Не знам какво животно е бил Доналд Тръмп в предишния си живот, но сега се опитва да бъде слон. Това е традиционният символ на Републиканската партия, чиято номинация за кандидат-президент той ще получи почти сигурно. Калифорния и Ню Джърси след три седмици вероятно ще му дадат нужните 134 делегати. Лидерите на републиканците един по един се примиряват с факта, че най-енергичната част от десния електорат наложи избора си пряко желанието на елита.

През миналата седмица Тръмп дойде във Вашингтон, за да се срещне с тях. Понеже вече го наричат предимно "мистър", а не Доналд, това ме подсети за един класически политически филм от 1939 г. на Франк Капра - Mr. Smith Goes to Washington, в който се разказва за неочаквания триумф на новоизбран популист в Конгреса. Промяната на преобладаващото обръщение към Тръмп отне два-три месеца на упорити задкулисни усилия от няколко пиари и група верни коментатори, но резултатите се чуват сега от практически всеки телевизионен екран. Думите са силно нещо.

Лидерът на републиканците в Конгреса Пол Райън се видя с Тръмп за 45-минутен разговор. От лагера на конгресмена се чу, че срещата "можела да бъде и по-добра". Райън каза, че искал да се запознае с бизнесмена, когото бил виждал само веднъж преди това, и каза, че партията "трябва да е единна, но не може да имитираме единство".

Самият Тръмп обяви веднага, че имал най-продуктивната среща, която може да съществува. Стана ясно, че той бил "слушал", което вероятно обяснява сравнителната й краткост. Всъщност партийнитe старейшини - най-важните сред които впрочем са по на 40 години като Райън и Рийнс Прийбъс - трескаво търсят как може да извади някаква последователна политическа програма от хаотичния, популистки, но и много харесван сред първичния електорат на републиканците набор от изказвания, които представляват философията на Тръмп. Неговата непредвидимост най-много плаши елита. Засега има плаваща уговорка Тръмп да получи подкрепа в набирането на средства от централната организация на Републиканската партия. В крайна сметка въпросът за парите е ключов за изборите през есента. Дори и да има милиард долара на разположение, което е силно съмнително, и дори да е склонен да ги изпука за президентската си кампания, Тръмп пак няма да се справи с очакваните разходи. От страна на Хилъри Клинтън те вероятно ще бъдат между два и три милиарда долара. Това не са само пари за реклама, но и за организация по места, за подпомагане кампаниите на приятелски настроени сенатори и конгресмени и още много други разходи, които се налагат от модерната американска политическа кампания.

Само седмица преди тази среща Райън, който бе подгласник на Мит Ромни през 2012 г. и е най-влиятелният републиканец в момента, обясняваше как още "не е готов" да подкрепи кандидата на собствената си партия. До момента той все още се въздържа да застане отрито зад Тръмп. Дилемата му е разбираема - ако подкрепи тази неортодоксална, неочаквана и нежелана кандидатура, а републиканците се издънят наесен, собствената му политическа кариера отива на кино (този филм е правен много пъти). Ако пък Тръмп успее (не си представях преди няколко месеца, че изобщо ще допускам подобно нещо!), традиционната йерархия в партията ще бъде обърната завинаги. Оставащият вариант, който вече изглежда почти невероятен, е задействането на някаква процесуална контрареволюция на конгреса през лятото, с която Тръмп да бъде отрязан от кандидатурата. Това практически ще гарантира появяването на трета партия на сцената през есента. Тръмп няма да се откаже, това е сигурно.

Като цяло сред елита ясно се очертаха три групи републиканци, които са приблизително еднакви по численост, ако не и по влияние:

- Такива, които явно приемат Тръмп като кандидат с ентусиазъм и плам (като Сара Пейлин), придружен с очевидни апетити за участие в бъдещия му кабинет (Бен Карсън е чудесен пример, както и сенаторът от Алабама Джеф Сешънс). Те са си намерили ракетата носител и се радват на вероятно пикова си популярност.

- Онези, които ще го преглътнат, понеже нямат друг избор, и ще си изплакнат устата с някоя опорна точка като това, че такава е волята на електората. Райън най-вероятно ще влезе в този лагер, Джон Макейн е там, а Марко Рубио вече изглежда преминал през няколко етапа на самоубеждаване. Дори за Тед Круз се твърди, че обмисля присъединяване с оглед на бъдещата си сенатска кариера, макар че това би бил триумф на безпринципността. Тази група е мотивирана от различни подбуди, най-важната от които е, че поставя победата над Хилъри Клинтън (или който и да е демократ) над всичко.

- Непримиримите противници, сред които са цялото семейство Буш, Мит Ромни, консервативният автор Бил Кристъл и доста други. В този лагер съществува мнение, че по-добре републиканците да загубят, да се опарят и така да изчистят идеологическия си облик, както направиха след Ричард Никсън.

Изслушах обясненията на Марко Рубио, че не се интересува от вицепрезидентската позиция, но ще даде лоялно рамо на Тръмп. Нищо че по време на кампанията той настояваше колко е опасно да се предадат ядрените кодове в ръцете на "непредвидим измамник". Още по-парадоксално ми се видя примирението на Джон Макейн, за когото Тръмп преди време беше казал невероятното нещо - че не е бил кой знае колко добър воин, след като е попаднал в плен. Бившият боен авиатор и настоящ републикански ястреб явно прецени, че партийното единство е по-важно от обидата, идваща от някой, който се е измъкнал от служба във Виетнам. Сенатърът Линдзи Греъм, който се смята за капацитет във външната политика и който редовно громеше дилетанта Тръмп, сега проведе миролюбив разговор с него, макар и по телефона.

В лагера на непоколебимите противници на Тръмп непопулярният Ромни изпъква с постоянството си, докато Джеб Буш дори и сега, изглежда, не може да събере достатъчно енергия да изглежда в час. Ромни натиска бизнесмена да си извади данъчните декларации, което е практика за всички кандидати от 40 години насам и за което самият Тръмп настояваще преди 4 години. Кампанията на Клинтън веднага подхвана темата, но пък тя е уязвима по друга линия, за която ще пиша отделно.

Така или иначе в сблъсъка Тръмп-Клинтън нахъсването ще идва по линия на взаимната омраза, което ще намали рязко конструктивността на дебатите дори и преди кандидатурите бъдат формално изяснени. Бизнесменът, който е цар на прякорите, отдавна нарича съперничката си "Изкривената Хилъри" (Crooked Hillary), а към либералната сенаторка Елизабет Уорън (която бе спрягана за вице) се обръща с "Шантавата Елизабет" (Goofy Elizabeth). Кампанията на Клинтън отскоро започна да налага контрапрякора "Опасния Доналд" (Dangerous Donald), който не виждам да й донесе особен успех. Според мен истинските привърженици на Тръмп могат само да се чувстват поласкани, защото прякорът напълно съвпада с грижливо култивираната смесица от арогантност и груба сила, която му носи толкова много дивиденти досега. Освен това няма как да победиш Тръмп в прякорите и обидите. Наблюдавайте само как той отговори на атаките заради отношението му към жените с незабавна поредица препратки към изневерите на Бил Клинтън. В училищния двор винаги побеждава най-устатият четвъртокласник.

Също интересно е да се наблюдава как Тръмп избягва да атакува Сандърс. Много показателно - да, стигнахме дотам това да е критерий в президентските кампании на най-дълготрайната световна демокрация! Той не се опита да му наложи прякор, макар че един-два пъти го нарече "откачен". Подобно поведение издава ако не откровена стратегия, то поне интуитивно усещане, че е безсмислено да се атакува сенаторът, сред чиито подръжници някои може да имат склонността да се прехвърлят през партийните линии, вместо да гласуват за Клинтън.

Няма как да е скучно с Тръмп, след като в деня на активните срещи във Вашингтон също излезе информация, че бившият му иконом е призовавал в социалните медии Обама да бъде обесен за "измяна". След ден гръмна скандалът със статия във в. "Ню Йорк таймс", където бяха интервюирани десетки жени. Материалът критикуваше отношението му към нежния пол. Тръмп като цяло е много непопулярен сред жените и малцинствата и това е най-големият му проблем за общите избори.

Преди двайсетина години журналистът Марк Сангър след серия интервюта заключи в портрета си на Тръмп, че той води "съществуване, необезпокоявано от бученето на една душа". Във вторник вечерта богаташът кандидат-президент се опита всячески да покаже, че има не само съвест, но и съжаления в силно рекламирано интервю със звездата на "Фокс нюз" Мегин Кели. Същата, която го беше разгневила с въпроси по време на дебатите през миналото лято и за която беше казал, че й "излиза кръв... отвсякъде". Виждаше се колко трудно Тръмп може да каже думата "извинявай", ако изобщо някога му се измъкне от устата, но стигна близко. Невъзможно е да победи наесен, без да спечели женския електорат, и заради това прави усилието да надмогне самия себе си.

Денис Прегер, известен консервативен автор, наскоро писа: "Републиканската партия не е на Рейган. Тя е на Тръмп. Успех."

Слоновете имат нужда от оптимизъм.