Инициативата за възстановяване на българо-американските дипломатически отношения през ХХ в. започва от София. Сред исканията към българската страна обаче има и едно, което касае причините за скъсването на дипломатическите отношения по-рано, а именно - статутът на бившия пълномощен министър в София Доналд Хийт. Изострянето на двуполюсното противопоставяне в света се отразява пряко и на българо-американските отношения. В съдебния процес срещу комунистическия функционер Трайчо Костов от 1949 г. е въвлечено и името на Хийт. Твърди се, че той дал указания на Костов за подкрепа на югославско-американски заговор срещу България. Пълномощният министър в САЩ Петър Вутов е извикан по спешност в Държавния департамент. На 19 януари 1950 г. ръководителят на дипломатическата мисия на САЩ в София Доналд Хийт е обявен за
персона нон грата
На следващия ден САЩ искат обяснение. В продължение на месец няма такова. Едва на 19 февруари вечерта в София се сещат да оттеглят искането за отзоваване на дипломата. На 20 февруари дипломатическите отношения между София и Вашингтон са прекъснати. Искането по-късно през 1956 г. за реабилитация на Доналд Хийт като условие за възстановяване на дипломатическите отношения е ключово. Следват преговори между представителя на България в ООН Петър Вутов и помощник държавния секретар на САЩ по европейските въпроси Фой Колер. Постигнато е споразумение за подновяване на нормалните дипломатически отношения между двете страни. Ричард Столц е един от първите американски представители, пристигнали в София през януари 1960 г. Това е кратката хроника на големите събития в историята на българо-американските дипломатически отношения през ХХ в. Тези събития обаче имат отзвук в една частна история на Георги Иванов от София, ветеран от Втората световна война. В досието му в архивите на комунистическата служба „Държавна сигурност“ е запазено донесение на двама агенти спрямо намеренията на Георги и надеждите му да работи във възстановената американска легация в София. Агент Бончо докладва на 6 август 1959 г., че Георги бил споделил, че „…хората в САЩ
си живеят много добре
и изразил надежда да си намери добра работа в легацията. В друго агентурно донесение от 17 февруари 1960 г. отново агент Бончо докладва, че семейството на Георги Иванов „…едва след Втората световна война проявява признаци на съжаление, че не са се изселили своевременно в САЩ…!
Същият агент донася, че Георги иска да „…се нареди по някакъв начин при американците, които ще открият своя легация в София. Той би приел да им стане даже метач (слуга)…“. Според същия агент Георги смятал че има много качества, като думата е поставена от агента в кавички, които му позволявали да бъде предпочетен от американците за работа при тях. Георги обаче, за разлика от други българи, не намира сили и смелост да отиде и да предложи услугите си да работи в американската легация. Още повече, кой би го взел на работа там, при положение, че сестра му и баща му са емигранти в САЩ. Те са от така наречената „стара емиграция“, не са считани за
„изменници на родината“
както новите емигранти след налагането на комунистическата система в България. Въпреки това Георги, дори и да беше опитал, едва ли щяха да му позволят властите у нас да отиде на работа в американската легация. „…Аз смятах, когато дойдоха американците, да потърся работа при тях, но ме беше страх да направя това. Търсих някои приятели да ми помогнат, но всеки отбягваше, а пък и аз не се престраших да отида и да питам…“, споделя Георги пред свои „близки“, което след това е донесено отново от агент на „Държавна сигурност“ с кодовото име Динко на 22 юни 1960 г. Цяло щастие е, че в един момент тайните служби решават, че Георги не е интересен и го снемат от отчет, тоест, спират шпионирането му с агенти на „Държавна сигурност“. Така той се отървава от лапите на комунистическите служби, но така и не започва работа в легацията на САЩ. Едва 11 години по-късно, при това след множество перипетии и гаранция от най-висшестоящи служители, Георги
успява да замине за САЩ
заедно с втората си съпруга Елена. Завръщат се в България в края на 1971 г., след почти една година престой там. САЩ и България се споразумяват да възобновят дипломатическите си отношения още на 24 март 1959 г. Едуард Пейдж младши е назначен като пълномощен министър за България на 23 ноември 1959 г. и връчва акредитивните си писма на 14 март 1960 г.
Петър Вутов е назначен за български пълномощен министър в САЩ на 2 декември 1959 г. и връчва акредитивните си писма на 15 януари 1960 г. Така голямата история на дипломацията се преплита с малката история, за да се очертае истинската пълна история - глобалната и частната - и да се опише войнстващото безвремие, в което страната ни попада след първата половина на ХХ в.
