Ротарианците в Турция награждават Александър Балкански

Мария Димитрова

Александър Балкански е изпълнител на уникални циркови номера и трикове, представени по целия свят. Роден е на 8 август 1942 г. в Плевен. Професионалния си дебют прави едва на 9 г. и остава на манежа 57 години. Удостоен е с лауреатското звание „Универсален артист", което означава, че е от малцината, които владеят пет от седемте циркови жанра до съвършенство. Неговата трупа има „Сребърен клоун" от фестивала в Монте Карло. Балкански заедно със синовете си продължава традицията на българския цирк.

 Академик Балкански, обиколили сте света, пред кои популярни личности сте играли?
- Играли сме пред кралицата на Англия Елизабет, пред египетския президент Ануар Садат. Ръкувал съм се с Пол Макартни и Ричард Никсън. Джони Кеш е свирил в караваната ни. Папа Йоан-Павел ІІ също беше сред публиката ни.
Как се случи така, че бившият израелски премиер Бенямин Нетаняху стана ваш почитател?
- Цялото му семейство дойде на цирк - той, децата му Яир и Абнер, съпругата му Сара. Привлече ги това, че направихме две благотворителни представления подарък за всички инвалиди от атентатите в Израел. Картината беше и много вълнуваща заради радостта на публиката, но и много тъжна. Да видите хора без крака, без ръце, без очи, е много страшно. Той влезе при мен тук, в офиса. Каза ми да разчитаме на помощ, в случай че ми се налага. Говорихме си много. Това се случи през 2003 и 2004 г. След това не сме ходили в Израел, защото с всяка изминала година ставаше все по-опасно и трудно.
Виждам тук една от най-престижните награди, с които сте отличавани - „Сребърен клоун". Защо обаче статуетката е златна?
- Този „Сребърен клоун" е много ценен за нас, защото е от принц Рение. Преди да почине, той пожелал статуетката в този вид повече да не се дава. Ние го спечелихме в двойна битка - о „т една страна, преборихме конкурентите си, а от друга - надскочихме Желязната завеса. Беше 1983 г. Всички ни гледаха с подозрение. Аз обаче се постарах да изненадам журито и останалите участници. Ушихме си красиви костюми, еднакви, както правят спортните делегации. Появихме се там и впечатлихме домакините, които бяха свикнали цирковите артисти да са спортно облечени. Бяхме силни и в изпълненията си на арената, но не ни дадоха заслужен „Златен клоун". На самия спектакъл имаше много силна група турски почитатели на цирка. Години по-късно при едно наше гостуване в южната ни съседка се появиха хората от тази група - наши фенове. Помолиха ме да вземат „Клоуна", за да го покажат в клуба на почитателите на цирка. В деня преди да си заминем, се появиха и ми върнаха статуетката с думите: „Покрихме я с 24 карата злато, за да възстановим справедливостта от 1983 г."
Защо в България са малко градовете, в които циркът ви може да гостува?
- Да, за съжаление в България не са толкова много местата, на които да можем да играем. Когато дойде розовата демокрация, всички циркови площадки бяха разграбени и разпродадени от кметовете под масата за жълти стотинки. На много места няма къде да вдигнем шапитото. Намаля и публиката. Оттегли се след поредица от събития. Първо в София запалиха цирка - беше саботаж от страна на централния съвет на профсъюзите. След това първият демократичен министър на културата Елка Константинова реши да ликвидира българския цирк, защото това не било изкуство. Уволни 500 души - невероятни циркови артисти. Останаха на улицата. Така се започна една пълна ликвидация и приватизация на цирка. После Ема Москова, Абрашев, проф. Димо Димов и Николай Поляков довършиха започнатото. Неслучайно Радой Ралин е казал: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра." А един гениален режисьор Фредерико Фелини казва: Циркът е най-сложното зрелищно изкуство. Той е култура на житейския опит на нацията." Ще дам пример с един много по-млад от нас цирк - „Сирк дю солей". Правителството на Канада доведе цирка до световно ниво, защото инвестира 20 милиона долара първоначално. Сега трупата е в небесата.
Как се справяте, след като законът забрани да показвате диви животни?
- Имаме дресура на кучета и на птици. Развъждам и камили. Купих си три, а вече са 12. През миналата година ни се родиха две малки. Догодина ще ги включим в програмата, тъй като майката ги кърми до две години.
Казват, че артистите са ревниви към чуждите успехи. Има ли го това в цирка?
- Циркът е различно изкуство. При нас работят осем националности в момента. Хора с различен темперамент, религии. Тези неща нас не ни притесняват. В цирка важи правилото - един за всички, всички за един. Цирковият артист е номад, играе по цял свят. Първото нещо, което е важно за него, е да има пътуващ дом. Всеки артист има фургон, в който живее. Тази каравана е гримьорната му, кухнята, банята, спалнята... По времето на държавния цирк имаше гримьорни. Разпределяха се според вида на номера на даден артист. Дресьорите са най-близо до животните си. Клоуните трябва да са най-близо до арената, защото се налага да се преобличат, да слагат друг грим и пак да се появяват на сцената. В цирка това нещо - ревността, битката за уж по-хубаво място, го няма.

Кое е най-новото, което подготвяте?

Работя върху проект - „Ние, децата - българският цирков идол". Специален автобус ще обикаля из градовете в България със снимачен екип. Във всеки град ще правим конкурс. Ще обявим предварително за децата до 15-годишна възраст какви номера да работят. Класиралите се на първо и второ място ще участват на финала в София. Наградата ще бъде безплатно посещение на най-големите циркови  фестивали за млади артисти - Festival du demain cirque. И правото да участват във фестивала.
Иначе в програмата си имаме много красиви въздушни изпълнения от Русия, Германия и Италия. Директно от САЩ идва една трупа „Конгломерат" с артисти от Италия, Парагвай, Чили. Главният изпълнител Милчо е българин. Той изпълнява легендарното тройно салто от трапец на трапец. Такъв номер България не е виждала. Има уникален жонгльор от Русия, една невероятна балансьорка, също от Русия. Клоунадата е съвсем нова - от Украйна. Има много интересна дресура на кучета. Трупата е италианска. Всички животни са бездомни, спасени от улицата. Трябва да видите какви расови красиви кучета са изоставени от стопаните си. Има и уникална дресура на 14 папагала. Те летят във въздуха, а не стоят на стойка.