След години обсъждане и редица атаки от граждани, Общинската комисия по образование и култура в София реши Паметникът на Съветската армия да бъде преместен от Княжеската градина. Предложение за това беше внесено от „Демократична България“ още преди три години, на 26 март 2020 г., а групата на ГЕРБ-СДС в Столичния общински съвет реши да се заеме с проблема, след като лидерът на партията Бойко Борисов по повод една година от началото на войната в Украйна (24 февруари) заяви, че монументът трябва да бъде премахнат.
В доклада отпреди три години се предлага кметът на София да поиска от държавата да премести „монумента „Паметник на Съветската армия“. Той е държавна собственост съгласно Акт за държавна собственост от 1947 г., е открил юристът Петър Славов от „Демократична България“ в Държавния архив. Остава необяснимо как паметникът го е получил седем години преди да бъде издигнат през 1954 г., коментира „Дневник“.
Сега към доклада на „Демократична България“ е добавен нов проект за решение, внесен от групата на ГЕРБ-СДС на 6 март. В него се уточнява, че скулптурните композиции трябва да бъдат
преместени в Музея на социалистическото изкуство
и там да са на постоянна експозиция.
Ако проектът бъде одобрен от СОС, на кмета на София ще бъде възложено да поиска от областния управител като представител на държавата собственик на Паметника на съветската армия, той да бъде преместен.
В България има 180 паметници на червеноармейци от Втората световна война, показва регистърът на посолството на Русия, написа преди време Deutsche Welle. Върху много от тях, като Братската могила в Карнобат пише: „Тук са положени костите на съветските войни, загинали за освобождението на България от фашизма“. Част от паметниците, като този на Альоша в Пловдив и на Съветската армия в София, не са посветени на конкретни жертви.
Ако България желае обаче, има право да ги премести в музеите, написа още преди година „Капитал“. За това не е нужна консултация с Москва, както беше изтъкнал регионалният шеф на София. Другият метод е да се одобряват законодателни промени по образеца на Полша, коментира изданието.
В България разногласието за руските монументи тече от десетилетия, но без резултат. Заради нашествието на Русия в Украйна въпросът отново стана актуален.
Да се говори, че премахването на паметниците би нарушило интернационалното право, е неуместно, пише „Капитал“.
В случай че България желае да мести барелефите, ще би трябвало да пита Русия, тъй като двете страни имат подписан
„Договор за другарски връзки и съдействие“
каза областният управител на София Иван Кючуков. Той се позова на член 14 от контракта, в който е записано, че двете страни би трябвало да се грижат и да пазят намиращите се на територията им полезности, свързани с историята и културата им, както и военните гробища. Експерти обаче разясняват, че това не е съображение, което да пречи на България, при положение че тя изиска да премести елементи от монумента.
Според бившия български посланик в Русия до 2006 г. Илиян Василев обаче, контрактът само задължава за предпазване или запазване на паметниците.
„От никакво координиране няма потребност, а от известяване, тъй като не става въпрос за разрушение – паметникът остава цялостен. И моментът на известяване може да бъде след обстоятелството“, изяснява Василев.
Адвокат Петър Славов също обръща внимание на това, че не става дума за „унищожаване“, а за пренасяне на композицията в Музея на тоталитарното изкуство, където се намират паметниците на Ленин, Сталин, Георги Димитров и други лица от комунистическата епоха.
В по-спорна обстановка се намира паметникът-костница на бул. „Черни връх“, под който се твърди, че са били заровени костите на хора, починали по време на войната в Югославия. Женевската спогодба от 1954 година
задължава страните да пазят военните гробища
Те имат право на заравяне, на достолепие. Има съветски военни гробища и те се пазят, в случай че желаят, там могат да поставят фигури. Това е статутът, който ние сме длъжни да съблюдаваме, коментират експертите. „Но на никое място по никакъв интернационален контракт нямаме обвързване в средата на града, в урбанизирана територия да има монумент в символ на благодарност. Може и Братската могила да местим, можем всичко“, разяснява Василев, който напомня, че в центъра, с изключение на гроба на Вазов, не се срещат обществени места, на които са заровени българи.
Последният интернационален контракт, който има отношение към паметниците, пък е Конвенцията за запазване на културно историческо завещание (Париж), само че тя се ползва единствено в случай че е прието, че въпросните руски монументи имат такава стойност. Но и тази концепция още веднъж не би имала отношение към преместването им в музей.
