Албена Вескова е завършила Националното музикално училище за фолклорни изкуства в Широка лъка и АМТИ в гр. Пловдив. Седем години работи в световноизвестния хор „Мистерия на българските гласове", с който гастролира в много страни по света. От 2003 г. е солистка на НФА "Българе". В търсене на съвременно звучене на българската народна песен тя участва в различни музикални проекти - национално турне с техно-формация „Тибетски сърца", концерт с „Балкански коне", включва се и във фестивала „Spirit of Burgas", където представя модерен техно-хаус с фолклорни елементи.

В началото на 2011 Тони Златанов (пиано) и Албена Вескова заедно с Владимир Величков (кавал), сформират „Албена Вескова квинтет", с който представят авторски аранжименти на народни песни. От 18 май заедно с "Българе" Албена ще се включи в американско-канадското турне на ансамбъла, което стартира с Чикаго (18 май) и продължава в Детройт на 20.05, Торонто (25 май), Монреал - 26, Ню Йорк - 27,  и Вашингтон - 28 май.

-           Здравейте, Албена. Бихте ли ни разказали за новия албум, в който сте включили   

най-различни аранжименти на познати български народни песни, правени от музиканти, които не се занимават с фолклор, и за това откъде изникна интересът ви към подобни експерименти?

-          От дълги години, почти от детската градина, изпълнявам чист фолклор, който много обичам и ценя и нося като една традиция от моето семейство. Смятам, че той е достатъчно стойностен и хубав да съществува и в този вид, в който е създаден, но не можем да не се съобразим с времето, в което живеем - един век, в който електронната музика така или иначе съществува. Според мен тези ми търсения - направих един етно-хаус проект, етно-джаз проект - всичко това е продиктувано от моето желание фолклорът да се запази и да успее да отиде до хората, които не са свикнали да го слушат в традиционния му вид. Още повече, че младите хора имат нужда точно от един нов саунд, един нов прочит на фолклора ни. Това е и моята идея - да достигне до младите хора. До тези, които по никакъв начин не са се докосвали до фолклора. Трябва да кажа, че идеята не съм я откраднала. В тази посока са правени много опити. Аз го почувствах като една естествена нужда, още повече че и аз съм млад човек и ми се иска да правя нещо по-съвременно. За албума работих с няколко диджеи, включително и със Стан Колев, който живее в Маями. Смятам, че се получи добър продукт, защото, четейки мненията във форумите на хората, виждам, че всички го одобряват. Защото фолклорът не се разваля, а напротив - вмъкнат е много семпло в съвременната музика и звучи изключително съвременно.

-          От друга страна, няма ли ревност от страна на изпълнители, които се занимават с традиционен фолклор, към това, което вие правите?

-          Ами, ревност - не знам, може би. Възможно е. Не съм чувала колеги. Ако са го изразявали, поне не е стигало до мен. Това, което ме успокоява е, че когато ги пея тези неща на сцена или в някой клуб, хората, които идват да го чуят и които са слушали и едната, и другата музика, казват, че това е много хубаво, направено с много вкус. Разбира се, има я опасността да се получи при подобни вариации на фолклор и недотам добър резултат. Според мен всеки човек на изкуството прави това, което усеща. А аз наистина усещам това със сърцето си. Не го правя, защото трябва. Макар, че според мен и трябва!

-          Много от изпълнителите, които са се занимавали професионално с фолклор, се насочиха към поп-фолка. Други - като вас, пък експериментират на основата на българския фолклор. Вие лично как се отнасяте към тези от първата група?

-          Всеки има правото на избор. Аз самата съм завършила музикалното училище в Широка лъка, а след това академия. Задавали са ми този въпрос - дали тази дилема е стояла пред мен.

-          Стояла ли е?

-          Не. Никога не е стояла просто защото не съм го почувствала. Аз съм един доста чувствителен човек и специално музиката, която т.нар. поп-фолк, който се изпълнява на по-определени места като чалготеки, ресторанти и т.н., както и начинът, по който се снимат клиповете - не ме грабват. Една част от тези песни наистина може да се похвали и с добри текстове, но тя е по-малката. Останалите не заслужават според мен това място, което им се приписва в българското общество и се превръща в модел на подражание и поведение за младите хора. Никога не съм искала да изпълнявам такава музика, още повече в такива клубове и да виждам, че тя не само не възпитава, а дори принизява хората и моралната и ценностната им система.

-          Така или иначе, пред вас е имало една дилема някога в живота ви - дали да останете в "Мистерията на българските гласове", или да се присъедините към "Българе"...

-          Всичко това стана постепенно при мен. За мен "Мистерията на българските гласове" беше място, където човек да отиде и сам да докаже себе си. С тях гастролирах в почти целия свят около 6-7 години. Накрая успях дори да достигна достойното място да съм солистка, когато бях едва 26-годишна. За мен това беше едно доказателство и лично удовлетворение за работата ми. Когато се запознах с Христо Димитров - създателя на "Българе", той ми предложи да бъда солистка в ансамбъла му, който по това време беше все още идея в главата му. Аз му отговорих, че съм съгласна да участвам в тази идея, но без да напускам "Мистерията". В началото, когато беше премиерата на "Това е България", а и малко след това продължих да имам своите участия с „Мистерията". Постепенно концертите с "Българе" станаха много повече. А и там се случи нещо, което отдавна исках. Моята мечта беше българите в самата България да оценят това огромно богатство, което имаме и което за съжаление пътувайки с "Мистерията", разбирах, че е много по-ценено зад пределите на страната ни. Ще ви призная, че след първия концерт с „Мистерията", беше в Италия, аз се разплаках. Пяхме два часа и ни изкараха на бис. Казах си: Господи, защо това нещо не се случи в родината ми? Защо българите не реагират по този начин на нашата музика? Когато започнахме концертите с "Българе", видях едно пробуждане и това ми даваше голямо удовлетворение от това, което съм започнала да правя. Още повече, че тук съм солистка - певица. В "Мистерията" бях една от 24. В спектакъла на "Българе" фолклорът беше пресъздаден по един много по-достъпен начин, а и там имах възможност да работя с големия български актьор Георги Черкелов, мир на праха му. Художественият ръководител на "Българе" Христо Димитров успя да пресъздаде нещо, което до този момент никой не беше правил - да накара малко повече хора да се обърнат към българския фолклор. Те плачеха на нашите спектакли.

-          А защо това не се получава в България с "Мистерията на българските гласове", които - да, познати са от всички, но повече като че ли по име, не и от концертни изяви в родината? Може би защото повече се изявяват в чужбина?

-          Не бих казала, че е това. Просто музиката, която изпълняват, е отработена хорова музика. Според мен може би с риск да обидя някого, в България публиката няма тази музикална култура или ухо да чуе сложността на една такава хорова музика. Хората са свикнали да приемат мелодията такава, каквато е. Може би трудно възприемат и многогласието, обработките. Докато в "Българе" нещата са сервирани доста по-семпло на сцената. Като казвам семпло, имам предвид, че музиката е запазена такава, каквато е. Само саундът и аранжиментите, които са направени на известни вече песни или хора, звучат доста по-актуално.

-          Публиката в САЩ вече очаква вашите спектакли на американска земя. Бихте ли разказали за вашето участие в тях?

-          В историческия спектакъл изпълнявам една моя авторска песен - като мелодия имам предвид, върху текст на Иван Вазов. Получи се така - Христо един ден ми даде текста и ме помоли да направя мелодия. Веднага след като го прочетох, ми отне не повече от пет минути да запея, защото почувствах мелодията със сърцето си. Сега съм решила да изпълня и една много хубава родопска песен за турското робство. Ще я изпълня акапелно на сцена, без аранжимент. Абсолютно сама. Защото музиката и текстът са много, много красиви.

-          Родопската песен ли е тази, която ви вдъхновява? Питам ви, защото всеки изпълнител на фолклор си има свой любим етнографски регион.

-          Да, абсолютно, защото моят род е от Родопите. Това е музиката, която най-много нося в сърцето си. Разбира се, харесвам всички песни от България и ги изпълнявам. Трябва обаче да призная, че единствено не усещам шопската музика. Харесвам я, но не я усещам. Уважавам я, ценя я като сложност, но тя не е в моя репертоар.

Боян Михайлов [email protected]