ЦИК ще трябва да организира през 2019 г. за изборите за Европарламент и за кметове и общински съвети три начина на гласуване – по интернет, машинно и с хартиени бюлетини, но никак не е ясно дали ще успее
Иглика Горанова
По-малко от две години делят България от абсолютния европейски рекорд за най-скъпи и най-сложни избори. Това е така, защото в Изборния кодекс е записано, че през 2019 г. ще трябва да гласуваме по три начина - чрез интернет, с машини и с обикновени бюлетини, което ще ни направи единствените в Европа, които си позволяват такова изборно разточителство. По разчети на ЦИК за закупуване на машини за гласуване и за тяхното съхранение ще са необходими 50 млн. лв. За изработване на система за електронно дистанционно гласуване (по интернет) вече са предвидени 1,6 млн. лв. с европейско финансиране. Последните местни избори през 2015 г. струваха на бюджета 50 млн. лв., а тези за Европейски парламент - 22 млн. лв.
През 2019 г. ще се проведат два вота - за кметове и общински съветници и за Европарламент. Ако приемем, че разходите за хартиеното гласуване се запазят и към тях се прибави закупуването на машини, крайната сума излиза 122 млн. лв. Управляващите не изглеждат притеснени може би защото не вярват, че сценарият с трите опции за гласуване ще се осъществи. Депутати от ГЕРБ и „Обединени патриоти" отказаха да коментират темата с мотива, че „в момента се занимаваме с бюджета за 2018 г.". А именно там има липса, която блокира един от вариантите.
За да подсигури машини за гласуване в 13 хиляди секции у нас и в чужбина, ЦИК направи смело искане до финансовото министерство да им отпусне през следващата година 50 млн. лв. за закупуване на устройства и тяхното съхранение. ЦИК вече има един провал с машините. Преди предсрочните избори тази година буквално в последния момент ЦИК обяви обществена поръчка за 12,5 млн. лв. без ДДС за закупуване на устройствата и не класира единствената фирма, която пожела да извърши работата, защото не отговаряше на техническите условия в процедурата. На въпрос как така за предсрочния вот щяха да им стигнат 12,5 млн. лв. без ДДС, а няколко месеца по-късно вече искат 50 млн. лв., от изборната администрация отговориха, че в новата сума са калкулирали поддръжката и съхранението на устройствата. От комисията казаха, че финансовото министерство не им предвидило и лев в проектобюджет 2018 за закупуване на машини за гласуване, което означава, че ЦИК не може да направи обществена поръчка за доставка на техниката догодина.
Изборната администрация е изготвила и доклад за проблемите при машинното гласуване, който ще предостави на парламента. Шефката на ЦИК Ивилина Алексиева-Робинсън вече съобщи, че част от проблемите са технически. Така например в чужбина за всяка секция е необходим техник, който да настройва машините за балотаж, което е сериозен разход. Не е ясно и как ще се извършва гласуването с машини в социални домове и на кораби. След внасянето на доклада вероятно депутатите ще преосмислят решението за машинно гласуване, което бе взето в предишния парламент по предложение на движение „България за гражданите".
През 2019 г. дистанционното електронно гласуване (по интернет) трябва да бъде въведено за вота за европейския парламент. В момента се довършва анализ на световните практики, който се очаква да бъде представен до 15 ноември. Докладът е поръчан от Агенцията по електронно управление и е финансиран с европейски средства. В този срок трябва да бъде извършено и симулативно гласуване, което да покаже как действат системите в другите държави. Въз основа на доклада Агенцията и ЦИК ще трябва да решат кой способ е най-близко до нас и ще се пристъпи към търгове за изработване на софтуера и за въвеждане в експлоатация. За 2018 г. се предвиждат няколко експериментални гласувания, като едно от тях може да е на частични местни избори. Сериозен акцент ще бъде поставен на сигурността, за да не може вотът да бъде манипулиран. Ако се окаже, че имаме готовност да гласуваме по интернет, това ще ни постави сред малкото държави, които ползват този начин за упражняване на вота.
По данни на Института за пазарна икономика сред пионерите, трайно въвели електронното гласуване, е Естония, която през 2005 г. беше първата държава със законово обвързващо интернет гласуване. Други такива държави са Канада, Швейцария и Франция. Индия пък е страната с най-мащабно използване на електронното гласуване в контролирана среда, като през 2014 г. въвежда и дистанционното интернет гласуване в щата Гуджарат. Щатът Нов Южен Уелс в Австралия също има опит с гласуване онлайн. Финландия също направи опит да въведе интернет гласуване в контролирана среда, но заради проблеми със системата, която доведе до загубата на множество гласове, анулира резултатите от местните избори през 2008 г. и назначи провеждането на традиционен вот.
Най-впечатляващи резултати в онлайн гласуването има Естония, в която е развито и електронното правителство. Там гласуването се осъществява, като се сваля специално приложение и след това се прави идентификация на избирателя - чрез електронен подпис, чрез лична карта или със специален ПИН код. За да се запази анонимността на вота, компютърното приложение криптира процеса (все едно бюлетината се пуска в плика, който гласоподавателите получават при традиционното гласуване). За изпращане на вота се изисква повторна идентификация, като по този начин се добавят данните на лицето към онлайн бюлетината. Впоследствие системата отчита, че даденото лице е упражнило правото си на избор, но отваря „бюлетината" му само когато тя вече не е обвързана с личната му информация. За да се избегне двойно гласуване, избирателите имат на разположение 7 дни да гласуват. Те са насрочени между 10-ия и 4-тия ден преди официалната дата за изборите, като във времето до официалното обявяване на резултатите данните от гласоподавателите се сравняват многократно.
Канадците също имат сравнително голям опит в дистанционното интернет гласуване. Макар и да не е въведено централизирано, то множество избори за местно самоуправление са се провели по този начин в Онтарио и Нова Скотия. Системата е проста - избирателите получават по пощата пликове, съдържащи специални ПИН кодове. Чрез въвеждането им в комбинация с рождената дата гласоподавателят влиза в системата и подава „електронната бюлетина".
Френската традиция в електронното гласуване датира от 2012 г. На тогавашните парламентарни избори за първи път е позволено на французите в чужбина да гласуват от персоналния си компютър чрез интернет, вместо да пращат гласа си по пощата или да пътуват до най-близката секция. Това се оказва огромен успех. Над 55% от емигрантите се възползват от тази възможност, като с помощта на техните гласове се избират директно 11 членове на националния парламент - най-големият успех на е-демокрацията до момента.
Коя от тези практики ще избере България, предстои да разберем до 15 ноември. Специалисти вече изразиха опасения, че времето е твърде малко, за да се изработи надеждна система за онлайн гласуване. Факт е обаче, че ако тя бъде въведена, ползите ще са сериозни, защото голяма част от двата милиона българи, които живеят в чужбина, ще могат да упражняват правата си лесно. В момента по избори активните сънародници са около 130 хиляди. Самите българи зад граница споделят, че основна причина да не гласуват е липсата на време и финансови средства за път до определените секции, които често са в столиците на съответните държави.
Критиците на електронното дистанционно гласуване обаче смятат, че то е несигурно. Най-вече заради липсата на лицензиран софтуер в мнозинството от българските компютри и на качествени програми за борба с вируси, което може да изложи на опасност анонимността и истинността на вота.
При всички тези въпросителни съществува сериозна вероятност през 2019 г. да се окаже, че гласуването ще се извърши единствено с хартиени бюлетини, при което всеки път се констатират множество нарушения.
