Владимир Путин би могъл да управлява Русия до 2036 година. Автократът си подсигури това чрез поправките в конституцията, приети преди две години. През 2024 и 2030 той може да се кандидатира на президентските избори за пети и шести път. От години обаче се разпространяват най-различни слухове за здравословното състояние на руския президент. Предполага се, че той страда от тежка болест. Само че доказателства за това няма, посочва сайтът на германската новинарска телевизия NTV в обширна публикация по темата. Едно все пак е сигурно: и Путин остарява. На 7 октомври той навърши 70 години и вече надхвърля средната продължителност на живота на мъжете в Русия, която е 67 години, пише още NTV.
Ако Путин не може да изпълнява задълженията си
На този фон вероятно някои се питат кой ще поеме управлението на Русия, ако Путин не може да изпълнява президентските си задължения. "Има се предвид внезапна кончина на Путин или неспособността той да изпълнява задълженията си поради други причини - например ако страда от тежка болест. Няма обаче точна дефиниция за това кога президентът не е способен да изпълнява задълженията си", обяснява Фабиан Буркхардт от Института за изследвания на Източна и Югоизточна Европа "Лайбниц", цитиран от NTV. При внезапна кончина на руския президент
за временен ръководител ще бъде назначен министър-председателят.
От 2020 година това е Михаил Мишустин. Той ще се ползва "с почти всички правомощия, които има и Путин. Това включва например решението за използване на ядрени оръжия", обяснява Фабиан Буркхардт. Временният държавен глава обаче няма да има право да разпуска Думата, да свиква национални референдуми или да променя конституцията. В рамките на три месеца трябва да бъдат насрочени нови избори - от временния президент или от Централната избирателна комисия. В Русия йерархията във властта е съвсем ясно определена, казва още Буркхард. "Президентът е най-високопоставеният човек в държавата, на второ място е премиерът Мишустин, а на трето - Валентина Матвиенко, като председател на Съвета на федерацията. Четвъртият човек в йерархията е председателят на Думата Вячеслав Володин."
Ролята на Медведев
В страна като Русия обаче не е изключено и други да се опитат да вземат властта. Кои може да бъдат тези хора? Дмитрий Медведев, зам.-председателят на руския Съвет за държавна сигурност, вече бе президент на страната между 2008 и 2012. Тогава Путин все още нямаше право да се кандидатира за трети мандат след два последователни - правило, което бе премахнато. Медведев стана премиер след края на президентския си мандат. През 2020 специално за него беше създаден нов пост в органа за сигурност, съставен от най-важните лица в руската власт. В него влизат Путин, който го председателства, министърът на отбраната, външният министър и ръководителят на Руската национална гвардия.
"Същевременно Медведев е човек, за когото не е съвсем ясно дали е пети в йерархията, или в действителност е наравно с премиера", посочва Фабиан Буркхардт. "В тази връзка възниква въпросът дали Медведев също би претендирал за поста на временен президент в такава ситуация."
"Несигурността е част от властта на Путин"
Експертът казва, че има два реалистични сценария при евентуално овакантяване на президентското място. Според първия сценарий сред елитите ще възникне спор кой да наследи Путин. Правилата в конституцията вече няма да са валидни - защото никой няма да ги спазва. А някоя от фракциите може да си пробие път и да определи правилата и кандидатите за президентския вот. Според втория сценарий всичко ще стане така, както е описано в конституцията. Тогава Мишустин ще стане временен президент и в рамките на три месеца ще има нови избори.
Кой ще наследи някой ден Путин на президентския пост - по тази тема може само да се спекулира, казва Буркхардт. За това "определено е и доста рано". Путин съвсем съзнателно не иска да има ясен "престолонаследник". Подобно правило за негов заместник би довело до конфликти, а Путин не иска подобно нещо. Това е и една от причините, поради които той управлява необезпокоявано от почти 23 години. "Несигурността е част от властта на Путин", казва пред NTV и политологът Йенс Зигерт от фондация "Хайнрих Бьол". "Всеки зависи от Путин по някакъв начин."
Влиянието на службите за сигурност
И британското седмично списание "Спектейтър" се спира на темата за наследника на Путин. Всички от най-високите управленчески етажи са близки до руския президент, но може ли някой от тях да определи негов наследник? И има ли някой сред тях, който би могъл да го замести, пита авторът на статията Оуен Матюс и отправя поглед към тесните връзки на Кремъл със службите за сигурност. Чисто институционално Кремъл от години представлява разширение на Федералната служба за сигурност (ФСБ), пише Матюс и разяснява, че тримата най-влиятелни мъже в Русия днес са настоящи или бивши шефове на ФСБ - самият Путин, председателят на Съвета за сигурност Николай Патрушев и настоящият ръководител на ФСБ Александър Бортников, които се познават още от средата на 1970-те. Те са работили заедно в продължение на близо половин век. Повечето от другите висши ръководители в Кремъл, като шефа на "Роснефт" Игор Сечин, шефа на външното разузнаване Сергей Наришкин и много други - произлизат от същия малък кръг. Част от него са и няколко други стари приятели на Путин от времето, в което е бил зам.-кмет на Санкт Петербург през 1990-те години.
Има ли кой да свали Путин?
Може да се каже, че ако съществува някакъв "колективен Путин", то той е съставен от малка група много тясно свързани параноични старци, чиято основна цел е да запазят богатството и властта си и да ги предадат на своите деца и протежета, пише авторът на "Спектейтър". През последните двайсет години кадрите от ФСБ продължиха не само да завземат части от държавния и частния бизнес в Русия, но и да превръщат децата си в министри. Имаше дори случаи на сключени "династични бракове", пише още Матюс. На фона на силните служби за сигурност в Русия армията надали може да изиграе някаква роля по отношение на президента. В Русия армията не е играла решаваща политическа роля от времето след смъртта на Сталин. Тогава маршал Жуков на практика извършва преврат, като арестува и малко след това убива шефа на КГБ Лаврентий Берия. След този болезнен сблъсък между армията и тайната полиция, КГБ и ФСБ взимат сериозни мертки. Целта им: военните в Русия да нямат решаващ глас за вътрешната сигурност. Отчасти с подобен замисъл наскоро бе създадена и Руската национална гвардия, която също се оглавява от човек на КГБ - бившия телохранител на Путин Виктор Золотову, посочва "Спектейтър". Сайтът на германския телевизионен канал NTV заключава: Президентът на Русия все още е на власт - отчасти благодарение на особените методи, с които я пази. В момента обаче неговата съдба зависи не само от здравето му, но и от хода на войната в Украйна. И ако нещата на фронта продължават да се развиват зле, в определен момент Путин ще се окаже изправен пред сериозни проблеми.
