Джон Гарт, Маделин и Робин
През 1986 година Маделин О'Хеър пише есе за американските атеисти, споделяйки надеждата си, че след нейната смърт с тялото й няма да бъде правено нищо специално. Тя не искала някакви „мръсни Христосовци" да се докопат до трупа й. Вместо това искала Джон и Робин да „хвърлят трупа ми в морето", където рибите да го изядат. Мъртвото тяло, пише О'Хеър, не е нищо повече от „паднало листо на дърво, убито куче на магистралата, риба, хваната в мрежата".
Мъжко тяло, открито на брега на река Тринити на изток от Далас в началото на октомври 1995 година, лежащо по гръб, чисто голо и изоставено сред бурените и боклука, било точно това - листо, куче, риба на брега. Детектив Робърт Бьорклунд искал да открие „наглото копеле", което било убило, осакатило и захвърлило този човек. Той проверил над 200 сигнали за изчезнали лица, но не могъл да идентифицира трупа, който сам по себе си не предлагал кой знае какви улики. Тялото било без дрехи. Без татуировки. Почти без кръв. Без отличителни белези. Без ръце. Без глава.
Минава цяла година без вест и кост от семейство Мъри-О'Хеър. През лятото на 1996 година репортер от Сан Антонио на име Джон Маккормак получил задача да пише за историята на Мъри-О'Хеър по случай годишнината от изчезването им. Той интервюирал членовете на борда на американските атеисти, но установил, че устите им са като зашити - те даже отричали, че нещо не е както трябва. Няколко месеца по-късно Маккормак най-сетне се сдобива с неопровержими факти, с които да работи: атеистите най-накрая признали в данъчната си декларация за 1995 г. за липсата на голяма сума пари и всички доказателства сочели, че крадецът е Джон Гарт Мъри. Той бил уредил превода и тегленето на $600,000 малко преди изчезването си. Освен това бил продал мерцедеса си чрез обява във вестника.
Подобна информация обикновено грабва вниманието на данъчните служби и най-накрая колелото на случая „О'Хеър" започнало да се върти. Но не смъртта интересувала федералната данъчна агенция, а другата неизбежност - данъците. Семейство Мъри-О'Хеър дължало значителна сума пари. През февруари 1997 година данъчните конфискували къщата и собствеността на семейството, изгонвайки самонастанилия се Спайк Тайсън.
Маккормак се свързал с частния детектив Тим Йънг, който решил, че търсенето на една от най-мразените жени в Америка звучи интригуващо. Йънг се сдобил с разпечатка от телефонните разговори на Джон Гарт от онзи последен мистериозен месец в Сан Антонио. Двамата заедно започнали да проверяват всеки телефонен номер. Преди септември 1995 година Джон Гарт не бил използвал телефона си много, но през онзи последен месец от него били направени над 200 обаждания до финансови институции, бижутери, пътнически агенции. Всичко това подсилвало идеята, че семейството е планирало да напусне страната.
Маккормак обяснява: „Тръгнахме от врата на врата, обикаляйки местата, където се беше обаждал. Почукахме на една от тях и открихме къде да отишли $600,000."
През септември 1995 година Джон Гарт се свързал с бижутерско ателие в Сан Антонио и поискал да закупи златни монети на стойност $600,000. Бижутерът го инструктирал да преведе парите в сметката му и монетите били поръчани от негово име. Единственият път, когато бижутерът срещнал клиента си, бил, когато Джон Гарт пристигнал на 29 септември да прибере своите 1,500 монети. Бижутерът Кори Тикнор си спомня, че Джон Гарт изглежда нямал богат опит със златото и спешно се нуждаел от душ, но не изглеждал нервен или разтревожен. Пазачът го придружил до колата му и той изчезнал. Тикнор бил последният човек, виждал Джон Гарт Мъри жив.
Разкритията на Маккормак още повече задълбочили загадката и спекулациите, но доказателствата продължавали да сочат към някаква нечестна игра от страна на Джон Гарт Мъри или на цялото семейство.
През юни 1998 година, след като дава интервю за една телевизия, Маккормак получил анонимно обаждане, от което научил, че изчезването на дребния измамник Дани Фрай би могло да е свързано с изчезването на Мъри-О'Хеър. Човекът на телефона казал, че е близък на Фрай и знаел, че той е пътувал от Флорида за Тексас през лятото на 1995 година, за да отседне не при някой друг, а при бившия затворник Дейвид Уотърс, след което изчезнал в края на септември - по същото време като семейството. Маккормак бил заинтригуван. Той знаел, че Уотърс, който все още живеел в разнебитен апартамент в Остин, поддържа настойчиво теорията, че семейството е избягало с парите на американските атеисти. Но анонимният глас от другата страна на линията му казвал, че Уотърс знае прекрасно какво се е случило с Мъри-О'Хеър - защото Уотърс ги е отвлякъл и убил. И човекът се страхувал, че същата съдба е сполетяла и Фрай.
Годеницата на Фрай потвърдила, че нейният любим е податлив на схеми за бързо забогатяване.
Първоначално Фрай се обаждал всеки ден на своята годеница и дъщеря си във Флорида, но към края на септември станал немногословен и уклончив. Годеницата му си спомня: „Започнах да му задавам въпроси и той наистина много ми се ядоса. Каза ми: „Не питай!" Последния ден, когато се обади, му казах: „Дани, моля те, прибери се вкъщи", а той каза: „Трябва да свърша още едно нещо. Тогава ще се прибера." Но никога не се върнал. Дани Фрай се присъединил към Мъри-О'Хеър, за да стане част от близо 100,000 изчезнали хора в САЩ. Страхът от Дейвид Уотърс пречил на семейството на Фрай да търси публичност, но разследването на Маккормак им дало надежда, че истината може да излезе наяве. Маккормак обмислял възможностите. Маделин О'Хеър уволнява бивш затворник за кражбата на пари от американските атеисти. Дани Фрай, както се оказва, бил лежал в затвора заедно с Уотърс. Фрай напуска семейството си и заминава за Тексас. Той изчезва в същия уикенд като семейство О'Хеър - точно след купуването на златните монети. Нещата придобивали доста зловещи нюанси, но липсвали солидни доказателства. А Дейвид Уотърс би могъл да погледне журналистите в очите и да каже: „По никакъв начин не съм свързан с тяхното изчезване." Междувременно полицията в Остин все още твърдяла, че няма признаци за извършено престъпление. Семейство О'Хеър липсва вече от три години.
Когато Маккормак се сдобил с разпечатка от междуградските разговори на Фрай, той видял, че Уотърс е излъгал, казвайки, че той и Фрай са само бегли познати и съвсем за кратко са се видели в Тексас. Още когато Фрай бил във Флорида през лятото на 1995 година, Уотърс му бил звънял по телефона и двамата дълго разговаряли. Фрай заминал за Остин и живял в апартамента на Уотърс, но през септември започнал да звъни на семейството си от Сан Антонио. Някои обаждания били направени от уличен телефон в североизточната част на града. През последните дни, преди да изчезне, Фрай отново се върнал в Остин.
Маккормак публикувал факта, че Дейвид Уотърс е бил в Сан Антонио през септември 1995 година, където си купил Кадилак за $13,000 в брой. Извлеченията от кредитните карти на Джон Гарт и Робин показвали, че по същото време те са теглили големи суми пари.
Няколко месеца след анонимното обаждане за Дани Фрай, през есента на 1998 година Маккормак попада на кратка новина, която грабва вниманието му. Три години били минали от появата на обезглавения мъжки труп на брега на река Тринити. Полицията все още не била разкрила случая. Маккормак се свързал с властите и обяснил, че може да има връзка между обезглавения труп, тримата липсващи атеисти и купчина златни монети. Полицията смятала, че убийството носи всички белези на разчистване на сметки в наркобизнеса, но за щастие проявили желание да тестват теорията на Маккормак. Семейството на Фрай съдействало, осигурявайки ДНК проби.
След няколко месеца получили отговора си. „Потвърдено е", съобщил детектив Робърт Бьорклунд, „че нашата жертва на убийство е Дани Фрай. Вероятността е... 99,99 процента."
----
Края очаквайте в следващия брой.
