Едва ли някой би възприел Пакистан като Мека за гейовете. Но има и такива, които ще ви кажат, че хомосексуалните в тази ислямска страна имат прекрасен живот и дори ще ви посочат като пример това, което се случва в пристанищния град Карачи, наричан на ухо ,,рай за обратните". Потайни вечеринки, групов секс в джамия, бракове по сметка с представители на противоположния пол - ето само някои от сюрпризите, които може да предложи Пакистан. Под тънкото поркивало на строгия социален конформизъм се крие бурна оргия, и то еднополова. Даняалу, както сам помоли да го наричат, е почти на 50 г. Той е бизнесмен, живее в богат квартал на Карачи и организира гей вечеринки с помощта на своя смартфон.
,,Когато преди 12 години за първи път влязох в интернет, веднагически написах три букви в търсчката G-A-Y и натиснах ,,въведи". Веднага намерих една група и установих контакт с цяла плеяда момчета в моя град", разказва той. ,,Сега вече има приложения към смартфона, които използват GPS, за да определят къде се намират други гейове, регистрирани в сайта. Хиляди хомосексуални мъже са онлайн в Пакистан по всяко време на денонощието." Гей вечеринките са много. Толкова много, че, както се шегува Даняал, направо не му остава време за собствените си хобита. ,,Ако искате секс - идвате в Карачи и сте в рая на хомосексуализма. Ако обаче търсите романтични отношения, нещата вече се усложняват", признава той.
Традиции на двойствения живот
Вечеринките, организирани за специално поканени хора, дават възможност на всеки открито да говори за своята сексуалност. Пакистанското общество е агресивно патриархално. Очаква се, че всеки мъж е длъжен да се ожени за жена, а всяка жена - да си намери мъж. Огромното мнозинство прави тъкмо това. Но в резултат се появява традиция на лъжата и двойствения живот, казва изследователят Касим Икбал. ,,Хомосексуалните момчета гледат да не се обвързват в продължителни еднополови отношения, защото знаят, че в един прекрасен ден така или иначе ще им се наложи да се оженят за жена", разказва той. ,,След сватбата те се отнасят прекрасно към съпругите си, но в същото време продължават да си търсят мъже за секс", уточнява той.
Сексът между мъже се случва къде ли не - на най-оживени места, но и, колкото и неочаквано да звучи, в най-свещеното място в Карачи. Към мавзолея на Абдула Шах Гази, който е бил учител по суфизъм (крайно аскетично течение в исляма - б. пр.), обикновено се стичат цели семейства вярващи, за да потърсят благословение от Аллах, но това е също така и най-известното място в Карачи за гейовете, които търсят мимолетни връзки. Всеки четвъртък след залез-слънце там се събират мъже от целия град. Те се подреждат в плътни кръгове и отвън е невъзможно да се види какво точно се случва вътре. За минувачите това изглежда просто като плътна тълпа. Мнозина смятат дори, че мъжете извършват някаква тайнствена религиозна церемония. За самите участници това е просто анонимен групов секс.
Всичко това, разбира се, по никакъв начин не е приветствано от религиозните власти в Пакистан. Повечето пакистанци смятат хомосексуализма за грях. Огромното мнозинство от имамите интерпретират историята на Лут, описана в Корана, който е бил ислямски пророк и е проповядвал срещу мъжеложството (хомосексуализма). Те смятат, че това е явно доказателство, че Аллах осъжда секса между мъже. Някои богослови отиват дори по-далеч и настояват за прилагане на шериатското наказание за такива мъже.
Съпруга и много мъже
Мавзолеят на Абдула Шах обаче далеч не е единственото място в Карачи, където може свободно да се намери партньор и да се прави секс. Честа практика е да се прибягва до ,,момчета масажисти", които предлагат освен разтривка на тялото и други едни услуги, които струват около $7,80. ,,При нас идват важни особи - полицаи, армейски офицери, министри също", разказва масажистът Ахмед. Той разкрива, че за целия си трудов стаж е преспал с около 3,000 мъже. Но едновременно с това има две жени и осем деца. Сумера - една от съпругите му, никога не сваля бурката от лицето си, но няма нищо против заниманията на мъжа си. ,,Знам, че му се налага да практикува секс. Няма проблем. Ако той не работеше, как щяхме да си изхранваме децата?", разсъждава тя. Позицията на Сумера може да изглежда удивителна, но на практика не е трудно да бъде разбрана, казва Касим Икбал. ,,В Пакистан не е препоръчително за един мъж да има извънбрачен секс с жена, затова често първият сексуален опит на момчетата е с други момчета, често и между братя. Мнозина възприемат това като част от юношеството, което с годините ще се надрасте, така че почти не му се обръща внимание", обяснява Икбал. ,,На тези юношески увлечения не се обръща внимание и поради факта, че в страната всички знаят, че рано или късно мъжът ще встъпи в брак с жена", добавя той.
Формално еднополовият секс в Пакистан се третира като престъпление и наказателният кодекс предвижда санкции. Най-любопитното е, че тази норма е вкарана в страната отвън. Въведена е в колониалната епоха от окупаторите англичани. От началото на 80-те години на миналия век в страната са въведени и законите на шариата, също предвиждащи наказание за хомосексуални връзки.
Семеен въпрос
На практика тези закони се прилагат рядко, защото преди изобщо да се стигне до съд, с ,,нарушителите" се заема собствената им фамилия. В нейните рамки и се решава проблемът. ,,Имаше случай, когато на една нива полицаи заловиха две момчета да правят секс - разказва Икбал. - Семействата им първоначално опитаха да подкупят полицията, за да се потули историята или поне да не й се дава гласност. Но униформените не се поддадоха. Тогава семействата поискаха да се промени един детайл в полицейския протокол на случая. И двете фамилии настояваха техният син там да бъде представен като активния сексуален партньор. За тях щеше да е много по-срамно, ако синът им бе вписан в полицейския протокол като пасивен."
Все пак в почти всички случаи обвиненията се оттеглят, а делата не стигат до съдебно разглеждане, уточнява Икбал. Но семействата притискат такива момчета да се женят колкото е възможно по-бързо. Само в твърде редки случаи пакистански родители се примиряват с децата си, които са си намерили постоянен партньор от същия пол.
Али и Акбар
,,В семейството на Али цари матриархат, разказва ни Акбар. - Глава на фамилията беше първоначално баба му и аз прекрасно разбирах, че трябва да имам нейната подкрепа. Започнах често да разговарям с нея, за да я убедя, че съм добро и възпитано момче. В самото начало въобще и не ставаше въпрос да й признавам за нашите отношения с Али. Просто беше важно да убедя семейството му, че съм добър човек. Веднъж тя ми подари ръчно ушит армаган, който направила, когато била още малка. Каза, че ми го подарява, защото е забелязала, че умея добре да се грижа за вещите си. Това беше добър жест", продължава Акбар. Благодарение на подкрепата на семействата си Али и Акбар вече живеят в отделна къща. Акбар и майката на Али са в прекрасни отношения. ,,Тя остава да нощува при нас и аз обичам да гледам с нея сапунени опери. Вечерта тя отива в стаята си, ние с Али - в нашата. Двнама мъже, спящи в едно легло? Уверен съм, че тя знае какво се случва. Ние не разговаряме с нея на тази тема", разказва главният ни герой. Но подобни истории са твърде редки. Реалността за много гейове в Пакистан предвижда брак с жена и анонимен секс.
Женски отношения
Животът на лесбийките е още по-труден. В пакистанското общество дори хетеросексуалните жени избягват да демонстрират своята сексуалност. Как при това положение преживяват хомосексуалните жени? Млада лесбодвойка от Лахор - Бина и Фатима, са измислили нов способ, който ще им помогне да не се разделят. Бина разказва, че гледа с оптимизъм в бъдещето. ,,Вярвам, че ние и двете ще съумеем да се омъжим по план. Познавам няколко мъжки гей двойки и смятам, че ще успеем да се договорим с някоя от тях, да вложим пари в обща къща и нататък те ще живеят в едната й половина, а ние - в другата. Официално за пред обществото ще сме две семейства, иначе ние ще си знаем какви сме. Най-вероятно точно така ще постъпим." Фатима предполага, че е само въпрос на време в Пакистан открито да започнат да обсъждат проблемите с правата на хомосексуалистите и хората да разказват свободно за собствените си влечения. ,,Не може вечно да се крием. Рано или късно ще дойде време да ,,излезем от шкафа". Това е неизбежно", казва тя. Бина не е така оптимистично настроена. ,,В Америка за правата на гейовете започнаха да говорят едва когато жените получиха основните си права. В Пакистан засега това не се е случило. Засега в медиите темата за правата на жените е табу. Различните мнения не са разрешени. Моят баща е джентълвен, но ако му кажа, че съм лесбийка, той ще ми тегли куршума на момента. Винаги съм била честна пред себе си и пред него, но не искам да умирам млада", разсъждава тя. ,,Би било твърде егоистично, ако сега започна кампания за правата на гей общността. Егоистично е по отношение на жените в собственото ми семейство, които се борят за такива елементарни права като това да получат образование и да се омъжат по любов за избраника на сърцето си или дори въобще да не се омъжват, ако така са решили", добавя Бина.
Такива промени не бива да се чакат скоро. Може би след поколения. Дори за либерално настроените пакистанци има други далеч по-важни проблеми като религиозния екстремизъм и икономическата криза. Дотогава гей обществото в Пакистан ще продължат да изразяват своята сексуалност само в леглото.
