сн. в. “Монитор”

На 6 октомври българският строителен магнат и филантроп Игнат Канев, който живее в Торонто от 1951 г., стана на 86 г. Роден в с. Горно Абланово, Русенско, той напуска България през 1941 г. "Тръгнахме с още 2-3 момчета от нашето село за Австрия. Там първо бяхме общи работници, но мен бързо ме пратиха на пазара да се мешам с хората, да понауча езика", разказва г-н Канев пред "24 часа". На следващата година вече сам ходел да продава стоката. Пръв научил немския. Изкарал три години и се върнал в отпуск в Горно Абланово. "Заради туй, че не съм бил войник, взеха да ми правят въртели. Не ме пуснаха да тръгна пак за Австрия. Добре че баща ми намери един офицер от Свищов, та ме пуснаха." Иначе не е мислил да се отклонява от казармата. Даже през 1945 г. 3 пъти стягал багажа за България, за да си изпълни задължението към държавата. Но приятели го отказали, тъй като в България властта вече почнала да минава в ръцете на комунистите и положението било размирно.

"Отказах се и мисля, че съм взел правилно решение. След 5 години чиракуване вече имах собствена търговия и малко производство на зеленчуци, плодове. Единствен от българите градинари в Австрия тогава имах камион, другите караха още каруците."

През 1950 г. един по един емигрантите започнали да напускат Австрия и да заминават за Америка.

"Аз също реших да бягам

тъй като се заговори,че руски агенти събирали емигранти и ги пращали в Сибир. През 51-ва година за 11 дни напуснах Австрия. Продадох си бизнеса на задграничното правителство на БЗНС, по-скоро им го оставих, тъй като Г. М. Димитров, който го оглавяваше, обеща да ми плати, като пристигна, направо в канадски долари. Баща ми Христо Кънев беше земеделец, самият Г. М. Димитров беше нощувал 3 пъти в нашата къща в Горно Абланово. Оттам ме знаеше. Само че като пристигнах в Канада, Гемето ми каза: „Пари няма", обобщава положението от онези времена именитият българин.

На 24 години се наложило да започва от нулата с 5 долара в джоба. Помогнали му двама славяни - хърватин и поляк. Те били майстори, работели в строителството и го взели при тях. „Работех от сутрин до вечер, строяхме къщи, но понеже бях буден младеж, очите ми все в по-старшите. Гледам, собственикът продава къщите като боза, както се казва. Майсторите мерят покриви, стени и аз се уча от тях. В това време Г. М. Димитров накарал българските емигранти да събират по долар на месец и така ми пратиха 300 долара. С тези пари си купих място за строеж и за 11 месеца си вдигнах къща."

През 1952 г. вече живеел в свое си жилище

Веднага го заложил за 4,000 долара заем с 4% лихва. С парите си купил още две места, построил къщи в тях, продал ги, след това още 4 места с 4 къщи и т.н. "Все в извънработно време. Така беше тогава. За да успееш, трябва да работиш много." В следвоенна Канада пристигнали 300,000 имигранти и бройката продължавала да се увеличава, така че се появил голям глад за жилища.

"През 1955 г. идва при мен един агент, който ми продаваше къщите, и вика: "Ще строим болница и събираме дарения, ти ще се включиш ли? Щом е за болница, това е голямо, полезно нещо, трябва да дам, но колко. Питам го колко се дава, а той - кой колкото обича. Мислих, мислих и обещах да дам 2,000 долара - за 3 г. да ги внеса, понеже ги нямах накуп. От следващата година започнаха да идват много клиенти за къщите. Изпращал ги някой си мистър Дейвис - главен прокурор на района. Той отговарял за събирането на парите за болницата и като видял в списъка 2,000 долара, попитал кой е дал толкова пари. Оказа се,че другите давали кой по 5, кой по 50, само двама дали по 100 долара. Такава била практиката. Така

станах изведнъж някой си,

т.е. популярен, известен. Взеха да ме канят по разни събрания, чествания. Този мистър Дейвис имаше адвокатска кантора и когато клиентите се допитвали от кого да купят жилища, адвокатите им казвали: от малкия българин вървете си купете."

Днес г-н Канев е собственик е на 8 голф игрища и строителна фирма в Канада, където е и почетен консул на България. През 2002 г. бе награден с орден „Стара планина" първа степен.