Карантината, въпреки негативите, които донесе на света, се превърна и в неочаквана възможност за хиляди хора. Такъв е и случаят с немалко българи в Америка. Нора Димитрова - Клинтън е една от тях – българката написа книга, която бе издадена наскоро на английски. В „Карантинни размисли от два свята“ сънародничката ни използва изолацията, наложена от пандемията, за да събере спомените си и да сподели различни аспекти от живота си в двете държави – в България и в Америка.
„Написах книгата най-вече за младите, за децата ни, които месеци наред бяха затворени вкъщи, тъй като видях колко им е трудно да се справят с изолацията и осмислянето на сюрреалистичната ни реалност. Историческите паралели винаги помагат да разберем по-добре едно събитие и да не му позволяваме да ни обземе прекомерно, а да търсим изход и утеха в мъдростта на изминалите години“, обясни българката пред BG VOICE. Тя вярва, че историческото познание винаги е било противоотрова дори срещу най-радикалните опити за политическа и идеологическа манипулация.
Нора Димитрова - Клинтън пристига в САЩ преди четвърт век, но не спира да носи Родината в сърцето си.
„Аз обичам България като роден дом, откъдето е започнал пътят ми, където имам скъпи близки и приятели, с които поддържам връзка до ден-днешен, сякаш едва вчера сме се разделили, и които винаги ще бъдат неотменима част от живота ми. Същевременно
много обичам и Америка
като мой втори дом, който ме е приел гостоприемно и ми е дал редица възможности поради уникалната си философия на меритокрация и стимулиране на упоритостта, нестандартното и независимо мислене и способностите в която и да било сфера от живота“, сподели сънародничката ни. В момента Нора Клинтън живее в Северна Вирджиния, близо до Вашингтон, със съпруга си и със сина си. По образование е доктор по класическа лингвистика, а сега работи като мениджър на правен отдел. „Вярвам, че класическото образование е особено ценна придобивка за ума и душата на един млад човек. То дава един по-дълбок и уравновесен поглед към света, независимо каква професия изберем след време“, убедена е българката. Самата тя е започнала живота си в Америка с преподаване на класически езици в университета „Корнел. „Когато пристигнах в Америка, нямах намерение да емигрирам, а изпитвах неутолима жажда да пътувам и продължа образованието си“, споделя тя. После започнала изследователска работа в университета, оженила се и нещата се развили от само себе си. „При днешните възможности за комуникация, изобщо не се чувствам на хиляди километри от България. Вярвам, че всеки човек има право да си търси късмета, където поиска и където може. Това не значи, че не обича Родината си или че е „избягал,“ както често се определят живеещите в чужбина българи. Напротив, аз мога да бъда сто пъти по-полезна за България от позицията на това, което имах щастието да постигна, отколкото ако си бях останала вкъщи и не бях поела редица рискове“, убедена е българката. И тя наистина е полезна. Обичта и благодарността й към Америка и България стават причина да основе фондация „Американски научен център – София“ и нейната институция партньор в САЩ – Американския научен център в България. Нора не е сама в начинанието, съосновател на организациите е и съпругът й, който е изтъкнат американски професор по класическа филология. „Идеята ни беше тези организации да служат като мост между академичните и културни общности на България и САЩ, а и на съседните на България държави“, споделя Нора Клинтън. Тя е истински горда с постигнатото. „За последните 16 години, откакто е основана фондацията, сме подкрепили няколкостотин студенти и изследователи, както и
субсидирали над 20 книги
с исторически принос към всеки период – от праисторията до съвремието. Фондацията има модерна библиотека, която е отворена безплатно за всички читатели, с достъп до JSTOR и редица трудно намираеми издания“, разказа тя. А има ли общо между карантината и социализма? „Прилики между социализма и карантината виждам в това да се разчита изключително на държавните власти, а не на индивидуалната отговорност и здрав разум“, споделя Нора Димитрова - Клинтън в отговор на въпроса ни в контекста на книгата й за размислите й по време на карантина за живота в два свята. Според нея стремежът да пазим здравето си и това на околните е редно да идва отвътре, а не да е наложен със заповед. „Карантината, разбира се, в много случаи е необходима мярка за ограничаване на някаква зараза. В това отношение е нещо доста по-добро от социализма, както и с това, че все пак е краткосрочна“, добавя българката. Тя смята, че в този разговор е изключително важно е да направи терминологично разграничаване между понятието „социализъм“ и класическата либерална идеология. „Социализмът, още от писанията на Анри Сен-Симон и неговите съмишленици, възниква като антитеза на либерализма на френската революция. В него няма нищо либерално, т.е. свободно. Още през 1848 г. забележителният дипломат и писател Алексис де Токвил изтъква: „Демокрацията разширява сферата на индивидуалната независимост, социализмът я ограничава. Демокрацията дава всяка възможна ценност на всеки човек; социализмът превръща всеки човек в [безличен] агент, инструмент, номер.“i“, споделя Нора Клинтън.
Тя дава пример и с великия австрийски икономист и Нобелов лауреат Фридрих Хайек, който е посветил десетки проникновени страници на терминологичното объркване на двете понятия. „Либерализмът, в оригиналния си смисъл на зачитане на индивидуалните свободи, е положителна идеология и баланс на консерватизма, който също е положителна идеология в полза на добрите традиции, икономическа свобода и ограниченото правителство, което трябва само да служи на хората, а не да ги контролира и потиска. В момента социализмът задкулисно е присвоил речта, но не и същината на класическата либерална идеология и униформено диктува един тоталитарен идеологически тон на влиятелни институции в западните общества - университети, медии, културни учреждения и редица корпоративни гиганти“, смята още българката. За живота си в Америка Нора Димитрова - Клинтън споделя, че никога не е чувствала проблем заради това, че е българка. „Още от първия си ден като докторант в американски университет
бях третирана с уважение
приятелска топлота и интерес. Никога не съм усетила каквато и да било ксенофобия. Един от удивителните аспекти на Америка е, че представлява по-малка подобрена версия буквално на целия свят“, казва Нора. Тя дава пример с това, че в САЩ има хора от всяка нация и етнос, които получават невероятни възможности, стига да искат да работят, да дават най-доброто от себе си и да не се предават. „Мисля, че е вредно и тъжно да се поддаваме на доста гласовитата антиамериканска пропаганда, която ежедневно очерня Америка. Ако беше толкова лошо, защо милиони хора дават мило и драго за шанса да станат част от това разнообразно и стимулиращо общество, което е направило – и продължава да прави – уникални открития, които са подобрили живота на хората по целия свят?“, пита българката. И споделя далечно изказване на известния американски политик Д.П. Мойнихан: „Броят на нарушенията на човешките права в една страна е винаги в обратна пропорция на броя на оплакванията за [такива] нарушения, които могат да се чуят оттам. Колкото повече оплаквания има, толкова по-добре съответната страна защитава човешките права.“ „Една от най-хубавите български черти, според мен, е независимото ни мислене и индивидуализъм, дори да грешим. Няма нищо по-опасно от превръщането на хората в доволни и послушни роботи. Нека си припомним думите на Бенджамин Франклин: „Ако всички мислят еднакво, то тогава никой не мисли“, казва още Нора Клинтън.
