Иво и неговата фамилия

Иво Венков е типична ренесансова личност. Американците, които от 20 години се дивят на архитектурните му хрумки, го наричат куул, готин, най-якия заради абсолютната му безкомпромисност към изкуството. Иво е много добър художник и музикант, който през 1983-та създава първата българска рок опера "Рицарят си ляга рано". Тя се появява на сцената във ВИТИЗ - дипломна работа на режисьора Огнян Купенов. Но бързо е свалена заради алюзиите с тогавашната власт, забраняваща на човека свободен избор. Тогава авторът на либретото и нотите е студент по архитектура, но има солидна музикална подготовка и завидна наследственост. Иво е племенник на композитора Димитър Вълчев, прочут с мюзикълите си за възрастни и деца и създал някои от поп хитовете на нашите певци. Сюжетът е средновековен, музиката - рок и поп.

"Иска ми се да възстановим спектакъла в България, но засега все още търсим финансиране. Правим усилия и за версия на английски. През 2010 г. възкресих проекта в Щатите. Владо Тодоров като художник-музикант консултира новия вариант. Записите и мастерирането направихме в моето PAAstudio с вещата помощ на рок музикантите Тенко Славов и Огнян Цолов. Включиха се и актьорите Никола Стефанов и Михаела Стойкова. Аз също се изявих. Дарби ДиНатале пее в английското експозе. Сега предизвикателството е огромно - за съвременна визия, нов аранжимент, повече танци, по-мощен саунд. И тъй като сюжетът е стар почти като света - притча за властта и конформизма, общо взето смешна, но като цяло вярна и малко цинична на финала, възраждането ни се струва подходящо за актуалните геополитически тенденции. Сайтът на рок операта е knights.paastudio.com", разказва Иво, който продължава да пише музика. През 2009 г. сътворява серията балетни сюити "По-близо от Килиманджаро", събрали класика, джаз, рок и дори хип-хоп.

Иво Венков се установява в Щатите през 1987-а, но няколко години преди това името му вече се чува из архитектурните форуми в Европа. В началото работи за фирми, които строят ресторанти и хотели в Лас Вегас, и прави доста интериори. Наградите му идват една след друга, а проектите му варират от частни домове и резиденции до големи административни и търговски центрове - от САЩ до Близкия изток и Европа. През 1992-ра тиражира марката PААstudio. Нарича сградите и пространствата, които оформя, "тиха музика". Основният му принцип е "допустимият минимализъм".

"Защото минималистичните пространства често са много студени и не можеш да преместиш дори една чаша, за да не развалиш композицията. При нас е по-лежерно, с малко мебели и повече свобода. Въвели сме като термин "деликатната дефиниция на пространството" - може без стени и вертикално разделение. Защото таванът и покривът създават чувството за къщичка и за уют", обяснява архитектът. Венков има и редица художествени творби в различни музеи по света и частни колекции.

Разшифровката на PAAstudio е архитектура, изкуство и музика. На титулната страница на сайта има няколко мъдри цитата от велики личности на три различни епохи. "Архитектурата е музика" на Гьоте (1829), "Малкото е повече. Господ е в детайлите", на Лудвиг Майс ван дер Рое (1929), "Дизайн е забавна дума. Някои смятат, че е синоним на това как изглежда нещото. Но ако погледнето по-надълбоко, означава как то работи" на Стив Джобс (2009). "Тези мисли са есенцията. Обичаме това, което правим. Творим и се радваме", разказва Иво за тандема със съпругата си Роси, също архитект.

Преди няколко години Венков и негов екип участват в конкурс за нова сграда на Градската галерия в София. Футуристичният им проект впечатлява и журито, и публиката, въпреки че получават само поощрителна награда. Решението е в стъкло, метал и камък. Още при влизането посетителят може да види всички нива пред очите си и да се ориентира какво търси.

Иво и Роси особено се гордеят с къщата си в Санта Моника, където живеят с двете си деца. Проектът е удостоен през 2005-а с годишната награда на престижното издание Residential Architect Magazine. Точно тогава семейството печели прозвището Coolest Architects в Щатите. Децата им - Филип почти 10 г. и Ава на 8 г., са също много артистични - пеят, танцуват, рисуват и у дома винаги е голяма забава.

Успелият българин е установил, че архитектът трябва да има правилно отношение към живота, а храната е част от изкуството да му се наслаждаваш. Той обича да готви - най-вече италиански манджи, които са бързи и лесни за разлика от френските рецепти, които са сложни и дълги. Често кани гости - да оценят майсторлъка му. Когато семейството е на ресторант, изборът обаче се определя от приятната обстановка и меню, различно от това, което могат да хапнат в Калифорния, където живеят. Но не се отказват от местните вина.

Искра Крапачева, “Стандарт”