Снимки Wikipedia
Авторът на хитове като „Месечина" и 4Калашников", които могат да разиграят и най-срамежливите, е един от най-значителните композитори на филмова музика в Европа. Всепризнат като посланик на балканската музика по света, Горан Брегович има зад гърба си десетки албуми и музика към филми, сред които са и записите към лентите „Ъндърграунд" и „Arizona Dream" на Емир Костурица. Брегович е печелил Златна палма в Кан за филмова музика през 1995 г. за „Ъндърграунд", а година по-рано Патрис Шеро му поверява музиката за „Кралица Марго" - лента, която получава наградата на журито на филмовия фестивал в Кан. В основата на неговия „Оркестър за сватби и погребения" стоят циганският духов оркестър, традиционните български полифонии, електрическата китара и православен църковен мъжки хор. Брегович е бил редица пъти в България, включително на Балканските музикални награди през 2011 г. През 2009 срещу 2010 г. хиляди посрещат Новата година на площад „Батенберг" в центъра на София с него и неговия оркестър. Скоро предстои и негов концерт в най-голямата зала в България „Арена Армеец". На 29 ноември той ще излезе на сцената там, придружаван от хора „Мистерия на българските гласове".
Защо мислите, че балканската музика и духовите оркестри будят такъв интерес днес?
- Балканската музика е хубава музика. А да слушаш духова музика на живо днес, и то на голяма сцена, е рядко случващо се удоволствие. За жалост ресторантьорският бизнес убива този стил, дори фламенкото е в опасност да се превърне в кръчмарска музика. Хубавото е, че духовите оркестри няма как да бъдат поместени в заведения. За да свириш такава музика, ти трябват условия и пространство. Ето защо тази музика все още се котира добре.
Вие свирите не само в Европа, но и по цял свят. Как ви приемат различните публики?
- Честно казано не мисля, че има особена разлика между хората от различните страни. Ако човек свири добре, хората от Чили до Аспен и от Нова Зеландия до Сибир ще го оценят. Виж, ние всички сме човешки същества. И макар че според мен музиката не е от съществена значимост за оцеляването ни, все пак не съм уверен, че можем да живеем и без нея. Навсякъде по света хората обичат да слушат хубава музика, но и не само. Хората обичат да откриват нова, различна музика.
Вие сте икона за балканската музика. Интересно ми е обаче какво е да си Горан Брегович според вас самия.
- О, много е лесно (Смее се). Сериозно обаче - наистина не мисля, че е голяма работа. Хубаво е да правиш това, което ти е най-близко до сърцето. За мен аз съм в музиката и тя е в мен. Музиката е това, което ме определя като човек. Тя е онова, което ме прави тъжен или щастлив.
А какво ви вдъхновява?
- Музикантите се вдъхновяваме както художниците, писателите, композиторите. За мен вдъхновението идва от Балканите. Не мога да избягам от балканското. Харесвам и други стилове, но това, което наистина ме докосва, е нашата музика. Е, харесвам още рокендрол, класическа музика...
Какъв е Горан на сцената и кой е той в реалния живот?
- Предполагам, че не съм много различен. Аз съм обикновен човек, няма нищо кой знае колко специално в мен. Сядам пред пианото, пиша музика, композирам... Работя, както всеки друг.
Казвате, че сте „обикновен човек", но все пак с голямо сърце, и то не за една, а четири жени - съпругата ви и трите ви дъщери. Разкажете ми повече за тях, повече за семейството ви.
- Ами не съм много сигурен, че мога да ти разкажа много. Почти цялото време прекарвам в самолета на път за концерт някъде по света. Но наистина се опитвам да ценя всеки миг, прекаран със семейството ми. Единственото, което ме успокоява е, че за децата сякаш майката е по-важна... Харесва ми да съм баща, но не съм сигурен каква точно е моята роля.
В момента живеете в Париж. Какво ви харесва в този град? Атмосферата там е доста по-различна от тази в един типичен балкански град...
- Така е, да. Ами виж, ако си артист, тук е мястото. Заживях в Париж, след като започна войната. Трябваше да избера къде да бъда. В Париж има много артисти - от руски художници, през испански музиканти, италианци... Тук човек може да открие хора на изкуството от най-различни точки на света. Пробвал съм се да живея и в Ню Йорк, но след шест месеца разбрах, че там не е моето място, и се върнах обратно в Париж.
Дълги години сте свирили рокендрол. Има ли още място за тази музика в сърцето ви?
- Това, което правя сега, също е рокендрол (смее се). Просто моят рокендрол е вдъхновен от традициите. Аз го приемам така - в един момент все пак трябваше „от пелени да скоча в панталони". В момента удоволствието, което изпитвам от музиката, е същото като при рокендрола.
Това няма да бъде първият ви концерт в България. Какво ще има в шоуто този път?
- Българите разбирате от музика, затова трябва да свиря много добре. Вие сте като нас, имате големи традиции, голяма нация сте. Ще дам всичко от себе си, за да ви се харесам. Ще свиря добре познати неща, но ще представя и много нова музика.
Разкажете ми повече за новите песни...
- Последната песен, която записах, се казва Champagne for Gypsies („Шампанско за цигани"), тя е във втората част на албума ми Alkohol. По един или друг начин може да се нарече и моята реакция по повод отношението на хората към ромите. Знаете какво се случва във Франция например. Тази песен е нещо като припомняне, подсещане за това с какъв талант са надарени повечето роми.
Сам споменахте за ситуацията във Франция, но ми е интересно какво е мнението ви. Вие все пак живеете там.
- Не мисля, че е нормално хора да екстрадират други хора само защото са роми. Ние не сме различни. Сега е XXI в., как можем да говорим за различия изобщо?!
Наталия Такова, "Вести"
