Някои бразилски затвори са като концентрационни лагери
Обстоятелството, че осъденият в Бразилия Гълъбин Боевски изведнъж се оказа на свобода в България, предизвика множество спекулации. И въпроси. Например дали Бразилия е била длъжна да уведоми българските власти за предстоящото екстрадиране на Боевски. Но Бразилия няма такова задължение. Екстрадирането е едностранен и суверенен акт и то може да бъде извършено както преди, така и след изтичането на присъдата, излежавана от чужд гражданин на територията на Бразилия. Според бразилското законодателство (закон 6.815, чл. 65-75) екстрадирането на гражданин на чужда държава е въпрос от компетенциите на изпълнителната, а не на съдебната власт. В този смисъл е възможно в конкретния случай роля да са изиграли и политически мотиви. Бразилия и България не са сключили споразумение в правната област, което да урежда въпроса за екстрадициите. Подобни споразумения Бразилия сключва предимно с държави, които имат голям брой техни граждани в бразилските затвори - например Германия, САЩ, Аржентина и Португалия. Екстрадицията на осъден в Бразилия чужденец е незаконна само в случай, че въпросният човек е женен за бразилска гражданка и има деца от нея. В този случай прокурорът може да наложи вето върху решението за екстрадиране.
А дали България е можела да заведе съдебно дело срещу Боевски? По смисъла на международното право България е можела да образува дело срещу Боевски, като за целта тя има право да изиска цялата документация по случая от властите в Бразилия. Боевски може да бъде обвинен в България за същото това престъпление, заради което е бил осъден в Бразилия. Освен това България е можела да настоява за екстрадирането на Боевски. Но, както знаем, тя не е отправяла подобни искания. Подобно е мнението и на проф. Карлос Едуардо Васконселос, преподавател по наказателно право в Университета на Бразилия.
,,Във всички страни по света екстрадирането е едностранен и суверенен акт. При положение че по някакви причини дадено лице бъде сметнато за нежелано, тогава вече е налице един от основните критерии за екстрадиция. Бразилия може да екстрадира въпросния човек преди или след изтичането на неговата присъда. Това е въпрос от компетенциите на изпълнителната власт, затова и критериите са предимно политически. А понеже в конкретния случай става дума за световно известен спортист, огромна роля е изиграл и въпросът при кой от двата възможни варианта имиджът на Бразилия ще пострада по-малко. От една страна, можеха да оставят Боевски в бразилски затвор до края на присъдата му. Пределно ясно е обаче, че това щеше да привлече вниманието на чуждите медии и те щяха да започнат да пишат за лошите условия в бразилските затвори. Другият вариант е Боевски да бъде екстрадиран, от което пък произтича рискът бразилската съдебна система да бъде критикувана заради спорното облекчаване на присъдата. В крайна сметка Бразилия явно е преценила, че за нея е по-добре да се отърве от осъдения, вместо да го остави да излежи присъдата си в страната", казва проф. Карлос Едуардо и допълва, че решението за екстрадирането на Боевски е било взето или лично от президентката на страната, или от правосъдния министър, който е действал от нейно име.
И още нещо: ,,Тъй като в случая става дума за световно известен спортист, на България й е по-удобно да казва, че не е била уведомена за предстоящата екстрадиция. Но дори и българският посланик в Бразилия да е знаел за екстрадирането на Боевски, той е бил с вързани ръце, тъй като задачата му е да защитава българските граждани", посочва бразилският експерт. Според него Гълъбин Боевски очевидно се ползва с протекцията на България. ,,Ако искаше, българското правосъдие можеше да образува дело срещу него за деянието, извършено в Бразилия. Българският съд можеше да изиска цялата документация по делото в Бразилия и въз основа на тази документация да осъди Боевски, но, както виждаме, не го направи, а и не смята въобще да се занимава със случая."
Едуарду Жойш, ,,Дойче веле"
