„Прибираме се вече, пътуваме“ - чурулика весело Яна, без следа от умора в гласа, сякаш двамата с любимия й Филип не са се борили цял ден с институции като ВиК и ЧЕЗ. Яна дава интервю от колата, защото знае, че върнат ли се в Стакевци, ще ги затрупат безброй ангажименти. „Спим по 4 часа, понякога въобще не спим, работа нонстоп, но ни е хубаво“, казва през смях 24-годишната дама. Белоградчишкото село Стакевци е приютило топ готвача Филип Захариев и топ модела Яна Руйчева в един смел, необикновен проект - файн дайнинг ресторант със 7-степенно меню и къщи за гости. Проект, който оживява запустялото село в „дивия“ Северозапад... И заради който Яна зарязва бляскавия живот на топ модел в Канада, а Филип - 6-годишната си работа като шеф готвач на елитен ресторант в най-северната точка на света - Свалбард, на 1000 км северно от Норвегия и на 1200 км от Северния полюс. „Обичаме си го нашия край, тук искаме да живеем, тук сме щастливи“ - така Яна обяснява необикновения избор на двамата. Още от малка си е такава - с нетипични мечти. Със семейството си живее на ул. „6 септември“ в София и излиза на терасата всеки ден по едно и също време. „Много ме впечатляваха боклукчийските камиони и исках да съм от хората, които се возят отзад. Това ми беше мечтаната професия“, споделя Яна. Лятото пък най-хубавите й спомени са от Хайредин, Врачанско - селото на прабаба й и прадядо й. Там пък мечтата й като малка е да бъде... краварка, защото най обича да прибира кравите от паша. Когато е на 11 години, заедно с майка си, втория си баща и сестра си заминава за Канада. Във Ванкувър, където живеят, я спират букери на една агенция за модели и й казват, че
има потенциал за модел
Тогава е на 12 години. Майка й е притеснена, а на Яна това не й е било мечта, но се съгласяват.
След няколко месеца я поема една от двете най-големи агенции в Канада - NEXT - и 12-годишната Яна започва да пътува сама в триъгълника Монреал - Торонто - Ванкувър, като паралелно завършва училище. Живее сама по няколко месеца в други градове. „Харесваше ми пътуването, защото съм доста любопитен човек, и където и да ходех, използвах всяка секундичка да се разхождам, да разглеждам, да се запознавам с хора“, казва тя пред „Труд“. На 13 години е корица на испанското издание на Vogue. Снимала се е и за списания като „Elle“, „Fresh“, участвала е в дефилета на местни дизайнери в Торонто, в седмици на модата, но никога не е чувствала, че това й е „главното нещо“. В един момент дори е лице едновременно на 3 големи мола в Канада, за което те разбират със закъснение.
Славата не я блазни. „Никога не ми е било фикс идея да се занимавам само с това“, казва тя. В джунглата моден бизнес Яна се справя удивително добре. „От моя баща Калин Руйчев, който е бил моден фотограф цял живот, знам, че
моделската среда в България
не е много добра и на моделите се случват лоши неща. Това е причината в България да не работя като модел. В Канада законът те пази. В моята агенция например от моделите се изисква бележка от доктор, че нямаш анорексии и булимии“, коментира Яна. На 16 години тя застава „от другата страна на моделството“ - завършва колеж със специалност фризьорство и се хваща да чиракува в салони, създава си и собствена клиентела. „Страшно много си харесвах и обичах работата като фризьор“, казва тя. На 20 години се връща в България. „Реших, че е време за нов етап от живота ми. Исках да отворя нова страница и ме теглеше да си се върна в Родината“, споделя Яна.
В България обаче дълго време се чувства като на чуждо място. В София тя работи като технически съпорт в „Майкрософт“, без да има IT образование. „Като супер любопитен човек исках да уча нови неща и по чудо ме одобриха“, казва Яна. Тъй като работата й е на хоум офис, отива за седмица да си види родното село Хайредин и къщата, която роднините са тръгнали да продават. „Тази къща винаги ми е била много мила и много на сърце, там са ми най-хубавите спомени с прабаба ми и прадядо ми. И уж отидох за седмица, но си казах - защо изобщо трябва да се връщам в София. Свободата на хоум офиса позволяваше да работя от Хайредин“. Естествено, близки и познати й казват:
„Момиче, ти си луда!“
Родителите й винаги са я подкрепяли, но изборът й е абсолютен шок за прабаба й, която, докато е живяла в Хайредин, е държала брадва под леглото за защита от нападатели. Не звучи като разумно решение за хора, които гледат как да излязат в чужбина или от селото към града - за по-добър живот. За Яна обаче това решение, взето със сърцето, е най-доброто. „Не ме беше страх да стоя сама в дядовата къща, макар от двете ми страни да не живееше никой - казва Яна. - На село си ми е свободно и мирно, напротив, в града ми е доста по-неспокойно.“
В Хайредин тя среща любовта в лицето на топ готвача Филип Захариев, който става много популярен в България. От 6 години работи като шеф готвач в най-северната точка на света - Свалбард, или Шпицберген. Там българинът жъне успех след успех, като предлага няколкостепенни менюта fine dining, а ресторантът му е номер едно в Норвегия, посещаван два пъти и от норвежкото кралско семейство. Шеф Захариев предприема изключително смела стъпка. Решава да направи подобен ресторант за файн дайнинг със 7-степенно меню в запустялото село Стакевци, Белоградчишко, в „дивия“ Северозапад. От любов към Видин и своя край. Той купува две къщи за гости, които реновира за посетителите на ресторанта - гурме ентусиасти. Яна разбира за него от майка си, която е чела двете му книги - „Да осъзнаеш колко си малък“ и „Където корабите умират“. В тях Филип публикува впечатляващите си фотографии от пътешествията си и „рестописи“ - така нарича пътеписите за ресторанти. Преди година и половина Яна го добавя във фейсбук и следи с интерес забавните му постове, а едно нейно стори грабва вниманието му. Филип гледа как Яна, във великолепно настроение, пере черги в мивката на двора в Хайредин, босичка и
надула на макс парчето „Буба Мара“
на Брегович...
Филип я кани да участва в проекта му - снима жени от Северозапада за украса на ресторанта си. Двамата правят фотосесии в двора на къщата й в Хайредин. Силно са впечатлени един от друг, откриват, че ги свързват много общи неща - любовта към родния Северозапад, музиката. Преди няколко месеца Яна се премества в Стакевци, за да работи по проекта му и... между двамата пламва любов. На 1 декември 2021 г., след планини от проблеми, те откриват ресторанта „ONÀ“. Така наричат жените в тоя край - „она̀“. Само за месец в „забравения от Бога Северозапад“ пристигат гости от Перу, Мексико, Германия, Швейцария, Франция, Англия, Израел, Дания, Австралия и Италия. Специално заради „Она̀“ пътуват и хора от Каварна, Варна, Велико Търново, Русе, Казанлък, Пловдив, Стара Загора, София, Търговище... И до днес ресторантът работи на пълен капацитет. „Оказа се, че не е лудост да отвориш луксозен файн дайнинг ресторант в „дивия“ Северозапад. Навсякъде по света подобно начинание би се приело с адмирации. Тук обаче виждам такава злоба! Вместо да подкрепят Филип, непрекъснато му създават проблеми“, възмущава се Яна. Как се поддържа елитен ресторант в село, където никой не знае кога и за колко време ще спрат водата или тока? Филип се принуждава да товари в багажника посуда, която мие с ледена вода на някоя чешма. „С общината нямаме проблеми, но с водоснабдяването и тока ще имаме. Оказва се, че в Стакевци на Филип му е пет пъти по-трудно, отколкото в оня ресторант накрай света“, ядосва се тя. Въпреки всичко обаче, двамата нито за миг не са си помислили да зарежат всичко и да се махнат. Яна не се намесва в приготвянето на специалните ястия на Филип - той си е намерил добър помощник-готвач. Камериерка се грижи за общо 12-те легла в къщите за гости. Яна посреща и настанява гостите, води счетоводството, тъй като следва по тази специалност, и сервира. Непрекъснато чете и се информира за етикета при сервирането, за виното и със слънчевия си характер и комуникативност развлича гостите.
Концепцията на ресторанта е всички гости
да се хранят на една маса
заради създаването на близост и усещането за общност. „Много често някои си тръгват от тук с нови приятели“, казва Яна. Каква е изненадата на гостите, когато разбират, че им сервира... топмодел, корица на Vogue... Да си жената до Филип означава освен всичко друго и много работа. „Да, обаче не го усещам като товар. Доста си ни е добре и спокойно заедно, каквото и да правим. Изключително ни е хубава атмосферата, намерихме си страхотни хора за екипа ни и се разбираме“, споделя Яна.
През февруари тя за пръв път ще пътува до Свалбард, тъй като Филип не е напуснал изцяло работата си в елитния ресторант. Решил е да редува Свалбард, където е оставил заместник, със Стакевци, а Яна с нетърпение очаква да види какво е да живееш и работиш в най-северната точка на света.
