Мадлен Алгафари е български психотерапевт и писател. Нейното име нашумя след участието й в много телевизионни формати. Богатият й академичен и професионален опит я прави един от най-добрите специалисти в България. Освен преводи на психологическа литература Мадлен Алгафари има издадени и много свои книги. В дългогодишната й практика на психолог основен предмет на дейност са екзистенциални проблеми, конфликтите в двойката, неврози, фобии, зависимости и др.
BiT Новините и вестник BG VOICE са медийни партньори на срещите на Мадлен с българските общности в САЩ.
Каква е идеята на вашето пътуване и какви са очакванията ви преди неговото начало?
- Идеята стартира от мои приятели и клиенти, които живеят на различни места в Америка. Те използват летните си отпуски, за да идват в България, тъй като през годината няма как да участват в уършопи. Съжаляват много, че не могат да го правят регулярно през цялата година. Идеята отдавна съществуваше. Сега явно просто й дойде времето да се реализира. Обиколката включва четири града. На първо място Чикаго, където е най-голямата ни българска общност. След това Сиатъл, Ню Йорк и Атланта. Даже вече има ревнивци в Бостън и Калифорния, които обаче вероятно ще посетя друг път.
Как ще протече срещата ви с хората там?
- Тези срещи са обичайни за мен. В България провеждам такива от много години. Почти всеки петък съм в различни библиотеки и читалища. Срещите са отворени и протичат под формата на абсолютно свободен диалог. Дори и да има една обща тема, си дадох сметка през годините, че такава подобна свободна форма е най-близка до конкретния интерес на съответната аудитория. Книгите ми имат същата тая цел - да дават едно знание, което - уви! - в училище не се преподава. В училище ни преподават ужасно много неща за живота ни във външния свят и почти нищо за вътрешния свят, който е много по-голям от външния. Затова срещите с общностите ще бъдат свободен диалог, с въпроси и отговори. По този начин тъкмо е най-адекватно на конкретния интерес. В някои от градовете - Чикаго, Сиатъл и Атланта, ще има и един ден, който ще се проведе уъркшоп за тези, които искат малко по-надълбоко да влязат в себе си и да си отговорят на по-лични въпроси.
Какви са проблемите, с които най-често се сблъсквате при разговорите с българи зад граница? Със сигурност те са доста по-различни и по-емоцинални, когато става въпрос за България и всичко, което се случва в родината.
- Поляритетът на типично българските ни черти много се увеличава, когато става дума за живеене зад граница. Такива са ми впечатленията и от други български общности в чужбина. Аз съм правила срещи в Швеция, в Лондон. Условията на емигрантството като че ли подсилват изключително много позитивните черти в националния ни характер. Там, където е необходима издръжливост. Там, където трябва доказване на себе си. Обаче същите тези емигрантски условия понякога засилват и отрицателните черти в характера. И така както тук си имаме едни типично наши си български хапливи заядливи пререкания, така понякога се увеличават в едни мини-Българии, които там се конструират. Но си мисля, че това пък е един шанс. Защото колкото по-голяма е амплитудата на това махало, толкова повече човек опознава себе си добре. Това му позволява много по-бързо да расте.
За вас какво представляват, какво ви дават тези срещи с българите, които нямат това, което ние имаме тук?
- Аз имам една много дълбока етнографска настройка. Моята майка е етнограф. Аз някога мечтаех да бъда етнограф. После така се стекоха нещата, че се занимавам с всичко онова, с което се занимава етнографията, само че вече не само в национален, а и в планетарен мащаб, тъй като преподавам синхронопотология. Това е науката, която сравнява манталитетите, националните характери на отделните народи, по какво си приличаме, по какво се отличаваме. Първото, което на мен лично ми дават, е действително обогатяване точно в тази ми посока като човек, който трябва да има колкото се може по-голяма компетентност в областта на психоантропологията. Така съм и по-адекватна като преподавател. Но най-вече светналите очи на хората. Някои ме наричат утопист, идеалист, комсомолски самоотвержена. Все пак в себе си нося черти от някогошното ми възпитание. Много се радвам, когато виждам, че някъде успявам и на някого да съм полезна. Да схване, да прозре нещо, разбира се, от което аз разбирам, защото от страшно много неща не разбирам, но от това смея да твърдя, че разбирам. И го приемам като вид просветна, ако щете дори будителска дейност. Лично аз вярвам, че онова, от което най-много страда днес планетата и изобщо човекът като биологичен вид, е неосъзнатост. Мисля, че служа на тази кауза - да помагам на хората да виждат кое е заблуда и кое действително и истинно в нас.
Напоследък стана много модерно да се говори за българските общности в чужбина, за българската диаспора. Защо е важно за всяка една нация - и по-специално българската, да има едно силно, сплотено общество?
- Всеки един от нас е една вселена. От мен навътре има милиарди вселени. Нека да започнем най-елементарно. Аз съм един организъм, в който вътре има органи. Тези органи са изградени от някакви тъкани, клетки. Клетките от молекули. Молекулите от атоми. Атомите от електрони, протони. Стигаме до пимезоните, кванти, футони. По същия начин от мен навън също има вселени. Аз съм атомче. Заедно всички сме атомчета от някакъв организъм, който на първо място е семейство. След това е нация. Тази нация е част от човечеството, планетата, Слънчевата система и така нагоре. Ако го има съзнанието за нашата свързаност в двете посоки, т.е. с това, което е навътре в мен, и с онова, което е извън мен, аз мисля, че биха се променили страшно много неща на планетата. Това единство, това усещане за принадлежност към някаква общност може да бъде най-силно, когато говорим за етническа и национална принадлежност, защото е свързано с традиции, с модели на поведение, с модели на мислене, с ритуали, практики и наследявани от поколения мъдрости и знания. Това е, което прави силата. Неслучайно на сградата на парламента пише, че съединението прави силата. Много ми се ще всички българи да го схванат, защото в това отношение имаме нещо, което ни отличава от много други нации. Тъй като в нашата история, ако трябва да сме честни, половината е история на изтрития Аз. Все „Ние" е преобладавало. Това означава, че начинът, по който ние възпитаваме децата си, е мачкащ. Не сме единствените, но действително е много типично за нас, т.е. пречи се на случването на Аз-а. Когато индивидът не може да бъде изграден като индивид, той става индивидуалист, за да компенсира. Мисля, че това много пречи на българите. Време е да се осъзнае тази страхотна необходимост да се свържем с човека до нас. Злото не би могло да съществува, ако ние никога не губим съзнанието, че сме свързани с другия. Зло може да има само ако аз си мисля, че между нас двамата няма нищо общо и тогава мога спокойно да ти правя зло. Обаче ако знам, че сме част от един организъм. Представете си: черният дроб решил да обяви война на белия. Какво става? И той си заминава. Ето това съзнание е разковничето за българина.
