Tака социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„Няма да забравя как моят професор от „Кралския колеж“ в Лондон ми написа: „Не искам да те имам за враг, щом тези, които се бият срещу „Ислямска държава“, ги е страх от теб“ – смее се Инна. „Дали ме е било страх от бунтовниците?... Да, понякога беше много рисковано, но имах добра стратегия за оцеляване.“ Българката Инна Рудолф е първият учен в света, дръзнал да прави теренни изследвания сред въоръжени, агресивни и предубедени към чужденците бунтовници – народните опълченски сили на Ирак, борещи се срещу екстремистите от „Ислямска държава“. Избрала е нетрадиционната за крехко момиче
наука за войната
с теренни изследвания в размирен Ирак, сред въоръжени до зъби мъже. Интересът й към Близкия изток е вдъхновен и наследен от баща й, изключителния арабист и дипломат Здравко Велев, който като посланик в Либия от 2004 г. до 2007 г. се включва активно в освобождаването на нашите медици през 2007-а. Инна помни как той иска да се оттегли в пенсия по здравословни причини, но външният министър тогава – Соломон Паси, го вика спешно за посланик в Либия, за да помогне в процеса.
Инна е сладкодумница, арабските имена изрича като типична арабка. Понякога се спира за точната дума на български, защото работи с поне 3 езика от многото, които е усвоила. Вдъхновява се от интереса ми към арабската култура и интервюто прелива в презокеанска серенада – с красива съвременна арабска музика. Инна е в дома си в Ню Хейвън, Кънектикът, тъй като съпругът й Мориц Рудолф преподава в „Йейл“. [su_image_carousel source="media: 873150,873149,873148,873132,873131,873129,873128,873119,873117,873116,873109,873099,873098,873096" crop="none" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="7" speed="immediate"] Ранното й детство е преминало в Аден, Йемен, разказва тя, където тогава баща й е посланик. Майка й се връща за кратко да я роди в София, а после, едва на 4 месеца, Инна е в Йемен. „Била съм много диво дете – по един памперс, гола по горещия пясък на Аден, и скачам в морето – разказва Инна през смях. – Никакъв страх от вода или хора. Какви ли не неща са ми позволявали да правя – например да ям местна храна заедно с йеменци на трапези направо на земята...“ Прибират се в България когато тя е на 3 години. Баща й заминава отново за посланик в Сана, столицата на вече обединен Йемен, след промените там.
Семейството се разделя
баба й получава тежък инсулт и майка й заедно със сестра й остават в България при нея. Инна заминава сама с баща си за Сана. Тогава е на 10 – 11 години, а посланик Велев трябва да се оправя с дъщеря, навлизаща в пубертет. Инна тръгва на училище за англоговорящи деца. Съставът на колежа е много интересен – деца от посолства, местни йеменци, деца от смесени бракове. Най-добрата й приятелка Ясмин е с майка ирландка и баща йеменец. „Бяха се прибрали в Йемен, защото баща й искаше Ясмин да научи малко арабски, малко за религията и Корана“, спомня си Инна. Там – нови приключения. Защо когато някои нейни съученици имат уроци по ислям и Корана, я освобождават? „Седях в библиотеката и си четях книжки, но бях любопитна за какво говорят там и веднъж влязох в час – разказва тя. – Имаше и обучение по арабски. Беше ми интересно и без да казвам на баща ми, ходех доброволно на тези уроци.“ „Бях възпитана в много толерантно семейство – добавя тя. – Майка ми Славия Велева е от стар католически род, преселници от островна Гърция, а баща ми – православен християнин. По два пъти празнувахме Великден. Но когато един ден се
прибрах вкъщи с хиджаб
баща ми ме изгледа стреснат – Инна се залива в смях. – Разказах му за Корана и какво съм научила, а той с големи въпросителни посрещна този интерес.“ [su_image_carousel source="media: 873144,873114,873108,873100,873088" crop="none" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="7" speed="immediate"] „Тогава за пръв път поисках по-сериозно да науча арабски, а баща ми беше скептичен – какво ще прави жена в арабския свят... Много се страхуваше за мен – заради непрекъснатите конфликти там. Не му беше лесно с мен...“ Инна преживява тежко загубата на баща си през 2015-а и обича да разказва за него. „Знаеш ли, че той е превел „Зелената книга“ на Кадафи? Бил е и негов преводач при срещите му с Тодор Живков“, казва тя. За гимназията се връща да учи в София. Завършва успоредно Втора немска гимназия и задочно Първа английска, където само се явява на изпити. С немската си диплома може да кандидатства във всички университети. Баща й по това време е посланик в Либия и тя постоянно пътува между София и мама и татко в Триполи. Тече делото срещу българските медици – много тежко време, излезли са смъртните присъди. Постоянно пътуват до Бенгази, до съда, където тя също присъства на заседания с баща си, а после и до затвора в Триполи, където са преместени българите. В дипломната си работа в XII клас на гимназията, с която кандидатства в университетите, разглежда американската инвазия в Ирак и режима на Саддам Хюсеин.
Приета е навсякъде, където кандидатства
Берлин, Хайделберг, Франкфурт. Избира Хайделберг. Там записва политология и ислямски науки с класически арабски език, такъв, както е в Корана, и го овладява до съвършенство. Печели стипендия за 3-месечно обучение в Кайро, Египет. „Там изпадах в комични ситуации в магазините – египтяните се смееха на моя арабски, говореха на техен диалект. Започнах да изучавам и арабски диалекти“, споделя Инна. На занятията по политология се предлага курс по изследване на тероризма и радикализацията и тя се записва. „Исках да разбера защо хора са готови да участват в самоубийствени атентати. Запознах се с темата от всички аспекти – политически, религиозен. Минахме през Червената армия, Червените бригади и се стигна до „Хамас“ и „Хизбула“.“ По ислямски науки Инна се концентрира върху модерна арабска литература и ислямска философия, и как се осъществява балансът между арабската култура и западната. Познанията й по религията и философията на арабския свят после са й изключително полезни в оцеляването сред въоръжени до зъби и войнствено настроени иракчани.
След „Хайделберг“ тя си взема пауза от академичния свят и се присъединява към „Фондация БМB Херберт Квант“. Участва в интересна програма – Global Table („Глобалната маса“). Светли умове от цял свят разговарят на глобални теми, а срещите се организират навсякъде по света. Когато в „Кралския колеж“ в Лондон обявяват тема за докторантура за Ирак към Катедрата за науки за войната, тя се премества в британската столица. По това време вече е
омъжена за германеца Мориц Рудолф
китаист и студент паралелно по право и икономика в „Хайделберг“. Двамата студенти участват в младежката организация към ООН и се срещат на конференция на „Харвард“ в Тайланд. Когато тя започва теренните си изследвания в Ирак, той е в Берлин. Следват 3 интензивни години на пътуване между Лондон, Берлин и Багдад. Изследванията й в Ирак включват интервюта, етнографски наблюдения. Изучава народните опълченски сили на Ирак – шиитски въоръжени отряди, паравоенна структура извън армията и полицията. Въоръжени са с всевъзможни оръжия. Стават известни с това, че се записват като доброволци в отряди, които се бият срещу „Ислямска държава“. Как Инна оцелява в този „вълчи“ свят? Със специална тактика. На техни представители казва, че няма охрана, нито кола и че иска да разбере кои са и за какво се борят. Все едно интервю казва: „Ето, аз съм във ваши ръце, гласувам ви доверие“. А бунтовниците я вземат под своя закрила. „Разчитах на едно – на техния „Кодекс на честта“, казва Инна. Впечатлени са и от богатите й познания по ислям, арабска религия и философия, от перфектния й арабски, искат тяхната история да се чуе в Западния свят. „Някои от публикациите ми за тях в различни издания бяха критични, но ги приемаха. Някои журналисти пишеха неверни неща, а после не се връщаха. Докато аз се връщах и така си изградих стабилна репутация сред тях“, коментира Инна. След завършването на докторантурата от „Кралския колеж“ й предлагат мястото на старши научен сътрудник в Центъра за изследване на радикализацията към катедрата „Науки за войната“. Наскоро доктор Инна Рудолф представи с голям успех в университета „Оксфорд“ резултатите от изследванията си на иракските народни мобилизационни отряди. [su_image_carousel source="media: 873122,873121" crop="none" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="7" speed="immediate"] „С Мориц сме глобално семейство – смее се Инна. – Много хора бяха скептични как ще оцелее този брак, при непрекъснатите ни раздели след сватбата през 2015-а и църковния брак през 2016-а, но оцеляхме.“ Синът им Ронанд е кръстен като католик и е с 3 имена – Ронанд Бертран Иван. Днес семейството живее в Ню Хейвън, Кънектикът, заради работата на Мориц в Правния факултет на „Йейл“. Постигнали са консенсус относно това, че той ще пътува често до Китай, а тя – до Ирак и Лондон. В нейно отсъствие Мориц се грижи за двегодишния им син, който ходи на градина. „Мориц обожава България и особено Витоша, защото като баварец е и планинар“, смее се Инна. В България й е останала по-голямата й сестра Ани, а майка ѝ и средната сестра Маргарита засега са в Хага. „За Коледа, ако е рекъл Господ, всички ще се съберем в България“, надява се Инна.
