Джеймс Уорлик пое поста посланик на САЩ в София на 21 януари 2010 г. На 14 септември 2012 г. си замина окончателно от страната. Следващият му пост ще е зам. специален представител за Афганистан и Пакистан. Завършил е Станфордския университет. Има магистърска степен по политология. Семеен е. Има двама синове и дъщеря. Съпругата му Мери бе посланик на САЩ в Сърбия.
- Г-н посланик, ужасно нещо се случи с колегата ви в Либия Кристофър Стивънс. Как си го обяснявате, след като, ако не бяха САЩ, либийците едва ли щяха да се освободят от Кадафи?
- Ние сме най-големите поборници за демокрация в Либия и съм убеден, че ще успеем. Но предизвикателствата са големи. Има сили, които се борят срещу ценностите ни.
В опасен свят живеем. Това можеше да се случи не само в Либия, но и на други места по света. Посланик Стивънс беше приятел, изключителен дипломат и голям американски патриот. Тази човешка трагедия ни потресе. Но не бива да позволяваме тя да промени визията ни за Либия. Ние искаме тя да стане демократична, просперираща и стабилна държава.
- Масовите протести пред американските дипломатически мисии в много страни след Арабската пролет ви поставят в доста трудна и опасна ситуация. Не ви ли напомня това на иранската криза през 1979 г. - обсадата на посолството и вземането на 52-ма заложници в Техеран?
- Разбирам какво имате предвид. Но във всяка държава е различно и условията съответно са различни. Арабската пролет не е универсална за всички. Подходът ни към Либия се отличава доста от този в Египет или Сирия например. Пътят към демокрацията не е лесен, дори в моята страна не е било лесно преди 250 години. Не можеш да се събудиш някоя сутрин и Арабската пролет и демокрацията вече да са цъфнали. Необходими са непрекъснати усилия за постигането на тази цел. Последните събития в Либия са временен неуспех, не бива да се отказваме.
- На новия си пост вероятно ще ви се налага често да пътувате до Афганистан и Пакистан...
- Да, очаквам първата си визита в Афганистан през октомври.
- Там ще сте в доста по-опасно обкръжение, отколкото тук.
- За мен беше очарователно и приятно да работя в България. Едва ли приятно ще е подходящо определение за Афганистан, но тази страна, както и Пакистан, са много важни за САЩ. Така че съм доволен, че ще работя по тях.
- Казахте веднъж, че сте впечатлен от способността на Бойко Борисов да говори с обикновените хора. Завиждате ли му за нещо?
- Не бих казал, че това е подходяща дума. Но той наистина има уникална способност да комуникира. Усеща се дори от хора, за които българският не е роден език. Външно наистина изглежда като безкомпромисно ченге, но вътрешно съм убеден, че е много искрен и прям човек. Има обаяние, което му помага да се асоциира с обикновените българи. Такава уникална за политиците черта бе присъща на Роналд Рейгън и на Бил Клинтън например. Те много лесно влизаха в контакт с обикновените американци. Хората обичат да виждат лидерите си в такава светлина. Моля ви, не приемайте това като политическа кампания в полза на премиера ви.
- Посланик Джеймс Пардю изрази м.г. противоположното мнение. Според него властниците ни са царе на политическия театър - „вдигат много шум, правят се на бабаити по някакъв проблем, но реално не правят нищо, в един момент се обявяват за победители и минават на друга тема".
- Хора, с които съм се срещал на различни места в България, са ми казвали, че при тях нищо не се променя. Това винаги ме е обърквало. Дори за по-малко от 3 години тук бях свидетел на огромни промени. Вижте колко далеч сте стигнали след политическите промени (падането на комунизма - б.р.). България е силна, стабилна и просперираща демокрация. Разбира се, че има проблеми и големи предизвикателства. Политическите ви лидери трябва да се справят с тях. Не се съмнявам, че когато се върна след 5 или 10 години, ще сте даже още по-променени към добро.
- Едно от нещата, с които ще ви запомним, е, че смело бранехте малцинствата тук. Гейовете и ромите например. Но хората се питат защо не се застъпихте така и за най-голямото мнозинство - бедните българи?
- Това не е вярно. Едно от нещата, за които говорех най-много, бе икономическият ръст. Дадох най-доброто от себе си, за да привлека тук американски инвеститори. Това едва ли утешава безработните и въобще хората, които живеят в тежки условия. Но вярвам, че с увеличаване на икономическия ръст България може скоро да стане благоденстваща страна с по-висок стандарт на живот. По отношение на малцинствата - приемането им е предизвикателство не само за България. За ромите от многото си пътувания разбрах, че лесно решение няма. Не става само с повече пари. А за правата на гейовете дори у нас съвсем наскоро се случиха големи промени...
- Това беше доста смел ход на президента Обама преди изборите...
- Всички сме равни пред Бога и всеки има право да си избере как да живее. Това трябва да се уважава.
- Възможно ли е в малка държава като България някой да си осигури наистина пълен контрол върху медиите и с това да тръгне да печели избори?
- Обезпокоен съм за българските медии. Никога не е здравословно те, особено печатните медии, да попадат в ръцете на малък брой хора. Активната преса осигурява много различни гласове. А колкото повече независими гласове се чуват, толкова по-добре за демокрацията. За съжаление тенденцията тук води в грешна посока. Основата на всяка демокрация е свободата на словото.
- Един от приоритетите си, които откроихте, преди да дойдете, бе прозрачността в енергийната сфера и диверсификацията на източниците. Тези дни пак говорихте за това, и то така, че очевидно този проблем си остава голям тук.
- Надявам се да не съм казал, че още няма прозрачност, защото това не е вярно. Прозрачността е важна, защото в тази област се разиграват много пари. Парите на българите. И вие заслужавате да знаете къде отиват те. Разбирам, че не може без определена степен на поверителност. Но по принцип енергийните договори не бива изцяло да се правят при закрити врата. Трябва да има отчетност от властите. Виждам голям напредък в това отношение.
- Разочарован ли сте от развитието на спора за шистовия газ?
- Той беше много емоционален преди изборите, но сега нещата са различни. Дебатите са с честен поглед върху плюсовете и минусите. България трябва да реши иска ли да разбере дали има залежи, дали да ги експлоатира и при какви условия. Хората трябва да разбират напълно фактите. В САЩ вече решихме - рискове винаги има, но преценихме, че можем да го правим безопасно. Българската природа е великолепна. Тя е тайното ви бижу и никой не би искал то да пострада.
Деян Йотов, "Труд"