Сн.: АП
Хиляди българчета останаха по домовете си в първите дни на тази седмица, след като учителите в Чикаго избраха да стачкуват. Някои от родителите решиха да използват услугите на едно от 147-те школа където децата можеха да прекарат поне половината ден под учителски надзор. От училищните власти обаче препоръчваха на родителите да търсят други опции.
В понеделник около 30,000 учители и обслужващ персонал излязоха от класните стаи по улиците в центъра на Чикаго. Те протестират срещу ниското заплащане, системата, по която се оценява тяхната работа, и високите здравни осигуровки, които плащат.
Чикаго е третият по големина училищен район в САЩ. 400 хиляди деца няма да влязат в час, докато не приключи стачката, хиляди са засегнатите български семейства.
Във вторник двете страни дадоха сигнал, че са успели да се споразумеят по въпроса със заплащането. Учителите искат по-висока заплата за по-дългите работни дни, които влязоха в сила по предложение на кмета Рам Емануел. Първоначалното им искане беше за увеличаване на доходите с 30%. В крайна сметка те са се
съгласили на повишаване на заплатите с 16%
в следващите 4 години. Средната заплата на учител в Чикаго е близо 68 хиляди долара. "Аз не мога да кажа, че подкрепям финансовите искания на профсъюзите, но съм солидарна с колегите", коментира за BG VOICE Боянка Иванова, която освен директор на "Джон Атанасов" е и преподавател в Budlong Elementary. „С такива заплати на българските учители страната ни щеше да е номер едно в света. Смятам обаче, че трябва да се инвестират повече пари не толкова в заплати, а в материалната база. Сигурно 90% от училищните стаи нямат климатици и в началото на учебната година, когато е топло, е непосилно и за нас, и за децата."
И макар двете страни да са стигнали до споразумение по някои от темите, най-спорният момент остава системата, по която да бъде оценявана работата на учителите. В зависимост от резултатите на децата техните преподаватели и училища ще бъдат възнаграждавани или наказвани финансово. Как точно да става това обаче е предмет на спора. Според Боянка Иванова тази система не отчита фактори като семейното положение на учениците, социалната им среда и дори дали са имигранти, а и при какви условия работят учителите. Това е и доводът на профсъюзите - системата е просто набор от статистика, която обаче не може да даде реална оценка за свършеното от преподавателите. Спорът между двете страни се гледа под лупа от много места, защото поне 23 щата вече имат подобни закони или проекти за оценяване работата на учителите.
Явор Раков