Често говорим за ехокамери в социалните медии и има доказателства, които сочат, че хората търсят информация, която е в съответствие със собствените им убеждения. Това е вярно като цяло, независимо дали става дума за определени вестници, новинарски мрежи или канали в YouTube, които съответстват на изначалния ни светоглед.
„Въпреки това,“ пишат авторите на нова статия по въпроса, „само един поглед към публикациите в социалните медии по емоционално натоварени теми (например имиграция и климатични промени) показва по-сложна картина, която оспорва такива традиционни представи за т. нар. пристрастие към конгениалността.“
В края на краищата, ако всички четяха само съдържание, с което са съгласни, нямаше да има такива жарки спорове в коментарите. Рядко това се наблюдава по-ясно, отколкото по време на избори, когато интернет е залят с партийни и политически послания и
коментари по горещи въпроси
В поредица от експерименти изследователският екип показва политически публикации във Facebook на повече от 500 000 американци в два лагера: за и против тогавашния президент и настоящ кандидат Доналд Тръмп. Съдържанието обхваща темите за контрола върху оръжията, Обамакеър и самия Тръмп.
Ефектът на караницата е наблюдаван и при трите експеримента.
Ангажираността е по-висока при постове, които предизвикват собствената идеология на потребителя; например либералите са по-склонни да взаимодействат с постове, възхваляващи Тръмп, а консерваторите – със съдържание, подкрепящо контрола върху оръжията.
„Изследването помага да се обясни голямото количество токсични дискурси, които наблюдаваме онлайн. Резултатите ни разкриват, че индивидите са силно подтикнати да изразяват възмущението си към тези, с които не са съгласни“, казва в изявление д-р Даниел Мочон от Университета Тулейн, който е съавтор на работата заедно с д-р Джанет Шварц от Университета Дюк. „Докато предишни проучвания показват, че хората избягват съдържание,
несъвместимо с техните убеждения
ние установихме, че постовете със съдържание, обратно на идеологията ни, всъщност имат по-висок енгейджмънт (коментари и реакции).“
Констатациите от полевите тестове са възпроизведени и в лабораторна среда, като вместо политическо съдържание са използвани съобщения в подкрепа и против вегетарианството. Екипът също анализира факторите, които биха могли да доведат до ефекта на караницата и открива, че колкото по-важна е дадена тема, толкова по-вероятно е потребителите да са достатъчно възмутени, за да коментират. Ефектът би могъл да се засили и ако информацията е представена по по-заплашителен за идеологията начин.
По същество съдържанието, което изглежда, че сериозно застрашава основните лични ценности на някого, е по-вероятно да предизвика достатъчно възмущение у този някого, за да кликне или да коментира. Важно е да се отбележи, че нищо от това не представлява особен проблем за самите социалните медии: „Платформите всъщност печелят от това, че потребителите са активни, независимо дали взаимодействието е
положително или
отрицателно казва Мочон.
Едно от ограниченията на изследването, които авторите отбелязват, е сложността на динамиката в реалния свят, която би могла да повлияе на резултатите. Например, хората могат умишлено да споделят в собствената си мрежа съдържание, за което знаят, че ще предизвика ефект на караницата – тази концепция е нещо, което създателите на съдържание вече умеят да използват за така нареченият „рейдж бейт“, който буквално е насочен към дразнене на хората.
Проучването подчертава факта, че по-засиленото коментиране и реагиране към някакво съдържание не означава непременно по-голямо съгласие, и показва, че голяма част от реакциите на политическо съдържание, което предизвиква разделение в обществото, идват от несъгласните, а не от поддръжниците.
