Радостина Колева
https://cultinterview.com
www.facebook.com/Cultinterview

Миро е познато лице и музикант от група „Джанго зе", но сегашното му амплоа е свързано предимно с „Да търбанс" и с „Джипсиделика". И ако преди не влизаше в калъпа на средностатистическия творец, сега пък още по-малко. Стана ми пределно ясно още с първите думи, които си разменихме по скайп. Да, разговорът ни протече по интернет. Нямаше друг вариант: Миро Морски живее в Англия. Договаряме какви снимки ще ми изпрати и за едната се подсеща, че е от концерт на Тодор Колев, в който са участвали с „Джанго зе". Затова и започвам оттам...

Какъв спомен е за теб това?

-          Бяхме поканени за този концерт на Тодор Колев да изпълним наши версии на най-известните му песни. Огромна чест. За мен е най-големият. Беше повече от актьор, той беше артист и можеше да се изразява по много начини чрез изкуството си. Умееше така да казва нещата, че който както иска да ги разбира. Не ти казва в прав текст каквото има и ти го разбираш и така, и така. Най-ценното му беше смехът през сълзи - докато те разсмее и може да те разплаче.

Сега има ли такива актьори?

-          Абе, не ги следя много, но предполагам, че има. Винаги има таланти, които имат нагласата да се развиват.

Все още ли се чувстваш морски човек заради прякора си?

-          О, никога не съм бил. На плаж не обичам да ходя вече. Достатъчно съм се пекъл. Не съм и кой знае какъв плувец. Само че като малък много исках да стана моряк и обичах книги за морски пътешествия. Винаги съм бил морски, но не в буквалния смисъл.

А умееш ли да плуваш в музиката?

-          Усещам, че все по-свободно се чувствам в нея. За мен няма значение с кого свиря или кой е насреща. Музиката носи свобода - можеш да се изразяваш както искаш.

Приемаш ли се вече като гражданин на планетата?

-          Да. Но не съм пътешествал кой знае колко. Примерно в Африка не съм ходил, обаче чрез музиката направих контакт със страшно много хора от различни страни. Вече няма значение къде живееш.

Колко време вече си между България и Англия?

-          От 2002-ра с прекъсване от 3 години, когато се прибрах в България. Ето сега имат нужда от мен отново. Обадиха ми се, аз не се натискам.

Може ли да стане така, че да оставиш следа не само в българската музика?

-          Оставям следи постоянно... Няколко хубави песни направих и през тази година. Нямам кой знае каква амбиция да успявам. Така или иначе съм творец. Записвам песни и доста хора тук, в Англия, ги знаят. Често в репертоара имам песни на български език. Това за хората тук звучи някак си екзотично. Интересно им е и ме питат на какъв език пея. Любознателни са и това е хубаво, защото така усещаш, че има някой насреща. Не се опитвам да крещя нещо, за да ме чуят непременно. Между другото мои песни на български са звучали по радиото в Лондон, по радио „Резонанс".

Е, ти не се буташ, но не трябва ли да си по-напорист, за да се случват нещата?

-          Е, да, но не се напъвам. Полека-лека... Сега довършваме албума с „Да търбанс" и ни се случва нещо хубаво - ще се миксира от човека, който е миксирал албум на „Буена Виста соушъл клъб". Надявам се, че сме заслужили. Скоро ни предстои пътуване до Канада, после ще свирим на фестивал в Хонконг. В момента снимаме филм за подготовката на албума, като български екип ни следваше навсякъде.

Много приятно - от единия край на света, та до другия. Вземаш ли си нещо от всичките тези места, на които ходиш?

-          Не, отивам някъде, за да давам. Това за мен е начин на живот. Питали са ме защо си слагам яйцата само в една кошница, защо се занимавам само с това. А какво да правя? Не се плаша от работа - и друго съм работил. Човек понякога трябва да сменя дейността за малко, за да му дойде вдъхновение отнякъде. Не можеш да се забиеш само в едно. Сега изглежда, че малко си противореча, нали? Обаче и това го има у мен. Просто трябва да се дръпнеш назад за определен период, за да можеш да тръгнеш напред. Това се случва при много музиканти: стигаш до предел, когато вече си отегчен от себе си и искаш нещо ново, различно. Затова се дърпаш и в един момент то те намира. Клише е, но всичко е въпрос на вземане-даване.

Такъв ли си - противоречив?

-          Не ми остава много време да се замислям аз какъв съм. Колкото повече навлизам във възрастите напред, осъзнавам, че не съм чак толкова важен. Преди се считах за мисионер и смятах, че всичко правим заради доброто. А сега нещо си чопля, обае дали някой ще има да го чуе... Двама души да чуят, все е файда. И ме прави щастлив. Имам и приятели, на които разчитам.

А те на теб?

-          Ей... С каквото мога, да.

Какво стана с идеята ти за музикално училище?

-          А ти откъде знаеш за това? Нищо не стана. Сега съм зает със свирене на живо, със записи. Но истината е, че нямам система в главата си точно как да се случи училището. Имам няколко ученици и на този етап се опитвам да ги накарам да мислят свободно. Важно е музиката да е в главата им. Тя идва от сърцето, но ако не ти звучи и си гледаш само пръстите какво свириш... Като ученик самият аз имах проблеми именно с това. Два пъти съм ходил на уроци и двата пъти завършиха по един и същ начин - учителят ми се развиква, аз заплаквах и повече не отивах. Прекъсвах всякакъв контакт. Но като се замислям сега, не съм можел да асоциирам музиката с очи. Опитвал съм да запомня мелодията и толкова. А те после стават по-сложни и по-сложни нещата и се изнервяш. Така грешката се получава взаимна. Един учител трябва да разбира нуждите на ученика и нагласата му, а не да бие с пръчката през ръцете. Затова: като си изградя системата, един ден може да направя и училището. Учил съм португалска филология... Не я и завърших. И съм един среднист - със средно образование.

До Португалия ходил ли си?

-          Бях веднъж, да. А заради това, че съм учил португалски, и испанският език ми е много лесен. Учил съм и френски - дори написах песен на този език.

Имаш бебе на 1 месец - Рита. Припомни ли си какво е да гледаш толкова малко дете, предвид че имаш вече син.

-          Да, нищо не съм забравил. Майката на Рита се изморява много. Малко се спи след раждането, но в началото е така. Помагам, като готвя, чистя, отменям я.

Синът ти видя ли бебето вече?

-          Сега ще дойде в края на август, защото след това започва училище. Ще дойде да види сестра си, как. Радо също ми е много скъп. Ще стане на 15 години, учи в Немската гимназия в София и предполагам, че в България ще си продължи образованието. А вече къде ще живее след това - той ще си избере. Защото виждаш какво става в Европа.