Никол Христова е една от най-талантливите млади български тенисистки. Тя е родена на 23 юли 1993 година в град София. През септември 2007 година прави дебюта си при жените. Стига до полуфиналите на две европейски първенства по тенис за девойки. Печели титлата от Държавното първенство при 18-годишните. Печели също и титлата от „Девин мастърс'' през 2011 г. От година и половина живее, учи и играе тенис във Вирджиния, САЩ. В момента е втора година студентка в Олд доминиън юнивърсити.

Би ли ни казала от кога се занимаваш с тенис? Как започна?

- Започнах да се занимавам с тенис, когато бях на 6 години. Учех в частно училище и имахме организирани уроци при Юлия Берберян. Самата тя забеляза моя талант и беше инициаторът да започна да тренирам по-често. На мен постепенно започна да ми харесва все повече и повече и продължих да спортувам сериозно.

Как успя да дойдеш да играеш и да учиш в Америка и защо точно тук?

- Не беше лесно да направя избора да дойда да уча и играя в Америка. Все пак това не е страна в Европа, която да е максимум на 3 часа път с самолет. Това е друг континент, нови хора, непознато място и доста се колебаех дали да предприема тази крачка. Причината, поради която се реших, беше, че тук ще имам по-голям шанс за развитие и успех, отколкото ако бях останала в България. Треньорите също бяха доста упорити да ме вземат, което допълнително ме заинтригува.

Защо избра точно университета Олд доминиън, какво учиш в него?

- Една от причините поради която избрах Олд доминиън юнивърсити, беше, че помощник-треньорката е българка и малко или много това си е плюс. Този университет не беше единственият, който ми предлагаше пълна стипендия, но се отличаваше с тенис програмата от всички останали. А и часовата разлика не е толкова голяма с България. Втора година съм в университета и съм записала специалността „Комуникации".

Каква е разликата между възможностите за развитие на тенис кариера тук и в България?

- Възможностите за развитие на тенис са много повече тук, отколкото в България. За жалост хората, които тренират в чужбина, преуспяват много повече. Спортната система е доста по-добре развита и има по-добра дисциплина и последователност. Условията и средата също оказват голямо влияние. Когато си заобиколен само от спортисти, има повече хъс и спортният характер се проявява по-често.

В университетския отбор си първа ракета, а тази седмица бе определена за ,,тенисистка на седмицата'' в ,,Сonference USA Player". Kaк се чувстваш след това признание?

- Вече започнах да осъзнавам какво същност съм постигнала. В началото сякаш не осъзнавах какво голямо признание е това. Чувствам се страхотно, тренирах и се трудих много. Мисля, че е голяма гордост точно българка да е първата в историята на университета с подобна награда.

Знаем, че имаш голям турнир тази седмица от 16 до 20 април. Какви са очакванията ти?

- От 16 април започва C-USA и точно моят университет ще бъде домакин на това събитие. Чувството е страхотно да знаеш, че играеш първа ракета в университета, който ще посрещне тези 16 отбора. Силно се надявам това да ни мотивира още повече и аз и моят отбор да се представим на ниво.

Каква е следващата ти крачка в тениса?

- Оттук нататък се надявам да продължавам по този начин и да се развивам още повече. Винаги играя за победа и съм мотивирана докрай. За да пробиеш в големия тенис, се изискват много усилия, труд и спонсори. Бих искала един ден да играя на някой от големите шлемове.

Имаш ли любимци сред световно известните тенисисти? Григор Димитров?

- Моят любим тенисист е Роджър Федерер. Възхищавам му се на постоянството и стила на игра. Мисля, че Григор ще бъде неговият наследник, а защо не и по-добър. Страшно симпатизирам на играта на Гришо. Още от малък се отличаваше от останалите. Пожелавам му още много успехи и да продължава в същия дух.

Би ли отправила едно пожелание за българските момичета и момчета тук и в Родината, които искат да вървят по твоите стъпки, да учат и да играят тенис в Америка?

- Искам да им кажа, че понякога трудните решения са за по-добро бъдеще. Системата, която Америка предоставя с тенис и обучение, е доста натоварена и почти нямаш свободно време, но за сметка на това е ползотворна и интересна. Нищо не се постига лесно в живота и всяко голямо пътуване започва с една малка крачка.