Още докато талибаните отново завладяваха Афганистан от страната избяга президентът й Ашраф Гани, а САЩ и съюзниците проведоха спешна евакуация. В Кабул остана експрезидентът и най-известният политик в страната за последните две десетилетия - Хамид Карзай. Това е смела постъпка: талибаните няколко пъти правиха опити да го убият, от техните куршуми и бомби загинаха много от съратниците на Карзай. През 1980 г. Карзай е воювал със съветските войски, през 1990 г. е бил част от правителството на муджахидините и е поддържал талибаните, докато те не убили неговия баща.
След разгрома на движението "Талибан" Карзай пое управлението на страната, като се опираше на поддръжката му от страна на САЩ, но после отпадна от списъка с обичаните политици в Белия дом. През август 2021 г. талибаните отново влязоха в Кабул, а Карзай реши да остане в града и в афганистанската политика... докато - емблематично - чуждестранни войски, дипломати и бежанци се опитват да напуснат Афганистан през летището, което носи неговото име. Карзай произлиза от пуштунския племенен съюз Дурани, по-точно от племето попалзай. Това племе играе важна роля в създаването на единна афганистанска държава. Негов водач е Ахмад Шах Дурани, който става първият шах на империята Дурани през 1747 г. в Кандахар. Абдул Ахад, бащата на Карзай, е бил близък сътрудник на последния афганистански крал Захир Шах и заместник-председател на парламента. Хамид Карзай пази своите симпатии към монархическите идеи и след идването си на власт връща знамето на кралството, провъзгласявайки Захир Шах за "бащата на нацията". След влизането на съветските войски в Афганистан семейството на Карзай се премества в пакистанския град Квета и се включва в съпротивата. Хамид Карзай се присъединява към една от партиите на муджахедите. Не е участвал в битките - бил е прессекретар и преводач. Образованието изиграва изключително важна роля за позиционирането му - след като е учил в Индия, в допълнение към пущу и дари, той говори английски, френски, хинди и урду. През 1992 г. руският президент Борис Елцин спира доставките на оръжия за тогавашния марксистки режим и муджахидините взимат властта в Кабул. Президентът Мохамед Наджибула се скрива в мисията на ООН, където прекара следващите четири години преди пристигането на талибаните, които обаче го екзекутират и провесват трупа му на един светофар пред президентския дворец. В правителството на муджахидините Хамид Карзай става заместник-министър на външните работи, но в разразилия се конфликт между отделните фракции Карзай е принуден да напусне столицата. Той наблюдава идването на власт на талибаните през 1996 г. от къщата на баща си в Пакистан. Карзай симпатизира на новите господари на страната - и дори беше един от кандидатите за поста на неформален посланик на талибаните в ООН. "В талибаните имаше много прекрасни хора, умерени и патриоти", казва Карзай през 1998 г. Според тезата му пакистански агенти и араби са заразили движението. През 1999 г. бащата на Карзай е убит - твърди се, че зад покушението стоят талибаните. По това време по-големите братя на Хамид вече са се преместили в САЩ, където основават верига афганистански ресторанти. И Хамид Карзай е избран за новия водач на племето. Следващите няколко години Карзай се опитва да установи контакт със Запада. Дипломати, работещи в Исламабад, коментират, че е изтъркал праговете на посолствата в опит да спечели подкрепа в борбата срещу талибаните. През 2001 г., след началото на американското настъпление в Афганистан, Карзай се завръща в страната. Смята се, че той е получил подкрепа от САЩ, включително от бюрото на ЦРУ в Исламабад, въпреки че за малко не стана именно тяхна жертва - на 5 декември неговото подразделение беше по грешка ударено от американска артилерия. Карзай се отърва с леки наранявания, но няколко войници бяха убити. Същия ден в Бон, Германия се провежда спонсорирана от ООН конференция с участието на афганистански политически партии. Именно там Карзай е избран за шеф на преходната администрация, а самият Хамид Карзай заявява, че е научил новината от кореспондент на БиБиСи. "Медицинските сестри почистваха лицето ми от шрапнелите и от кръвта. Телефонът звънна и Лиз Дюсет от БиБиСи ми каза новината от Бон: Избраха ви за ръководител на правителството", разказва той в интервю за New Yorker. През лятото на следващата година Хамид Карзай става временен президент на страната - и отива в Кандахар. Карзай ръководи Афганистан в продължение на 13 години. От края на 2010 г. той е изпълняващ длъжността президент, през 2004 г. печели президентските избори, а през 2009 г. е преизбран за втори мандат. През цялото това време Афганистан остава фрагментирана държава със силни регионални лидери, които разчитат на лоялни етнически общности. Като резултат на десетилетия гражданска война провинциите са доминирани от военачалници, разполагащи със свои милиции. През 2001 г. Вашингтон ги използва, за да победи талибаните, а след обща победа е принуден да сподели властта с тях. Властта на правителството на Карзай беше толкова ограничена, че президентът на шега беше наричан и "кмет на Кабул". Легендарни командири като Абдул Рашид Достум, чието име се свързва с военни престъпления, станаха министри в кабинета на Карзай. За разлика от него, Карзай беше политик, а не полеви командир. Неговата база бяха войските на САЩ и техните партньори по НАТО. Паралелно с официалното правителство в Кабул се сформира и група американски съветници - Екипът за възстановяване на Афганистан, който би е наречен "правителство в сянка". САЩ поставиха начело на Афганистан марионетка и стартираха непопулярна трансформация в самото общество, точно каквото се опита да направи СССР 30 години по-рано, писаха след това американски анализатори. Вашингтон искаше да контролира всяка стъпка от новото правителство, а Карзай, който оцеля след няколко покушения, дълго време не напуска президентския дворец в Кабул. Той беше заобиколен от американски бодигардове от частната военна компания DynCorp. Мнозина виждат това като знак за недоверието му към сънародниците. Чуждестранната помощ обаче скоро се превръща в тежест за самия Карзай, но отношенията продължиха да работят, докато афроамериканецът Залмей Халилзад, който надзираваше връзките на Вашингтон с муджахидините през 80-те години, беше посланик на САЩ. Халилзад беше близък приятел на Карзай. Халилзад участва в подготовката на нова конституция за Афганистан и до голяма степен определя американската политика в страната. Журналистите го нарекоха "вицекрал" и написаха, че президентът вечеря с посланика три пъти седмично. През 2005 г. Халилзад обаче е назначен за посланик в Ирак, а неговите наследници се сблъскват с трудни отношения с Карзай, който вече явно се е бил разочаровал от Америка и не се доверява на нейните дипломати. След информация за американски войници, пребили до смърт двама афганистански затворници се очаква Карзай да преговаря за контрол на чуждестранните войски. Което и той обещава. Същата година обаче във Вашингтон след среща в президента Джордж Буш, Карзай - за изненада дори на неговите сътрудници - подписва документ, потвърждаващ свободата на действие на американските войски. Смята се, че една от най-трудните задачи - борбата с трафика на наркотици - Америка е делегирала на Великобритания, която поема като своя зона на отговорност провинция Хелманд. Карзай назначава племенния водач Шер Мохамед Ахундзада за управител на Хелманд, към когото англичаните се отнасят с изключително подозрение. През 2005 г. в къщата на Ахундзада бяха открити девет тона дрога и незаконни вещества, а той е отстранен по настояване на британците. Карзай после се опита да го върне на длъжност, но постъпките му бяха блокирани от Лондон. Скоро след това точно провинция Хелманд стана арена на ожесточени сблъсъци между талибаните и силите на международната коалиция. След време Ахундзада призна, че след уволнението си е призовал 3000 свои верни опълченци да застанат на страната на талибаните, тъй като самият той вече не може да им плаща. Западът също така подозира и доведения брат на Карзай Ахмед Уали в трафик на наркотици. Журналистите го свързват с търговията с хероин и опиум, знае се, че американските дипломати обсъждат тези си подозрения с афганистанския президент. След като Уали беше заплашен от обвинение по наказателно дело в САЩ, бе убит от свой бодигард през 2011 г. Шер Мохамед Ахундзада и братът на президента също бяха заподозрени и в организиране на фалшификации на президентските избори през 2009 г., на които Карзай бе избран за втори мандат. Заместник-специалният представител на ООН за Афганистан Питър Гилбрайт призна, че изборите са проведени при масови нарушения. Изборите в САЩ се проведоха година по-рано, а отношенията на Карзай с новата администрация не се развиха положително. Екипът на Барак Обама не уважи партньорите в Кабул. Малко преди да встъпи в длъжност като държавен секретар на САЩ през 2008 г., Хилари Клинтън нарече Афганистан "наркодържава" и обвини правителството си в корупция. Карзай обаче беше готов за публична конфронтация. По това време, заобиколен от ислямистки съветници, той сравнително бързо стана от приятел на Америка критик на Америка. През 2010 г. Карзай обяви, че неговата администрация получава "чували с пари" от Иран, основният противник на САЩ в региона, но настоя, че това е конвенционална финансова помощ. Веднъж на среща с депутати Хамид Карзай дори заплаши, че ще се присъедини към талибаните - никой не прие сериозно тази заплаха. Той започна да обвинява британците и американците в империализъм, в тайна подкрепа за опозицията, в тайно сътрудничество с талибаните и опити да въвлече страната в конфликт със съседен Пакистан. Телеграми от посолството на САЩ в Кабул, публикувани от WikiLeaks, описват състоянието му като параноя. Към края на втория си мандат като президент Карзай все повече се оплаква от конспирации и задкулисни интриги. И намекна, че талибаните организират терористични атаки в интерес на САЩ, които отказват да изтеглят войските си от Афганистан. Последната стъпка на Карзай като президент беше да откаже да подпише ново споразумение за присъствието на американските войски, макар и това да беше по-скоро символичен жест. Споразумението беше подписано малко по-късно от следващия президент Ашраф Гани. Международното летище в Кабул получи също толкова символично името на Хамид Карзай, точно месец след края на втория му президентски мандат. След напускането на властта, Карзай заживя в правителствено имение в столицата, охранявано от държавата, и от там продължи да критикува бившите си покровители. Бившият президент казва, че "Ал Кайда" никога не е действала в Афганистан и не е подготвяла атентатите от 11 септември от страната му. Той наречи "Ислямска държава" "инструмент на САЩ" и не вижда разликата между "Ислямска държава" и САЩ. През 2018 г. Карзай подкрепя започнатите от администрацията на Доналд Тръмп преговори с талибаните за изтегляне на войски от Афганистан. Може би тук роля има фактът, че старият му приятел Халилзад е отговорен за тях. Но Карзай се опитва да преговаря с талибаните, още докато беше президент. През 2019 г. Москва беше домакин на конференция за бъдещето на Афганистан. На него присъстваха и талибански лидери, и опозиционни политици. Карзай също бе в Москва. "Талибаните са афганистанци. Те пострадаха не по-малко от останалите афганистанци. Те също загубиха деца, загубиха домовете си, бяха бомбардирани и обстрелвани", каза тогава бившият афганистански президент . Сега Карзай е в Кабул, след бягството на президента Гани и след като столицата бе завзета от талибаните. Абдула Абдула, който беше съперник и на двамата президенти на три поредни избори, направи същото. Знае се, че талибаните са започнали преговори с Карзай и Абдула като част от ангажимента си за формиране на преходно правителство, което отчита интересите на всички афганистанци. Във видео съобщение, записано пред дома му, Карзай, заобиколен от дъщерите си, обеща да остане в Кабул и да работи за мирен преход във властта. А талибаните публикуваха снимки от среща на мрежата "Хакани" с Карзай. Скоро след това CNN съобщи, че бившият президент Карзай и опозиционен лидер Абдула са били поставени под домашен арест, а охраната им е била обезоръжена. Незабавно последваха опровержения. Но в последните 10 дни няма никаква информация за съдбата на бившия президент.
