сн. личен архив
Първолета Цветкова
„Понякога стават чудеса! Моят Марчело да влезе в Кеймбридж е едно от тях", възкликва Цветана Илиева от ромската махала на Монтана „Огоста", когато научава, че синът й - осмокласникът Марсело, е приет да учи в Кеймбридж колидж в Кеймбридж, Великобритания. Но много скоро радостта отстъпила място на притеснението. Заради отличните си резултати на приемния изпит по математика и английски момчето получава 50% намаление на таксата за записване. Но...
„Всичко започна на шега", разказва Марсело. В интернет случайно попаднах на обява за прием в колежа. Имаше предварителен тест, който аз попълних - също на шега от раз - и изпратих на адреса. Най-неочаквано по мейла получих съобщение, че съм допуснат до изпит за влизане в колежа. Изпитът беше на 17 май в София, а аз имах само три дни за подготовка. Не очаквах, че и математиката ще е на английски. Но заминах, явих се и победих", с чувство за хумор разказва момчето. На същия изпит са се явили над 1,000 ученици от Румъния, България, Дания и други страни. При пресяването останали 13, а накрая само един - ромът Марсело Илиев от Монтана. Той е и единственият от България, приет в колежа.
CATS Cambridge College, както е пълното му име, е различен от българските училища. В него обучението е с 2-годишна програма по 10 предмета. След изпити завършилите се насочват към различни университети - от Оксфорд и Кеймбридж до десетки други. Марсело се надява да попадне в един от тези 200 висши училища и да продължи образованието си.
Сега той е ученик в осми клас на гимназията по архитектура, строителство и геодезия в Монтана. Записал се е в специалността „Недвижими имоти". „Той е най-добрият в паралелката - прилежен, интересуващ се от знанията по предметите, заинтересован от успеха си, каза за него директорката на школото инж. Красимира Каменова. - Стана гордост за училището ни. За Кеймбридж му написахме препоръка, каквато се изисква. Тя съдържа само най-хубави неща за кандидата. Той освен отличен ученик е и добър актьор, художник, общителен е, контактува свободно и с роми, и с българи. Написахме самата истина."
„През миналото лято завърших седми клас в Първо основно училище в Монтана и кандидатствах на две-три места. Приеха ме в най-престижното училище - Природо-математическата гимназия, и се записах в нея. Но ние сме бедни хора, майка ми започна да ме увещава да напусна тази гимназия и да избера строителната, от която ще изляза с професия. Защото семейството ми няма да има възможност да ме издържа в университет, разказва Марсело. - Послушах я и постъпих в строителната. Аз обаче съм решен да продължа образованието си във вуз, независимо дали ще завърша ПМГ или строителната гимназия. Сам ще се издържам, ще работя и ще уча. За колежа обаче му е нужна помощ. Трябва да внесе първата вноска, която е 5,600 паунда. „Веднъж да се намерят тези пари, после всичко ще е друго", замечтава колежанинът. Исканата сума е за цялото обучение, в което всичко след това, дори медицинската помощ, се осигурява без друго заплащане.
Марсело вече е проявил и другите си таланти. Той рисува и се вижда и като художник. От няколко години се подготвя в артшколата на педагожката Рени Петрова. През тази година се изяви и като актьор в ромското театрално студио „Суна". В първата постановка - „Вражалец" на Ст. Л. Костов, играе ролята на попа. За него режисьорът Хари Белов казва само най-хубави неща: „Има талант, има желание и аз му помагам да ги развие."
|
Майката Цветана: Ще продадем колата и златото, но после? „Ние с баща му сме съвсем обикновени хора, разказва майката на Марсело Цветана Илиева. - До неотдавна работих като шивачка, но вече съм безработна. Баща им е строител. В момента работим в село Трайково, община Лом. Мъжът ми лепи плочки, а аз му помагам. Говорим си само за Марсело. Плача от радост и тревога! Ще продадем колата, златото, което имаме, и ще съберем за първата вноска. Но какво ще правим по-нататък? Няма да можем да съберем цялата сума." Семейството има още две деца - третокласникът Тоти и шестокласникът Лоран. И трите й деца носят нейната фамилия, защото дълги години живели с Найден Леонидов на семейни начала. Сключили брак, след като децата пораснали. Свикнали са с имената си и не искат да ги сменят. „Но въпреки това сме задействали процедура за припознаването им от баща им, обяснява майката. - От малки съм учила децата си на трудолюбие. Искам да се изучат, да получат професии и да живеят добре. Да станат уважавани хора. Това, че сме роми, не може да им попречи. Марсело израсна точно такъв. Равнява се по останалите си съученици и не е по-лош от тях."
Синоним сме на кражби и лъжи, а можем да сме добри „Съучениците и приятелите ми отначало не повярваха, че съм приет в колеж в Кеймбридж. Когато им казах, те се изсмяха. Ром в Кеймбридж? Но, като разбраха, че не лъжа и не се шегувам, ми честитиха. Усетих и малко завист в думите им, но аз ги разбирам. Към нас - ромите, има предубеждение, че не можем да бъдем като българите. Нас ни свързват само с кражби, измами, лъжи. Аз доказвам обратното - че и ние можем да бъдем добри, образовани, полезни на обществото. Аз уча английски от първи клас. 7 години съм изучавал този език, в строителната - също. Владея го добре, не се притеснявам да уча по всичко на английски. Разбирам, че съм по-добър от много от съучениците ми. Доказах го и с приемането ми в колежа." |
