Васил Ярловски е от София. Той е български емигрант, доктор на науките, инженер, който има успешна реализация в САЩ. Оказва се обаче, че неговата съпруга Веска също има своя собствена история, която е не по-малко интересна и показателна за времената, в които се случват описаните по-долу събития. Веска е от Панагюрище, работила е като фризьорка в София, а сетне и в САЩ – в Роквил, Мериленд, където живее със семейството си. Не е известно повече за това кога тя заминава за Америка, дали преди политическите промени от 9 септември 1944 г. или след това, известно е обаче какво се случва в годините, когато на власт в България идва Тодор Живков. Той управлява страната ни до 1989 г., когато е свален от власт от своите. Преди това той е първи секретар (1954–1981 г.) и генерален секретар на ЦК на БКП (1981–1989 г.), председател на Министерския съвет на НРБ (1962–1971 г.) и председател на Държавния съвет на Народна република България (1971–1989 г.). Някъде в тези години Веска решава да напише
писмо лично до него
в което го обвинява за положението в България и за всичко, което се случва с хората в Родината й. Разбира се, това от една гледна точка е наивно и дори малко глупаво, защото на какво се е надявала жената, когато дисиденти с опит не са могли да направят нищо, за да променят нещата в страната си. Всъщност, въпреки че не знаем подбудите на Веска да пише писма до генералния секретар на ЦК на БКП в онези години, не можем да пропуснем факта, че тя всъщност въобще не е направила нещо лошо, дори напротив, тя е заявила истината – че българите са потиснати, че не могат да пътуват, че са онеправдани спрямо останалите народи по света, които са свободни и независими. Именно това е казала Веска на Тодор Живков, а той от своя страна очевидно е предал писмата на тайните служби, които завеждат тези писма като провокация на Запада спрямо социалистическа България. Но Веска продължава да пише писма, още повече, че братът на мъжа й е наказан без право да упражнява професията си на адвокат. Едва години по-късно той ще може отново да е адвокат, но само по определени дела, предимно имотни, без да му се дава право да води дела, които са престижни и могат да доведат до някаква известност за него. Той един път е дамгосан от това, че брат му е емигрант, при това не къде да е, а именно в САЩ, втори път неговата снаха – жената на брат му, го „прославя“, като се обръща с писма лично до Живков.
Веска обаче вече е написала писмата си, ако спре, това означава, че е признала вина, а тя е в свободния свят, където такива ограничения няма. От друга страна пък, ако продължи, тя вероятно си дава ясна сметка, че
може да навреди още повече
на Бойка и Димитър в София. Веска избира да е честна и открита докрай. Тя не се отмята от думите си, но все пак в един момент спира да пише писма до Тодор Живков, вероятно вече осъзнала, че това е безсмислено, защото тя сама няма как да успее да промени каквото и да било в комунистическа България. Дали Веска Ярловска от Роквил, Мериленд, се е свързала с някакви опозиционни организации, дали е продължила по някакъв начин съпротивата си на режима в София в онези години? Едва ли! Тя е една обикновена жена, която обаче успява да се противопостави на вездесъщия и облечен в прекомерна власт и „слава“ Тодор Живков. Една обикновена българка – фризьорка от САЩ, се опълчва срещу „полубожеството“ на тоталитарния режим в България и това влудява тайната политическа милиция, която се опитва да накаже роднините в София, като ги репресира заради роднината им отвъд океана. Надеждата им е те да озаптят своите близки в САЩ да не пишат повече писма. Това е един от класическите начини на действие на този тип репресивни служби в тоталитарните държави – притискайки роднините, да действат пряко срещу враговете на режима. В случая „Ярловска“ те не успяват!
У дома, но не съвсем...
Не е ясно какви точно са били подбудите на Веска от Панагюрище, която по това време, когато пише писмото си, вече е съпруга на Васил в САЩ. От една страна, тя може би се е надявала, че по този начин ще отмъсти за всички потиснати хора в България, от друга страна, не се е замислила, че по този начин може да навреди на семейството на Васил, което е в София. Става дума за брата на Васил, Димитър, който е столичен адвокат. Заради писмата на Веска до Тодор Живков, защото изглежда това не е бил само единичен акт, Димитър е принуден да се откаже от професията си и започва работа като общ работник. Така отношенията на Димитър и Васил се влошават, а двете жени на двамата братя – Бойка и Веска - не искат нито да се чуят, нито да се видят. Така стоят нещата и когато години по-късно Димитър и Веска посещават София. Те отсядат в хотел до „Паметника „Левски“. Това е съвсем близо до дома на Димитър. Двамата се виждат, но отношенията са хладни. Жените им не се виждат.
