Издръжлив вид мъх, срещан в някои от най-суровите пустини на Земята, може да се окаже ключът към създаването на първия растителен живот на Марс. Нови изследвания показват, че Syntrichia caninervis може да оцелее при екстремни условия на живот, които имитират враждебната среда на Червената планета, превръщайки го в основен кандидат за бъдещи усилия за колонизиране на космоса.

Проучването, публикувано в списание „The Innovation“, S. caninervis е подложен на серия от изтощителни тестове. Мъхът оцелява при температури на измръзване до -196°C, високи нива на гама радиация и симулирани марсиански условия, съчетаващи тези стресови фактори.

„Нашето изследване показва, че устойчивостта на S. caninervis към околната среда превъзхожда тази на някои силно устойчиви на стрес микроорганизми и тардигради“, пишат изследователите, ръководени от еколозите Даоюан Чжан и Юанмин Чжан и ботаника Тинюн Куанг от Китайската академия на науките. „S. caninervis е обещаващ кандидат за пионерско растение за колонизиране на извънземна среда, което полага основите за изграждане на биологично устойчиви човешки местообитания извън Земята“.

За да пресъздаде условия, подобни на тези на Марс, екипът използва специализиран стимулатор в Китайската академия на науките. Той пресъздава богатата на CO2 атмосфера на планетата, екстремните температурни колебания, интензивната ултравиолетова радиация и ниското въздушно налягане.

Забележително е, че изсушените образци от мъх постигат 100% степен на регенерация в рамките на 30 дни след излагане на тези сурови условия за период от една седмица. Дори хидратираните растения оцеляха един ден в стимулатора, въпреки че се възстановиха по-бавно от изсушените си събратя.

Мъхът демонстрира и невероятна устойчивост на радиация. Той оцеля при дози гама-лъчение до 500 Gy – ниво, което би било фатално за хората само при 50 Gy. „Нашите резултати показват, че S. caninervis е сред най-устойчивите на радиация познати организми“, отбелязват изследователите.

Това проучване отбелязва първия случай, когато цели растения, а не само микроорганизми или спори, са тествани за способността им да издържат на среда, подобна на космическата. S. caninervis, който естествено расте на екстремни пустинни места като Тибет и Антарктида, се оказва изключително устойчив.

Способността на мъха да оцелее при продължително замразяване също е забележителна. Образците, съхранявани при -80°C в продължение на 5 години и при -196°C в продължение на един месец, успяха да се възстановят след размразяване. Интересно е, че растенията, които са били изсушени преди замразяването, са се възстановили по-бързо от тези, които са били замразени, докато са били хидратирани.

Въпреки че създаването на самоподдържащи се местообитания на други планети остава далечна цел, това изследване представлява значителна стъпка напред. Екипът е оптимистично настроен относно потенциала на мъха:

„Въпреки че все още има дълъг път до създаването на самодостатъчни местообитания на други планети, ние демонстрирахме големия потенциал на S. Caninervis като пионерно растение за растеж на Марс. С поглед към бъдещето очакваме, че този обещаващ мъх може да бъде пренесен на Марс или Луната, за да тества допълнително възможността за колонизиране и растеж на растения в космическото пространство“.

Тъй като продължаваме да изследваме възможността за живот отвъд Земята, този невзрачен пустинен мъх може да се окаже просто проходникът, от който се нуждаем, за да превърнем безплодните извънземни пейзажи в първите извънземни градини.