Ако изборите за Европейски парламент са мерило за състоянието на Европейския съюз, едно нещо изглежда ясно: избирателите искат промяна, но не и фундаментално премоделиране на европейския проект. Въпреки че европейските избори нанесоха удар по центристките партии, които заемаха господстващо положение в ЕП в продължение на 40-годишната му история, те не произведоха "земетресението", предричано от Стив Банън, бивш стратег на американския президент Доналд Тръмп и символ на популисткото движение. Резултатите от произведените избори ознаменуваха края на голямата коалиция между десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), където членува германската канцлерка Ангела Меркел, и Прогресивния алианс на социалистите и демократите (ПАСД), които заедно не получават мнозинство в 751-местния ЕП.
"Монополът върху властта е нарушен"
Това заяви Маргрете Вестагер, която е кандидатът за председател на Европейската комисия на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ). Нейната група беше сред печелившите вчера, нараствайки до 105 места, според предварителните резултати, с подкрепата на френския президент Еманюел Макрон. Зелените също се представиха неочаквано добре, като се класираха четвърти с 67 места. "Зад всичко това стои вот за промяна на статуквото", каза Сузи Денисън от мозъчния тръст Европейски съвет за външни отношения. Високата активност от близо 50% – нарастване с 8%, обърнало негативната тенденция на постоянен спад, показва, че избирателите възприемат изборите като решаващи за бъдещето на ЕС, посочи тя. Мнозина
в Брюксел се страхуваха от нещо много по-лошо
след като популистки партии като управляващата в Италия "Лига" и Националният сбор на Марин льо Пен във Франция обещаха да премоделират ЕС според възгледите си. Въпреки че крайната десница постигна успехи, лидерът на "Лигата" Матео Салвини остана далеч от своята цел да състави най-голямата група в ЕП с новия си Европейски алианс на народите и нациите. Като цяло евроскептичните десни групи спечелиха в новия ЕП 172 места – само със 17 места повече, отколкото в досегашния, според частичните резултати от неделя. Междувременно крайнодесният спектър в ЕП ще остане разделен, като ще включва още Европейските консерватори и реформисти, където членуват управляващите във Великобритания консерватори и в Полша партията "Право и справедливост" (ПиС). Всичко това, при условие че разделенията между Салвини и неговите съмишленици бъдат преодолени. Денисън обаче твърди, че би било грешка да се смята, че ЕС е избегнал на косъм най-лошия сценарий. "Това ще е един от най-големите рискове на тези евроизбори", каза тя пред ДПА. В крайна сметка представителството на крайната десница в новия ЕП е почти 23 процента, което й дава достатъчно бламиращо влияние, за да оказва натиск върху центристките партии. "Бих го определила по-скоро като последен шанс за
Европа да докаже, че е способна да смени посоката
– добави Денисън. Първият тест ще бъде назначаването на председател на ЕК, което ще подложи на изпитание и системата с водещи кандидати, съгласно която германецът Манфред Вебер от ЕНП предяви претенции за поста. Близките часове ще са решаващи, ако Вебер иска да си осигури мнозинство в ЕП, който има последната дума при назначаването. Той обаче има нужда и от подкрепата на европейските лидери, които ще проведат първия кръг от разговори утре. "Моята протегната ръка е към всички онези, които подкрепят обединена Европа", каза Вебер, като подчерта, че ЕНП има "мандат от избирателите". Въпреки че той е лидер на ЕНП, която включва почти една трета от 28-те лидери на блока, европейските столици в най-добрия случай са хладни към Вебер, който няма опит в управлението. Това назначение е част от сложни преговори за висшите постове в ЕС, включително за приемник на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, следващия шеф на европейската дипломация и президента на Европейската централна банка, в които играят роля националността, полът и политическата принадлежност. През миналия месец Туск призова европейските лидери да вземат "бързи решения" и оказа натиск да се постигне решение за всички постове преди следващата официална среща на върха в края на юни. Новото мнозинство в ЕП обаче вероятно ще направи процеса по-сложен в момент, когато партии от различни части на политическия спектър се борят за влияние. "Бих се обзаложил, че преобладаващото мнозинство от европейските граждани не се интересуват толкова (от това) кой ще оглави следващата ЕК", каза Франс Тимерманс, водещият кандидат на социалистите. По-важно за тях, допълни той, е да се състави алианс, който да се заеме с основните им проблеми като социалната справедливост и климатичните промени.
Стив Банън: "Всеки ден ще е като Сталинград"
Бившият главен стратег на Доналд Тръмп Стив Банън каза, че европейската интеграция е приключила след победите на националистически и популистки партии на изборите за Европейски парламент в Италия, Франция и Великобритания. Според Банън резултатите показват, че европейският център рухва, а традиционните десно-леви политики са заменени от битка между "националистически срещу глобалистки" сили. По думите му "хората си връщат своите страни... Това е само началото. С времето това ще става все по-силно", заяви той. Не е ясно дали различните националистически, популистки и крайнодесни партии в Европа ще могат да сформират единен блок в Европейския парламент. А дори да го направят, те ще са много далеч от постигане на мнозинство. Въпреки това Банън предрече, че "супергрупа", съставена от евроскептични партии, ще блокира всякакви опити за задълбочаване на интеграцията между държавите в ЕС. "Всеки ден ще е като Сталинград", каза той, имайки предвид една от най-ожесточените битки през Втората световна война.
