Кацнал на ръба на скала с изглед към океана, в Сан Франциско се намира един от най-старите ресторанти в Калифорния, известен със своите панорамни гледки и възхитителни ястия. Плоският покрив и неокласическата железобетонна структура обрисуват най-добре известната Къща на скалите, построена през 1909 г.
Тя обаче не е първата, издигаща се на това място. Оригиналната Къща на скалите е построен през 1863 г. като модерен курорт, който трябва да привлече богаташите на Сан Франциско. Тя представлява скромна едноетажна постройка с дървена конструкция, но откриваща спираща дъха панорамна гледка към крайбрежието и океана. Имението е обявено за продажба на цена от $28.5 млн. и човек лесно може да види защо.
През 1881 г. имотът е купен от милионера Адолф Сътроу, който по-късно става кмет на Сан Франциско. Сътроу възнамерява да превърне заведението в място за срещи с приятели, предлагащо здравословно меню. За тази цел се налага стаите да бъдат преоформени, да бъде нает нов персонал, като дори се планира изграждането на жп линия, която да води посетителите директно пред заведението. Огромен пожар, избухнал на Коледа през 1894 г., обаче унищожава цялата дървена конструкция на сградата.
В рамките на две години Сътроу построява и открива нова Къща на скалите. Новата сграда е грандиозен седеметажен викториански замък с кули, чудновати покривни капандури и наблюдателна кула. В него има няколко трапезарии, зали, барове, голяма арт галерия, фотогалерия и веранда на открито на горните етажи. Къщата е наречена „Пищният дворец" и е една от най-сниманите забележителности по онова време. Най-впечатляващата част от комплекса са така наречените бани „Сътроу", които са разположени в малък залив северно от ресторанта.
Това е огромна остъклена сграда, съдържаща един сладководен и шест соленоводни басейна, всички поддържащи различна температура. Баните са дълги 150 метра, широки 77 метра и съдържащи огромно количество вода. По време на прилив водата от океана влиза директно в басейните, а по време на отлив те се пълнят с помощта на мощна турбинна водна помпа, която успява да свърши това за около пет часа.
Курортът предлага повече от 500 частни съблекални с удобства за 20,000 къпещите се. На разположение на посетителите са още водни пързалки, трамплини и други съоръжения за гмуркане отвисоко. Комплексът разполага и с музей с богата колекция от препарирани животни, както и с амфитеатър с 2,700 места. За съжаление съществуването на ресторанта е краткотрайно. Единадесет години по-късно, през 1907 г., друг пожар разрушава сградата.
Днешната сграда е третата версия на ресторанта, построена от дъщерята на Адолф Сътроу - Ема Сътроу-Мерит. Заради миналото, почернено от пожари, тя е построена с пожароустойчив железобетон. В действителност много от новите сгради в Сан Франциско са построени от бетон, след като голяма част от дървените конструкции в града са унищожени от пожар след земетресението през 1906 г.
Баните съществуват до 1930 г., когато са превърнати в ледена пързалка. Тя обаче не успява да привлече посетители. След това са продадени на строителен предприемач, който започна разрушаване на резервоарите, за да издигне апартаменти на тяхно място. Загадъчен пожар през 1966 г. слага край и на този проект. През 1977 г. Националната паркова служба придобива имота и го превръща в част от Националния парк „Златна порта". Частично разрушените бани „Сътроу" обаче още могат да бъдат проучени.
