Златаришкото село е непопулярна туристическа дестинация, но това в никакъв случай не означава, че не си заслужава да отидете там. Точно обратното – посетите ли, ще останете очаровани.
Богата история, живописна природа и ароматно вино са нещата, с които може да изненада своите гости Горско ново село. То се намира на 6 км от полупланинското градче Златарица, в полите на Балкана.
Ако някой търси спокойствие и закътано място, където да избяга за малко, то Горско ново село е идеалната дестинация. Китното селце сякаш е потънало в пролетна дрямка.
На центъра виждате задължителния паметник на загиналите във войните и започвате да се чудите какво правите тук. Дълго време няма кого да попитате къде са разкопките на „царската църква”. Тя се намира на 2.5 км в южна посока, по пътя за съседното село Сливовица. Ако оставите колата на площада и тръгнете пеша, няма да сбъркате. По пътя научавате, че в селото има винарна, която произвежда прекрасно вино,
част от което изнася в Швеция
Вървите по асфалтиран път и пред Вас се разкрива слънчева панорама от поле и ниските обрасли хълмове на Стара планина. В далечината забелязвате лозовия масив, подреден като „по конец“.
Като почувствате умора, вече ще сте стигнали до чешмата „Хотул бунар” (в превод от турски език името й означава „вода от извора”). Наблизо е съществувал римски път до Цариград. Той слиза от лозята към Балкана и минава през разкопките на неотдавна открит храм, идентичен с този на хълма Царевец.
Руините й са белязани от археологически разкопки и плахи опити да се съхранят ценните останки. Най-осезаеми върху нея са посегателствата от иманярски набези, районът прилича на минно поле и е разкопаван систематично.
Обектът е открит през 2002 г. след нерегламентирани разкопки, за които местният кмет алармира в Регионалния археологически музей – В.Търново.
Екипът от археолози, ръководен от Йордан Алексиев, останали удивени от мащаба и качеството на строителството на храма. Специалистите остават поразени от стенописите, които изобразяват царска двойка. Фигурите са стъпили на червена възглавница и са в алени одежди, което също доказва височайшия им произход. Според великотърновския археолог
изображението е на цар Иван Асен II
и неговата съпруга. Предполага се, че храмът е изграден по време на неговото царуване през 13 век. Във Великотърновска област има няколко църкви, бележещи пътя, по който царят се е връщал от победния си поход след Клокотница.
Предполага се, че църквата е била издигната от близък на царското семейство болярин, защото е имал разрешение за изобразяване на височайшата двойка. Явно тук се е намирало неговото имение, в което е посрещал знатни гости.
Грижливият строеж, скъпите материали (много тухли, бигорови блокчета, декоративната керамика) дават основание да се смята, че това е царска църква. Използван е качествен бигор, който е докаран тук от километри. Сградата има два входа – главен от запад и втори – от юг. Стенописите на северната стена са дело на известен майстор, чиято работа може да бъде сравнена с църквата на хълма Царевец. За съжаление ламариненият защитен покрив над тях е разпокрит и ограбен.
Край храма има некропол, а близо до него са открити няколко „надгробия“. Върху едно от тях е старобългарският надпис, който в превод звучи така „Под мрамора са душите. Упокой, Господи!“.
В района са открити много артефакти,
по-ценните от които са включени в национални изложби. Сред тях е сребърна ключалка за книга, сребърни и медни монети.
Има проект за финансиране на разкопки, реставрационни и защитни дейности, който остава само на хартия. Иначе предвижда превръщането не само на старобългарската църква, но и близката римска крепост „Асара“ („Хасара“), в туристически атракции. Идеята е да се оживи златаришкото селце, тук да се развива културен и селски туризъм. Римската крепост е на около 2 км от селото.
Намерените останки от керамика след иманярски набези свидетелстват за различни периоди – тракийски, късноантичен (5–7 в.), от Второто българско царство. В крепостта също е имало църква, където са се извършвали венчавки, а от там булките са се „извеждали на вода“ до чешмата „Хотул бунар“.
Който тръгне по пътя на историята на Горско ново село, рано или късно стига до виното. Старите названия на местностите са имена на бутикови марки вина, произвеждани от винарната на фирма „Бобова могила“. Марките „Хотул Бунар“ и „Хасара“ разнасят славата на малкото село чак до Швеция. Тук избата развива винен туризъм, но гостуват основно шведи. Истинско удоволствие е да седнеш в дървената беседка пред винарната и да отпиеш от виното. В неговия аромат е съхранена красотата на местната природа и дъхът на славна история.
