Анна Елизабет (Анелиз или Анелизе) Микел се ражда на 21 септември 1952 г. в малко градче в Западна Германия. Семейството й е силно религиозно, а самата Анелизе по нищо не се отличава от другите деца. Ходи два пъти седмично на литургия и учи в местното училище. На 16-годишна възраст младото момиче претърпява тежък конвулсивен епизод и е диагностицирана с епилепсия на темпоралния лоб. През 1973 г. тя завършва училище и се
записва да учи педагогика
в университета във Вюрцбург. Състудентите й я описват като „дистанцирана и силно религиозна“, разказва историята й „Списание 8“. Освен епилепсията Анелизе започва да проявява и признаци на остра психоза и през 1970-а е настанена в психиатрична клиника. Микел започва да говори, че вижда „дяволски лица“. Лекарите й предписват лекарства за психоза, в това число и за шизофрения и личностно разстройство.
През 1973 г. към тези симптоми се добавя тежка депресия и силни халюцинации. Анелизе Микел твърди, че докато се моли (а и през останалото време), чува странни почуквания и гласове, които й говорят, че е „прокълната“ и „ще ври в Ада“. Лечението й в психиатричната клиника и лекарствата, които приема, не подобряват състоянието й. Точно обратното – симптомите на депресия и психоза се задълбочават. Според някои източници една дълбока тайна е причината за състоянията, в които изпада Анелиз. Четири години преди нейната поява на белия свят, майка й ражда извънбрачно дете на име Марта. Тя умира на 8-годишна възраст, но грехът на майката остава да тлее в мислите и молитвите за опрощение на семейството. Смята се, че Анелизе Микел се молила горещо
за душата на прегрешилата си майка
и това отключило психическите й проблеми.
Настъпва обрат. В един момент младото момиче започва да не понася християнските символи като разпятието, иконите, светената вода и т.н. Всички около нея започват да подозират и вярват, че германката е обсебена от зли демони, чиито гласове чува. Анелизе е в плен на халюцинациите и често й се струва, че земята гори в адски пламъци. Опитва се да се приближи към една светиня в Сан Диего, но сякаш някой отблъсква съществото й и тя остава на разстояние от свещеното място. Просто не може да се приближи. На Анелизе й се струва, че молещите се на това място миряни скърцат заплашително със зъби. Семейството и близките на Анелизе приятели не знаят какво да правят. Единственият вариант пред тях е да се консултират с местните свещеници (тъй като лекарите не помагат) и да ги помолят да направят екзорсизъм на обладаното момиче, който да я
освободи от нейните демони
Така и става. Но първоначално свещениците отказват и казват на семейство Микел да продължат с болничното лечение.
За да бъде извършен екзорсизъм, обясняват свещениците, първо трябва да се поиска разрешение от епископа на общността. Нещата обаче ескалират. Анелизе Микел става все по-зле, халюцинациите вече са нейно обичайно състояние, уринира на пода, след което ближе урината си, отказва да се храни и почти не приема течности, проявява агресия и започва да се самонаранява, яде насекоми – мухи и паяци. Тя твърди, че усеща миризмата на „изгорели екскременти“.
Нещата съвсем излизат от контрол. Анелизе започва да ръмжи, да вижда демони навсякъде и да хвърля неща. Родителите й се обръщат към свещеника Ернест Алт, който, когато я вижда, е убеден, че момичето наистина е обладано от зли духове. Той моли местния епископ да му бъде разрешено да извърши екзорсизъм. Молбата е удовлетворена, но за водач на ритуала е избран свещеникът Арнолд Ренц. Първият екзорсизъм е проведен на 24 септември същата година. За период от 10 месеца на Анелизе Микел са направени цели 67 сесии на екзорсизъм. Но
дори и те не спасяват момичето
от състоянието, в което е изпаднало. Често се налага Анелизе да бъде връзвана по време на ритуалите, тъй като много буйства. Измъченото момиче започва да говори с различни гласове, както се смята на демоните, които са я обладали. Сред тях са Луцифер, Каин, Юда Искариотски, Хитлер, Нерон и други. Съществуват записи на част от екзорсизмите, в които Анелизе наистина говори с чужди гласове. Както сочат някои източници – дори говорела на чужди и древни езици. На 1 юли 1976 г. Анелизе Микел издъхва на едва 23 години. След аутопсията й като причини за смъртта са посочени недохранване, дехидратация, коленете й били счупени, което й пречело да се придвижва сама, и пневмония. След смъртта на Анелизе родителите й, както и свещениците, извършвали многобройните екзорсизми, са обвинени в убийство, причинено по небрежност. Води се процес, в края на който те първо са признати за виновни – да лежат в затвора и да платят глоба, след което присъдата е намалена и те са пуснати на свобода. Историята на Анелизе Микел вдъхновява много филмови ленти като „Екзорсизмът на Емили Роуз“ и много други.
