Тази седмица стана знаменателна с едно изявление на министър-председателя Бойко Борисов. Попитан за свободата на словото в България по време на гостуване в опозиционното радио К2, той заяви, че "липсата на свобода на словото е в малодушието на журналистите". С което на практика призна, че действително в основните български медии има цензура. В същото предаване премиерът напътства недоволните журналисти, които са заставяни от собствениците на вестници и телевизии да пишат сресани материали, да ги напуснат, да си създадат свое сдружение, да теглят кредит от Корпоративна търговска банка, да си заложат апартаментите и да си създадат независима медия. Така щели да си гарантират свободата.

Борисов не случайно бе подтикнат да говори по тази тема именно в това радио. Неговата собственичка Илияна Беновска от доста време се жалва, че в медията й никой не иска да дава реклами и не й гарантира финансови инжекции, както това се случва с една медийна група около депутата от ДПС Делян Пеевски. Този политик от години бавно, но настъпателно

купува вестници и телевизии на килограм

и ги присъединява в своята "Нова медийна група холдинг". Дори кризата не му попречи да продължи със сделките си. Най-напред той се обзаведе с "Монитор", най-тиражния всекидневник "Телеграф", седмичниците "Политика" и "Уикенд", телевизиите ТВ7 и ББТ, а отскоро чрез свързани фирми сложи ръка и върху вестниците "Стандарт", "Шоу" и популярния сайт "Блиц". Отделно направи няколко покупки и в провинцията - основно във Велико Търново и Бургас. Характерно за цялата му медийна империя е, че обслужва най-разнообразно и Бойко Борисов, и партията му ГЕРБ, и ДПС. Любопитно е, че до изборите през 2009 вестниците на Пеевски наричаха Борисов с най-различни обидни епитети като например "Боко тиквата". Но тонът бе сменен още на следващия ден, когато се разбра кой печели властта. От тогава в изброените вестници и телевизии никога не се появяват критични материали за премиера. Когато се пише за Борисов и Доган, то е единствено положително и с хвалебствен тон. С което, поне в сферата на журналистиката, Делян Пеевски успява да създаде своеобразна

коалиция ДПС-ГЕРБ,

съществуването на която Борисов всячески се опитва да отрече.

Дълго време бе загадка откъде политикът намира финансиране за тези сделки. Предполагаше се, че парите идват от майка му Ирена Кръстева, която в миналото бе шеф на тотото. Или че са от фирмите, изграждащи приятелския кръг около лидера на ДПС Ахмед Доган. Други смятаха, че капиталите са от Турция. Само ден след изявите на Борисов в К2 всекидневниците "Труд" и "24 часа" едновременно публикуваха разследване, от което става ясна схемата за финансиране империята на Пеевски.

От дълго време един от основните източници на свежи пари за изброените вестници и телевизии е била Корпоративна търговска банка (КТБ). Тя се явява основният им рекламодател. Самата банка пък е любимият трезор за няколко големи държавни фирми. Към 28 октомври 2011 г. от общо 826 млн. лв., които е притежавал държавният Български енергиен холдинг (БЕХ), 637 млн. стоят на разплащателни сметки и депозити точно в КТБ. Разплащателните депозити са обикновено с много ниска лихва - едва около 0,25% годишно. С което никак не натоварват с разходи банката. В същото време холдингът тегли заеми от КТБ с лихви около 12%. Така задочно този холдинг финансира банката, а тя с тези пари от лихви пък - вестниците от групировката на Пеевски. Сумите, депозирани в КТБ, представляват 77% от всички пари, които е притежавал към тази дата холдингът. В БЕХ влизат АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", НЕК, ЕСО, "Мини Марица-изток" и трите държавни газови фирми: "Булгаргаз", "Булгартел" и "Булгартрансгаз". На практика това са всички значими държавни фирми в енергетиката.

Шеф на въпросната банка е Цветан Василев. Миналата неделя той отрече в предаването "Нека говорят" на bTV КТБ да има собственост в медиите на Пеевски. Но не каза дали им е отпускал заеми и при какви лихви. Самият факт, че държавните пари минават точно през КТБ, която финансира вестниците, хвалещи Борисов и Доган, вече води до оправдани съмнения, че любовта на "Нова медийна група холдинг" към премиера и партията на власт е купена с пренасочването на огромен паричен ресурс от най-големите държавни предприятия.