сн. ,,Труд”
,,Не спирам да пея. Пиша книги, бягам всеки ден по 8 км и съм сигурен - Бог ме пази. Вярвам, че във Вселената има друг разум и не е далеч времето, когато земляните ще се срещнат с извънземни." Това разказва сега за себе си един от най-известните български естрадни изпълнители Христо Кидиков. В последните години дните му минават между София, родния Пловдив и Велико Търново. В старопрестолния град живее отскоро със семейството си. Пътува не само за концерти, но и за срещи с колеги, за които пише книга. Предишните му две творби са автобиографични. ,,Третата книга ще е забавна, със смешни случки зад кулисите на концерти и турнета. Седем истории вече са готови. Надявам се на разрешение от Лили Иванова да бъде включена" - споделя Кидиков. Изпълнителят на ,,Хей, живот, здравей, здравей" е запазил топли приятелства с най-популярните естрадни звезди - Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Роси Кирилова, Петя Буюклиева, Стефка Берова, Панайот Панайотов. С някои от тях са направили формация ,,Великолепната седморка" и готвят концерти. Певецът си има и емблема -
Пусни, майна, ВЕФ-а
да чуем Кидика - е фразата, сътворена от пловдивските му почитатели. Където и да ходи, Кидиков се връща винаги в родния си град. ,,Лятото прекарвам във вилата в едно софийско село. Там пазя стария ВЕФ, но технологиите се промениха. Не страдам от носталгия по отминалото време", разсъждава Кидиков.
С умиление си спомня първите стъпки на сцената, турнетата в чужбина. ,,Може би майка ми ме насочи към музиката. Пееше в хор, а баба Тодора знаеше народни песни, които запомних. Баща ми свиреше на мандолина и китара, на които ме научи. Не се разделях и с пианото", обяснява Кидиков.
Завършил е музикалното училище в Пловдив през 1967 г., учил е с Митко Щерев и Мими Иванова. После е приет в консерваторията в София. ,,Завинаги запомних уроците на моята учителка Ирина Чмихова. Попивах всичко, което правеше. Учил съм се от Георги Кордов, Маргрет Николова, Лили Иванова, Борис Годжунов, Йорданка Христова. Като бяхме млади, стояхме зад кулисите и слушахме със затаен дъх певците с опит", обяснява Кидиков.
В консерваторията бил в един клас с Маргарита Хранова, Михаил Йончев, Мустафа Чаушев и Петър Чернев. Като завършва, е поканен на прослушване от Николай Арабаджиев-Фучо, диригент на оркестър „София". Одобрен е и започва да работи с Паша Христова и Мария Нейкова.
Животът предлага странни обрати
- смята Кидиков. Включен е в групата естрадни певци и музиканти от оркестър „София", които трябва да изнесат концерт в Алжир. ,,Трябваше да пътувам на 21 декември 1971 г. със самолет Ил-18 заедно с колегите, но в последния момент отпаднах от групата. Причината била, че съм бил млад и неопитен, а на мое място включиха Борис Годжунов. Изпратих колегите със сълзи на летището. Валеше сняг, самолетът тръгна в 23,30 ч със закъснение. По-късно разбрах, че при излитането е паднал и се е разбил. Загинаха Паша, четирима от оркестъра и други хора от културната делегация. Оттогава си мисля, че Бог по някакъв начин ме пази", разказва с насълзени очи Кидиков.
,,Самостоятелната си кариера започнах през 1982 г. с песните на Тончо Русев, заминах на турне в Източна Германия. Пътувах и се връщах. Две години по-късно на фестивала ,,Бургас, морето и неговите трудови хора" се срещнах с композитора Ангел Заберски, ръководител на Ансамбъла на българската армия и оркестъра към него ,,Сребърни звезди". Покани ме. Първо бях сам солист, а след това дойдоха Нели Рангелова и Георги Христов като млад войник. Ходихме на турнета в Куба, Унгария, Чехия", спомня си Кидиков.
От годините, когато пял с двата оркестъра, останали и забавни спомени. ,,При едно от турнетата ни настаниха във военна база в Чехия. Единият от шофьорите много хъркаше. С озвучителя вкарахме тонколона. Навързахме техниката и я вкючихме, когато заспаха колегите. Пуснахме хъркането. Те се събудиха и развикаха: ,,Мечка, мечка!", смее се Кидиков. Друг път преди концерт пък
за майтап му залепили обувката
на пода. Той разбрал в последния момент и излязъл на сцената с една. ,,Понакуцвах, а докато пеех, техниците успяха да я отлепят и да я донесат на сцената. Публиката се забавляваше. Възприеха номера като част от програмата", разказва Кидиков. Той има трима синове - Николай, Даниел и Александър. Само първият е тръгнал по пътя на баща си.
Кидиков печели куп награди от фестивали в България, Германия, Чехия. На стадион ,,Лужники" в Москва пее пред 70 хиляди души. Едно от най-скъпите му отличия е първото място на фестивала ,,Златният Орфей" през 1975 г. Издава пет дългосвирещи плочи, три касетъчни албума, осем CD-та, а по случай 40 години на сцената - ,,Златните хитове".
Когато дошла демокрацията и закрили ,,Концертна дирекция", музикантите започнали самостоятелна работа и се появила ниша на пазара. ,,Което даде възможност да се роди чалгата", казва Кидиков. Не слага всички певици под общ знаменател. Талантливи за него са Ивана, Глория, Нелина. От младите поп изпълнители харесва Мария Илиева, Графа и Поли Генова. ,,За да успееш, трябва да обичаш публиката. Тя е цар. Може да те въздигне и свали", обяснява Кидиков. В момента прави нов албум с 27-годишния композитор Камен Николов от Ловеч. Подготвя концерт с колегите от ,,Великолепната седморка" с песни на Тончо Русев. Чете литература за Космоса, вярва, че ще бъдем посетени от извънземни. Обича да готви.
Пенсията на Кидиков като естраден изпълнител с 42 години стаж е 170 лева, както и на останалите звезди от 70-те и 80-те години. Опитва се да работи и в други сфери. Заедно с Марги Хранова и съпругата си през 90-те години инвестирали в картинг писта в София. ,,Не спирам да ходя по участия, канят ме мои приятели, правя концерти, позитивно съм настроен, което ми дава кураж и надежда, че нещата ще се оправят. Трябва да сме оптимисти, да се усмихваме и да вярваме в добрината на хората. Затова и до ден днешен се харесва ,,Хей, живот, здравей, здравей, аз през теб ще мина с песен", смята изпълнителят.
Боряна Димитрова