Дали животът се появява независимо на различните планети в галактиката? Или се разпространява от свят на свят? Или прави и двете?
Ново изследване, публикувано в изданието Universe Today показва как живи частици може да се разпространили по съвсем лесен начин: чрез космическия прах.
Едно нещо, което учените научиха през последните няколко десетилетия е, че животът на Земята може да е започнал рано в етапите на съществуването й.
Прочети още
Планетата ни е на около 4.53 милиарда години, а някои доказателства показват, че прости форми на живот са съществували преди най-малко 3.5 милиарда години. Някои доказателства сочат, че те са били на Земята дори още по-рано, само около 500 милиона години след образуването на планетата, когато тя е изстинала. Формите на живот са били изключително прости, но може би ги е имало.
А има вероятност те да не са се зародили на Земята и да са били донесени от Космоса. Изследователите все още не знаят дали е имало достатъчно време животът да се появи спонтанно в ранните земни условия.
Новото изследване проучва идеята, че космическият прах може да е отговорен за разпространението на живота в галактиката чрез панспермия. Той може да е възникнал другаде и да е бил „доставен“ на младата Земя. Това не е нова идея, но едва сега учените започват да изчисляват колко бързо може да се случи това.
Изследването е озаглавено „Възможността за панспермия в дълбокия космос чрез планетарните прахови зърна“. Единственият автор е З.Н. Османов от Факултета по физика към Свободния университет в Тбилиси в Грузия. Докладът е в предпечатна подготовка и все още не е публикуван.
Колкото и да размишляваме и да изследваме произхода на живота, все още не знаем как точно се е появил той на Земята. Учените имат представа за типа среда, която може да го породи, но дори това е идея, затъмнена от милиарди години.
„Ясно е, че
основният проблем е произходът на живота
или абиогенезата, чиито подробности все още не са ни известни“, пише Османов.
Но учените трябва да започнат отнякъде. Като оставя засега настрана първоначалния облик на живота, Османов преминава към проучване на начина, по който той може да се разпространи.
„Проучвайки предположението, че планетарните прахови частици могат да „избягат“ от гравитационното привличане на планетата, ние разглеждаме възможността праховите зърна да напуснат системата на звездата чрез радиационното налягане“, обяснява Османов.
Идеята, че самият живот може да пътува през космоса върху комети и астероиди, е позната на много хора. Когато тези обекти се блъснат в планети, животът е доставен върху тях и ако има подходящи условия, той започва да се развива.
Но как би могъл обикновеният прах да постигне същото?
За да може прахът да носи живот, той трябва да произхожда от планета, която е домакин на живот. Това може да се случи при определени обстоятелства.
Изследванията показват, че прахови частици от Земята в атмосферата на висока надморска височина на планетата могат да се разпръснат върху космически прахови зърна.
Документ от 2017 г. в списание Astrobiology показа как свръхскоростният космически прах може да взаимодейства с този земен прах, създавайки мощни инерционни потоци. Малка част от планетарните прахови частици могат да бъдат ускорени достатъчно, за да избягат от гравитацията на планетата. След като се освободи от гравитацията на своята планета, прахът е оставен на милостта на радиационното налягане на звездите.
„Ако подобен сценарий се случи в други системи, планетарните прахови частици, които вече са свободни от гравитационното поле на планетата, могат да избягат от системата на звездата чрез радиационното налягане и началната скорост, разпространявайки живот в космоса“, обяснява Османов.
Живите частици трябва да бъдат много издръжливи,
за да оцелеят върху прашинка, докато пътуват през междузвездното пространство. Трябва да избягва опасности като радиация и топлина. Ако самият живот не може да оцелее, може би сложните молекули, които водят до живот, биха могли, предполагат учените.
Приемем ли, че всичко това е възможно, следващият въпрос е колко бързо може да се разпространи животът.
„С уравнението на Дрейк беше изчислено, че в продължение на 5 милиарда години прашинките ще достигнат 105 звездни системи, което означава, че цялата галактика ще бъде пълна с планетарни прахови частици“, обяснява Османов.
Ученият посочва и други изследвания на панспермията и как тя може да се случи на съседни планети в галактиката.
„По-специално може да отбележим, че чрез налягането на слънчевата радиация малки прахови зърна, съдържащи живи организми, могат да пътуват до най-близката слънчева система, Алфа Кентавър, за девет хиляди години“, пише Османов.
На нашите мощни ракети, като Space Launch System и Falcon Heavy, ще са нужни над 100,000 години, за да направят това пътуване, сравнява той.
Това е интригуваща идея. Османов изчислява, че значителен брой прахови зърна ще оцелеят в междузвездното пространство с непокътнат живот или сложни молекули.
„От друга страна, естествено е да се предположи, че броят на планетите с поне примитивен живот трябва да е огромен.“ Това може да е естествено предположение, но има малко доказателства, че е вярно.
Работейки със статистически подход към уравнението на Дрейк, Османов пише, че броят на планетите, на които се е развил живот, е от „порядъка на 3x107“.
„Тази стойност е толкова огромна, че ако частиците прах могат да изминат разстояние от порядъка на няколкостотин светлинни години, може да се заключи, че зона с диаметър от 100,000 светлинни години, трябва да е пълна със сложни молекули, разпределени в цялата галактика“, обяснява Османов. „Дори ако приемем, че част от живите частици са били унищожени през това време, по-голямата част от сложните молекули ще останат непокътнати.“ Но разочароващото в цялото това проучване е, че все още не знаем как се появява животът или колко често го прави. И така, всичките мисловни експерименти и изчисления, включително тези на Османов, имат в центъра упорит къс неизвестно.
Прочети още
Ако имаме късмета да намерим солидни доказателства за живот на Марс, например, тогава този тип изследвания и разговорите, които пораждат, ще придобият нов блясък, твърдят учените. Но засега работата на Османов и на други изследователи ни оставят на странно място: можем да си представим и изчислим как животът може да се разпространи, колко далеч и колко бързо, но все още не знаем откъде идва той.
