Освен че придават полускъпоценен блясък на напуканата повърхност на кратера Гейл, тези опали могат да бъдат доказателство, че водата и скалата са взаимодействали под марсианската повърхност много по-скоро, отколкото се смяташе досега, увеличавайки шансовете някога там да се е развивал микробен живот, според проучването, публикувано в Journal of Geophysical Research: Planets и цитирано от National Geographic.
Когато търсят признаци на извънземен живот, учените често се фокусират върху водата, тъй като тя е от решаващо значение за живота, какъвто го познаваме.
Но тъй на Марс вече не тече вода, учените трябва да търсят геоложки признаци, че някога тя е съществувала там.
Тези признаци присъстват в скалите и почвата на Червената планета, където определени минерали и структури се образуват само на места, където скалата и водата са взаимодействали.
През последните няколко години изследователите забелязват такава следа около пукнатини в марсианската повърхност. Около някои от тях има "ореоли" от по-светла скала, за които изследователите са открили, че може са богати на опал. За да се образува опал, богатите на силициев диоксид скали трябва да взаимодействат с водата.
Изследвайки огромния архив от изображения на марсохода Curiosity, изследователите откриват, че тези богати на опали участъци не са изолирани, а изглежда съществуват из целия кратер Гейл.
Неговото древно езерно легло, което Curiosity изследва от началото на мисията си през 2012 г., е широко 154 км.
„Нашият нов анализ на архивни данни показа поразително сходство между всички ореоли около пукнатини, които наблюдавахме много по-късно в мисията“, казва водещият автор на изследването Травис Габриел, изследовател от Геоложката служба на САЩ. „Да видим, че тези мрежи от пукнатини са толкова широко разпространени и вероятно пълни с опал, беше невероятно.“
За да потвърди, че тези следи съдържат опал, екипът на Габриел провежда допълнителен анализ на друга група от ореоли около пукнатини на друго място в кратера, наречено сондажна площадка Лубанго. Тук екипът използва инструмента DAN на Curiosity, който измерва неутроните, “избити” от марсианската повърхност от космическите лъчи, които постоянно бомбардират планетата.
Тези отскачащи неутрони се забавят в присъствието на водород, който е един от основните компоненти на водата. Когато DAN открие по-голям дял бавно движещи се неутрони, това означава, че има повече водоносни скали (като опал) в дадена област.
В обекта “Лубанго” резултатите от DAN потвърждават, че по-светлите ореоли наистина съдържат опал, както и други места около кратера Гейл.
Всички тези данни говорят, че в целия кратер трябва да е съществувала вода в по-новата история.
„Като се имат предвид широко разпространените мрежи от пукнатини, открити в кратера Гейл, с основание може да се очаква, че тези потенциално обитаеми подповърхностни условия се разпростират и в много други райони на кратера Гейл, а може би и в други региони на Марс“, казва Габриел.
„Тези среди биха се образували дълго след пресъхването на древните езера в кратера Гейл.“
Новото прозрение, че водата трябва да е оцеляла в кратера Гейл дълго след като езерото се е изпарило, означава, че животът е можел да се задържи там малко по-дълго, казват изследователите - вероятно дори в съвременния геоложки период на Марс, започнал преди 2,9 милиарда години. (Смята се, че възрастта на Марс е приблизително 4,6 милиарда години.)
Тези резултати добавят нови доказателства, че някога водата е била широко разпространена на Червената планета. За да разберат по-добре водното минало на Марс, авторите на изследването предлагат богатите на опал пукнатини в кратера Гейл като нова дестинация за събиране на геоложки проби или за потенциални човешки проучвателни мисии, пише Live Science.
