Кабинетът на Румен Радев тихомълком оттегли спорния проект за промени в Закона за ДАНС, който на практика отваряше вратата към безсрочно засекретяване на държавна информация, пише „Фактор“. Правителството не обяви публично, че се отказва от предложението си, и не обясни защо го оттегля.

Опитът да се даде възможност на специалните служби да държат документи и разработки под ключ десетилетия наред, а потенциално и завинаги, засега се провали. Кабинетът обаче не намери за необходимо да даде дори кратко обяснение за отстъплението си.

Законопроектът беше точка 30 от дневния ред на редовното заседание на Министерския съвет в сряда. Като вносител изрично беше посочен министър-председателят. След заседанието обаче в официалната информация за взетите решения нямаше и дума за проекта. Едва от публикувания протокол става ясно, че точката е оттеглена. От документа не става ясно кой е решил да спре процедурата и с какви мотиви.

Спорът е за съдържанието на самия проект. Чрез промени в Закона за ДАНС правителството предложи мащабни изменения в още пет закона – за електронните съобщения, за защита на класифицираната информация, за отбраната и въоръжените сили, за противодействие на тероризма и за специалните разузнавателни средства, съобщи „Сега“.

Най-съществената промяна беше заложена в Закона за защита на класифицираната информация. Сега сроковете за засекретяване са 30 години за „Строго секретно“, 15 години за „Секретно“, 5 години за „Поверително“ и 6 месеца за служебна тайна. Те могат да бъдат удължени еднократно с период, който не надхвърля първоначалния срок. Така при най-високата степен на секретност информацията може да остане засекретена до 60 години.

ДАНС поиска сроковете да могат да се удължават многократно, без ограничение на броя на удължаванията.

На практика това би позволило една държавна тайна да остане засекретена завинаги. Ако например първоначалният 30-годишен срок за строго секретен документ бъде удължен четири пъти с по 30 години, информацията ще остане скрита общо 150 години. При липса на ограничение за броя на удължаванията няма гаранция, че обществото някога ще получи достъп до нея.

Това не е първият подобен опит. В края на 2024 г. ДАНС отново предложи промени, които отваряха пътя към безсрочно засекретяване. Тогава проектът предвиждаше и възможност класифицирана информация да остане защитена „до отпадане на основанията за нейната защита“. „Сега“ публикува и коментира спорните текстове, след което те бяха оттеглени без публично обяснение.

Сега сценарият се повтори. Същата идея беше внесена чрез друг законопроект, който отново щеше да даде на службите възможност да определят без краен срок достъпа до държавна информация.

Проектът съдържаше и друга спорна разпоредба. Тя предвиждаше служители на ДАНС да могат да упражняват дейност като психолози и психотерапевти. За текста алармира съпредседателят на „Да, България“ и депутат Божидар Божанов.

„Значи, отивате на психотерапевт, но той може да е служител на ДАНС и в изпълнение на ЗДАНС да започне да води оперативна разработка във връзка със споделеното“, възмути се Божанов във Фейсбук.

Той посочи и друга възможна цел на разпоредбата – психолози от ДАНС да участват в новоприетите тестове за почтеност на държавните служители. „Т.е. още един механизъм за кадрови контрол в цялата администрация“, предупреди депутатът.

Зад привидно техническите промени се очертаваше по-широк проблем – разширяване на правомощията на специалните служби, ограничаване на обществения достъп до информация и създаване на нови механизми за контрол върху държавната администрация.

Остава въпросът кой е решил, че ДАНС трябва сама да определя колко дълго гражданите да бъдат държани в неведение.