сн. Архив на BG VOICE
Ирина Бокова и Кристалина Георгиева са единствените две българки на политически позиции, известни към днешна дата в цял свят. По стара традиция, когато някъде двама българи се издигнат на сродни постове или имат желание за кариера още по-нагоре, между тях започва вражда за това кой е по-велик. Често средствата не се подбират. Шефката на ЮНЕСКО Бокова и еврокомисарят по бюджет и човешки ресурси Георгиева официално не са си отправяли послания, нито обиди. Вместо тях това правят медиите в България, близки до съответния кръг от хора и институции, подкрепящи едната или другата. Материалите зачестиха с наближаването на датата, на която трябва да бъде избран новият генерален секретар на ООН на мястото на сегашния Бан Ки-мун. Не е тайна, че и двете питаят мерак за поста, който би бил достоен завършек на кариерата за всеки политик. До началото на тази седмица обаче нито една от тях дори не бе обявила публично, че има желание да се кандидатира за поста. Темата се поддържаше единствено от публикациите в медиите на двата лагера, като напрежението се подклаждаше и от многозначителното мълчание на българските власти.
Първоначално всички бяха убедени, че правителството на Бойко Борисов стои зад Бокова и е въпрос на време да го обяви официално. Това така и не се е случило до момента и от лагера на Бокова вече започнаха да губят нерви и търпение. В края на миналата седмица тя не издържа и сама обяви кандидатурата си. Направи го в интервю за българската телевизия. Новината бе светкавично преведена и тиражирана по цял свят. „Изцяло съм концентрирана върху темата за предстоящите избори за генерален секретар на ООН. Чувствам национална отговорност и смятам, че имам добър шанс този избор да се състои. Доказала съм, че мога да печеля избори", каза Бокова. Генералният директор на ЮНЕСКО отбеляза, че в България постоянно се спекулира с това чия кандидатура е тя реално. „Винаги съм подчертавала, че искам да съм кандидатът на България, това е най-важното. Защото на този пост човек трябва да получава подкрепа от всички заинтересовани страни. Разбира се, преди всичко от постоянните страни членки на Съвета за сигурност", заяви тя. Бокова каза и нещо много важно - че не би се борила да оглави ООН, ако няма подкрепата на българската държава. В същото време призова управляващите да не бавят официалното обявяване на избора си, за да може да започне кампанията в чужбина, която ще бъде решаваща за крайния резултат. Мандатът на настоящия генерален секретар на ООН изтича в края на годината.
Защо Борисов все още мълчи? Предполага се, че той действително стои зад Бокова, но е подложен на силен натиск да подкрепи Георгиева. Натискът идва от няколко различни страни. Чисто вътрешен той получава от партиите в Реформаторския блок, за които шефката на ЮНЕСКО е дете на комунист, който е подкрепял диктатурата в България, а това е черно петно, което те не биха искали да преглътнат. Още повече че самата Бокова бе член на БСП и като такава участва в създаването на устоите на многострадалния български преход, завършил с усвояването на цялата икономическа власт от бившите комунисти и децата им.
От другата страна е ДПС. Техният подход е доста по-прагматичен. Фирмите от кръга покрай партията на Доган имат сериозен бизнес с Русия, който биха искали да задълбочават, а руските власти вече дадоха да се разбере, че биха се радвали новият шеф на ООН да е жена и да има славянска фамилия. Така Русия се позиционира в битката за поста на световната организация и използва лостовете си за влияние и по отношение на Бойко Борисов, чийто най-близък приятел е руският наместник в България Валентин Златев. За лагера около ДПС Георгиева е неприемлива и с топлите си връзки с милиардера Джордж Сорос, който в България се слави с твърде тъмен ореол. Медиите на Доган не пропускат да съобщят гръмко за всяка среща на Георгиева със Сорос и да натъртят, че тя се е състояла на четири очи - знак за топлите контакти между двамата.
В началото Америка също подкрепяше негласно Бокова, но макар откъм Вашингтон да не са изразявали ясна позиция по кандидатурата й, българските медии, които получават субсидии от фондацията „Америка за България", ясно се разграничиха от нея и всекидневно публикуват внушения и коментари в полза на Кристалина Георгиева. Бившият вестник „Дневник", който сега е само интернет издание, например пише: „Започна да става все по-ясно, че в дилемата кой да бъде български кандидат за генерален секретар на ООН, между про-руския Ирина Бокова и про-западната Кристалина Георгиева надделява кандидатът на Москва. Трябвало е дори номинацията да бъде официално обявена от премиера Борисов по време на празниците. Не че Ирина Бокова има шанс да спечели в настоящата геополитическа ситуация, но изборът на България сам по себе си ще бъде знаков."
От друга страна, медиите около Доган, които са мнозинство в България, също правят каквото могат, но в полза на Бокова. Агенция „Блиц" пише: „Ирина Бокова изглежда най-силният източноевропейски кандидат за поста на генерален секретар на ООН."
През последните месеци обаче западният натиск над Борисов, изглежда, е станал толкова голям и така непреодолим, че в правителството все по-сериозно разглеждат варианта България в крайна сметка да подкрепи Кристалина Георгиева. Нейните реални шансове са мъгляви. Със сигурност тя няма да получи рамо от Москва, още по-малко пък в момент, когато ръководеният и от Георгиева Европейски съюз е наложил тежки санкции на Русия. Другият постоянен член на Съвета за сигурност - Китай, също не би я подкрепил. Не е ясна позицията на Франция, която често е своенравна, а и да не забравяме, че седалището на ЮНЕСКО е точно в Париж. И това дава огромно преимущество на Бокова пред френските власти. Така в Съвета за сигурност българската еврокомисарка би могла да разчита само на гласовете на Вашингтон и евентуално Лондон, които ще са й недостатъчни. Ако властите в България подкрепят именно нея, това ще прилича на ежегодния странен избор за български филм - претендент за „Оскар". Всички в комисията по избора знаят, че има по-добър, който би стигнал до номинация, но никой не гласува за него и в Америка се праща филмът без шанс, защото така е удобно на всички.
Самата Кристалина Георгиева засега се прави на скромна и едва ли не недочула за какво иде реч: „Много съм поласкана, че името ми се споменава, но аз имам работа, която изисква цялото ми внимание и я върша."
