Българите в САЩ от началото на миналия век имат свой необичаен живот, така, както и всички останали хора, които живеят там. От публикации на пресата в онези години и от някои справки в интернет обаче достигаме постепенно до бита на тези хора, до информация за това как те са живели, какво са работили, как точно са прекарвали своето свободно време, как са се забавлявали, на какво са се смяли, за какво са плакали. Тези данни са особено ценни, защото ни показват една снимка на онази епоха, разказват ни за живота на български емигранти, за трудностите, които са срещали, въобще за ежедневието им. Един от тези българи е Христо Томеф или Томев – български музикант в оркестъра на Стойо Крушкин в Стилтън, Пенсилвания – „Bulgarian Balkan Band“. Първата информация, която откриваме за Томев, е, че той e от Прилеп, като повечето музиканти в оркестъра. Мобилизиран е в новата национална армия на САЩ под сериен номер 2816, съобщава ни вестник „Харисбърг Телеграф“ от 17 юли 1917 г. През август 1918 г., отново по информация на горепосочения вестник, Христо се жени за Силвия Цимерман. Събитието се случва в българската църква на улиците „Фронт“ и „Франклин“. Сватбената вечеря се състои след церемонията на „Мейн Стрийт“ №438. До тази сватба обаче се стига по един доста
дълъг и трънлив път
както ни разказват публикациите в пресата. „В обвинение за това, че е съблазнил 15-годишната Силвия Цимерман и по-късно се оженил за нея в Хейгърстаун, бе задържан Христо Томев от Уест Сайт (район в град Стилтън, Пенсилвания – бел. на автора) – македонец, стана ясно по време на изслушване пред съдия Дикинсън снощи. Местната полиция беше информирана за изчезването на момичето и веднага са започнали разследване. Двойката е била локализирана в Хейгърстаун от местната полиция. Когато се връща в къщи, Томев е задържан по искане на лелята на момичето“. Това предава вестник „Харисбърг Телеграф“ от 26 юли 1918 г. „Христо Томев, който живее на улица „Франклин“ №263, задържан по сериозни обвинения, беше изправен пред съдия Дикинсън и беше освободен, когато на изслушването се оказа, че момичето, с което отишъл в Хейгърстаун, е било на 16 г. Томев и младата му булка живеят заедно в града. Обвинението беше повдигнато срещу него от лелята на момичето“, предава отново вестник „Харисбърг Телеграф“ от 29 юли 1918 г.
Не е лек животът на българите
в САЩ в онези години, не е лек и животът на Христо Томев. Той се оказва пред съда далеч преди аферата с младата му булка. Четири години по-рано той е бил обвиняем. „По обвинение за жестоко отношение към животните бяха обвинени снощи Димико Мирчов, Алекса Конев, Христо Томеф и Джон Христов, и четиримата от Уест сайт, чужденци. Те са наели кон от Х. А. Хартман, който твърди, че те са карали животното толкова силно, че то е умряло, преди да се върне в конюшнята. И четиримата ще бъдат съдени“. Това съобщава вестник „Харисбърг Телеграф“ от 3 юни 1914 г.
Така по косвени данни, по статии, съобщения във вестници, постепенно, но твърде успешно можем да сглобим образа на един средностатистически, класически български емигрант от епохата, с неговите проблеми и социални взаимоотношения, в които попада по един или друг начин в тогавашното американско общество. Христо не е по-различен от повечето българи в САЩ тогава. Той живее активно, включва се в системата на местното общество, търси съпруга, намира я и се опитва да се пресъздаде и пресътвори като един истински американец, без в същото време да забравя произхода си и своите корени на Балканския полуостров.
Историята в медиите
Българските емигранти в САЩ са и съдени, и осъждани, и успяващи, и бедстващи, те са хора като всички останали. Някои са отишли в Америка, за да живеят по-добре и успяват, други не успяват със същите средства, но всички те са обединени от едно - в масовия случай се стараят да си останат българи, да съхранят своята родова памет и да останат верни на себе си и на миналото си. Това е, разбира се, в общия случай, но винаги има и изключения и те несъмнено попадат в пресата, която както и днес, описва случаите, разказва истории и по този начин възстановява истинската история, по която ние днес можем да си обясним поведението на емигрантите ни в САЩ. Така можем да си отговорим на много въпроси, които сме си задавали преди, защо те са такива - къде и как са живели, как са намирали смисъл в живота си, толкова далече от своите семейства, близки и роднини в „Стария край“, както популярно наричат Родината си. Понякога историята се пише и чрез медиите, които са най-точният и най-актуалният начин да събереш информация от първа ръка, която да ти послужи за анализ на една епоха, група хора с определен социален и етнически профил и дори цяло едно историческо време.
