Има такава история и тя се е случила преди почти 50 години. Главната героиня в нея е сръбската стюардеса Весна Вулович, а за събитията, в които тя участва, има всевъзможни интерпретации, една от които е, че всичко е измислица на тайни служби. Каквото и да се говори обаче, Весна и до днес е записана в Книгата с рекордите на Гинес като единствения човек в света, летял най-дълго без парашут – при свободно падане от над 10 000 метра височина. Всичко се случва на 26 януари 1972 г. Самолет McDonnell Douglas DC-9-32 на югославските авиолинии JAT изпълнява редовен полет от Стокхолм до Белград с междинни кацания в Копенхаген и Загреб, разказва dir.bg. Весна, която по това време все още е стажант-стюардеса, не трябва да лети с него, но се оказва на борда заради недоразумение – диспечерът слага на смяна нея, вместо друга Весна – Николич. Полет 367 излита в 15,15 ч. Изведнъж – точно в 16,01 ч., когато самолетът е над Чехословакия, експлозия избухва в багажното отделение.
Самолетът се разцепва
и пада край село Ческе Каменице. От 10 160 метра (33,330 фута). 27 души от общо 28 на борда – 23-ма пътници и 5-ма членове на екипажа, загиват. Взривът е чут и видян от много местни жители, които се втурват към мястото, макар никой да не вярва, че може да има оцелели. Сред част от останките от машината в близката гора един фермер от немски произход – Бруно Хонке, обаче открива жив човек. Колкото и немислимо да изглежда, това наистина е така. Хонке чува, че някой вика, и с изумление се натъква на Весна. Първо вижда, че нейната тюркоазена униформа е покрита с кръв, а високите токчета на обувките й са буквално откъснати. Хонке, който е бил медик по време на Втората световна война, й оказва първа помощ, докато спасителите пристигнат. Весна е в изключително тежко състояние – със счупени череп, таз, два крака, няколко ребра и три гръбначни прешлена, единият от които напълно смазан. Заради това тя е парализирана под кръста и дни наред е в кома. А когато идва в съзнание, се оказва, че има пълна амнезия. Научава за катастрофата в болницата от родителите си. Когато й показват заглавията във вестниците, тя припада. След 16 месеца лечение, 10 от които обездвижена, сръбкинята се възстановява почти напълно, накуцвайки леко. До края на живота си обаче тя има проблеми с гръбначния стълб.
„Никой никога не е очаквал да живея толкова дълго“, казва тя през 2008 година, обяснявайки това със „сръбската си упоритост“ и „детска диета, включваща шоколад, спанак и рибено масло“.
Какво открива разследването?
Междувременно тече разследване на невиждания въздушен инцидент. 10 дни след него Чехословашката държавна служба за сигурност обявява, че са открити части от часовник, който е идентифициран като част от взривно устройство. Обявено е, че най-вероятно става дума за терористична атака на хърватската крайнодясна организация „Усташи“, която е поставила взривно вещество в багаж. Въпреки това официално престъплението остава неразкрито и никой не е задържан. Между 1962-а и 1982 г. хърватските националисти извършват 128 терористични атаки срещу югославски граждански и военни цели. А точно в деня, в който самолетът пада, във влак от Виена до Загреб също избухва бомба. На другия ден мъж, който се представя за хърватски националист, се обажда в шведския вестник Kvällsposten и поема отговорността за атаката срещу полет 367. Обяснението за оцеляването на Весна е отново късмет. Следователите по авиационна безопасност смятат, че тя е била заклещена от количка за храна в корпуса на самолета и затова не е изхвърчала като останалите пътници и екипаж. Смята се, тази част от машината, в който е Весна, се приземява под ъгъл върху силно залесени и покрити със сняг планински склонове, което омекотява удара.
Още едно обстоятелство
„Винаги съм имала много ниско кръвно налягане. Когато човек рязко се издигне на голяма височина, където почти няма кислород, умира практически моментално – сърцето му се пръсва. След взрива съм загубила съзнание. И това, съчетано с ниското ми кръвно, ме е спасило от бърза смърт във въздуха. А защо съм останала цяла, падайки на земята, това и самата аз не знам. Винаги съм спортувала. Тялото ми беше гъвкаво, извиваше се на всички страни… Вероятно затова съм получила по-малко счупвания, отколкото би трябвало да имам“, казва години след инцидента самата тя. Междувременно светът полудява по Весна. През 1985 година стюардесата е вписана в книгата „Гинес“, а лично сър Пол Маккартни от „Бийтълс“ й връчва наградата. Тя е особено щастлива от този факт, след като на стаж във Великобритания в младежки години е станала луд фен на Ливърпулската четворка. На сцената Весна иска от Пол автограф, но преди да й го даде, той казва: „Разбира се, но първо ти ми дай твоя!“. Последните години от живота й обаче не са щастливи. През 1990 г. губи работата си, след като се включва активно в продемократичните протести на опозицията срещу социалистическия лидер Слободан Милошевич. След това се налага да живее с 300 евро пенсия в стария си апартамент. Весна Вулович умира на 66-годишна възраст през 2016 г.
Теория на конспирацията
През 2005 г. падането на Весна Вулович е пресъздадено от американската телевизионна програма MythBusters. 4 години по-късно чешките журналисти Питър Хорнунг-Андерсен и Павел Тейнър излизат с теорията, че полет 367 не е бил обект на терористична атака, а е сбъркан с вражески самолет и свален от местните ВВС на надморска височина едва от 800 метра. Двамата твърдят, че чехословашката тайна полиция е измислила рекорда на Вулович, за да прикрие това, а обаждането до шведския вестник е измислица. Чешката администрация за гражданска авиация обаче отхвърля твърдението на журналистите, наричайки го теория на конспирацията. А те признават, че доказателствата им са само косвени.