Кметове с „доживотен“ мандат: Димитър Николов в Бургас, Хасан Азис в Кърджали, Петър Паунов в Кюстендил
Екип на BG VOICE
Най-скучните избори с най-апатичния електорат - така може да се обобщи отминалата неделя за България. В цялата незаинтересованост на населението от участие във вота все пак имаше един печеливш - Бойко Борисов. Той успя не просто да затвърди почти едноличното управление на партията си в огромната част от страната. ГЕРБ постигна това, което досега никой не бе постигал, дори Иван Костов, дошъл след фиаското на Жан Виденов - разгром над БСП. Ако тази тенденция се запази, а засега няма изглед да се случи нещо друго, то на следващите парламентарни избори наследницата на някога мощната БКП ще е вече джудже, което ще мери сили с партиите от миманса - ВМРО, „Атака", НФСБ...
Все пак имаше един момент в изборния ден, който прикова вниманието на наблюдателите -
ще се случи ли електронното гласуване
в България. Докато из мрежата агитките „за" и „против" интернет вота започнаха ударно да си разменят постове във фейсбук още от ранни зори в неделя, първата новина, която се появи сутринта, бе тематична и удари точно в десетката. Сайтът на ЦИК блокира. Първоначално от избирателната комисия твърдяха, че не може и дума да става за атака на хакери, защото към страницата имало голям интерес от близо и далеч и сървърът не успявал да насмогне на потребителите. Към обяд обаче вече трудно можеше да се опровергава очевидното - сайтът е хакнат, сякаш по поръчка, за да се докаже колко лесно може да се манипулира и едно евентуално електронно гласуване в бъдеще.
Страхът, че тази хакерска атака ще уплаши избирателите и те в крайна сметка ще гласуват с „не" на референдума за електронния вот, се сбъдна, но отчасти.
Избирателната активност бе ниска, но мина 20%, което все пак задължава Народното събрание да разгледа въпроса за електронния вот. Това не значи, че парламентът е длъжен да го одобри, а само да разгледа темата. Наблюдатели отсега очакват, че именно това и ще се случи - депутатите ще се упражняват по въпроса, накрая ще отсъдят, че да се гласува по интернет е опасно, подир което ще отхвърлят идеята. До редакционното приключване на броя в ЦИК бяха преброени 93.7% от бюлетините. Гласувалите с „да" на референдума са 72.36%, а с „не" - 27.64%.
Но да се върнем към
Резултатите от изборите
ГЕРБ победи на кметските състезания в 11 от областните центрове, но само в два от тях - Бургас и Габрово, управляващите имат мнозинство в общинския съвет. На първи тур са избрани кандидатите на ГЕРБ за кмет в София, Варна, Бургас, Благоевград, Велико Търново, Габрово, Русе, Стара Загора, Смолян и Ямбол. Единадесетата победа е в Кюстендил, където ГЕРБ е в широка коалиция, подкрепяща досегашния кмет Петър Паунов - несменяем от десетилетие. Партията на Бойко Борисов има мнозинство в общинските съвети в Бургас - 51.64%, и в Габрово - 53.04%. Там победилите градоначалници са с внушителни проценти: Димитър Николов в Бургас с 84% подкрепа, а Таня Христова в Габрово с 68,4%. Във Варна ГЕРБ печели 36.37% от местата в общинския съвет, подкрепата за Иван Портних е 62.86%. Във Велико Търново местата за ГЕРБ в съвета са 41.47%, а вотът за кмета Даниел Панов е 66.37%.
В Кюстендил подкрепата за общинската листа на ГЕРБ е 42.7%, а за спечелилия на първи тур Паунов - 59.3%. В Русе спечелилият с 52.69% кмет Пламен Стоилов от ГЕРБ може да разчита на подкрепата на 36.8% от съпартийците си в общинския съвет. Листата на ГЕРБ в Столичния общински съвет е подкрепена от 42.2% от софиянци, докато Йорданка Фандъкова събра 59.37%. В Ямбол кандидатът Георги Славов спечели кметската надпревара с 54.8% от гласовете, а общинските съветници на ГЕРБ са с дял от 42.4%. В Благоевград кандидатът на управляващата партия Атанас Камбитов спечели убедително от първи тур с 56.74% вот, докато общинските съветници в местния парламент са с дял 19.4%.
При кандидатите на РБ за кметове и общински съветници съотношението е обратно - в местните съвети РБ е представен с двойно по-висока подкрепа от кандидатите, отиващи на балотаж. Близки резултати за кандидата си Хасан Азис и общинската си листа постига ДПС в Кърджали - там Азис,
превърнал се в почти доживотен кмет
спечели с 59.4%, а ДПС има мнозинство с 54.7% в общинския съвет. Друг ветеран е Златко Живков с неговите четири досегашни мандата в Монтана, сега бе подкрепен с 54.5%.
За предстоящата неделя остават 14 балотажа. В Плевен Георг Спартански, който получи 34.2%, се изправя срещу Димитър Стойков - 29.2%; във Враца - Калин Каменов от ГЕРБ с 38.6% в битка срещу независимия Николай Иванов и минимална разлика от 1%; в Разград - независимият кандидат Денчо Бояджиев с 27.5% и издигнатият от ГЕРБ Валентин Василев - с 28.4%; в Силистра Юлиян Найденов от ГЕРБ с 45.5% излиза срещу Александър Сабанов с 21.7%, номиниран от широка коалиция; Добрич - Детелина Николова от ГЕРБ с 47.8% е срещу Йордан Йорданов с 19.2%, кандидат на Реформаторския блок; Търговище - Дарин Димитров от ГЕРБ е с 38.7% срещу 27.1% за Емине Якубова от ДПС; Сливен - Стефан Радев от ГЕРБ с 35.1% излиза срещу Кольо Милев от БСП с 33.5%; Перник - кандидатът на ГЕРБ Вяра Церовска е с 40.7% пред Ерик Рангелов с 20.7%; Ловеч - Минчо Казанджиев от БСП е с 32.8% срещу Корнелия Маринова от ГЕРБ с 37.6%; Пазарджик - Найден Шопов от ГЕРБ е със 17.2% срещу независимия Тодор Попов с 44%; Пловдив - кандидатът на ГЕРБ Иван Тотев е получил 39.5% и излиза срещу Славчо Атанасов с 21%; Хасково - настоящият кмет Георги Иванов е с 30%, а кандидатът на ГЕРБ Добри Беливанов с 48%; Видин - от коалиция „Единни за промяна" е Росица Кирова с 26%, а кандидатът на ГЕРБ Огнян Ценков е с 21%; Шумен - Любомир Христов от ГЕРБ с 38% излиза срещу кандидата на БСП Иван Иванов с 18%.
Докато в „Арена Армеец", където секционните комисии трябваше да отчетат протоколите от изборите, се случи същото като при всеки вот - огромни опашки от чакащи с часове, припаднали хора и скандали, истинското шоу се разигра в самия център на София. В края на изборния ден Волен Сидеров реши да се разходи до НАТФИЗ, за да издири там някакъв студент, който седмица по-рано го бил ударил. Лидерът на „Атака" нахълта в театралната академия с депутатската си карта в ръка, гарантираща му имунитет, и за нула време събра около себе си всички налични студенти, всички свободни софийски полицаи и всички налични тв камери. Националните телевизии приключиха с отразяването на изборите и се заеха с
Шоуто на Сидеров
Баш националистът започна да издирва в НАТФИЗ някой си студент Емил Георгиев. Бъдещите артисти започнаха да скандират изразително „Молим ви да напуснете Академията". Пристигнаха полицаи, които Сидеров обвини, че защитават „побойника". Членове на „Атака" влязоха в пререкания с ректора на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев и с актьора Христо Мутафчиев. По някое време към агитката се присъедини и една уплашена жена, у която присъстващите разпознаха министърката на вътрешните работи Румяна Бъчварова, както и шефът на СДВР Младен Маринов.
В един момент камерите показаха как полицията извежда Сидеров и придружаващите го депутати. Докато униформените изчакваха да дойде специална кола за височайшия депутат от „Атака", с която да го отведат, мъж в черно, объркан в началото с полицай, се нахвърли на политика. Успя да му забие силен юмрук в лицето, последван след няколко минути и от шамар зад врата, автор на който бе друг от хората наоколо. В следващия момент камерите вече излъчваха бразилски сериал - Сидеров с капчица кръв по лицето, обгрижван от току-що пристигналата му жена Деница Гарджева, която разплакана го успокоява.
Театърът продължи с отвеждането на депутата. „Волен Сидеров се намира на безопасно за него и за хората място", заключи главният секретар на МВР Георги Костов. Последната сцена бе с главния прокурор Сотир Цацаров и премиера Бойко Борисов. Първият обяви, че ще поиска от депутатите да му позволят арестуването на Сидеров. Вторият с театрална поза обеща да предложи промени в конституцията, с които депутатският имунитет да отпадне напълно.
Прочее на скучни избори понякога един Сидеров никак не е излишен. Хем отвява вниманието от злободневните теми, като например увеличаването на цените на купища стоки с измисления нов данък „вредни храни", хем забавлява народа в иначе най-бедната страна в Европейския съюз.
