Представянето на „Манчестър сити“ през изминалото първенство едва ли ще бъде повторено скоро
Емилиян Онуфриев
Пеп Гуардиола не беше далеч от истината, когато описа представянето на отбора си във Висшата лига през 2017-2018 г. Мениджърът на „Манчестър сити" използва една-единствена дума след поредния шампионски сезон: величествено. Той има много аргументи, за да се изкаже така. Мнозина ще запомнят достигането на границата от 100 точки в един сезон, което „гражданите" постигнаха, за да триумфират, но неговият тим разби още няколко забележителни рекорда на Висшата лига през това първенство. „Сити" записа 32 победи през сезона, изпреварвайки с две предишното най-добро постижение, което беше на сметката на „Челси" (30 през миналия сезон). Забележителното е, че половината от тях бяха постигнати далеч от дома, което подобрява следващото най-добро постижение - за най-много победи като гост. „Гражданите" вкараха и най-много голове, откакто Лигата съществува - 106, което в крайна сметка доведе и до още един рекорд - за най-голяма положителна голова разлика (79). А финиширайки на 19 точки от „Манчестър юнайтед", „Сити" записа и най-голямата разлика пред втория във Висшата лига. Ако се заровим в статистиката от сезона, ще намерим и още подобрени показатели като преминаването на границата от 1000 паса в един мач, което шампионите направиха през миналия месец при победата с 5:0 над „Суонзи". В същата среща бяха отчетени и смазващите 82.95% притежание на топката, което никога досега не бе записвано във Висшата лига.
„Манчестър юнайтед" в нито един момент от сезона не бе близо до шампионската битка, но пък за първи път се завърна в топ 3 след ерата „Фъргюсън". С едва две точки повече от „Ливърпул" „Тотнъм" взе бронзовите медали, но на практика те му бяха поднесени от съперника, който през последните си мачове не успя да победи два от изпадащите клубове. За феновете на „Ливърпул" назначението на Юрген Клоп подсказваше шампионски амбиции и в началото на сезона това изглеждаше възможно. Но непостоянството и най-вече загубите от непретенциозни отбори отново отдалечиха титлата от „Анфийлд". Но какво да кажем за египетското чудо на тима Мохамед Салах. 25-годишният футболист отбеляза 32 гола през кампанията и стана голмайстор на първенството с две попадения пред втория Хари Кейн („Тотнъм"). Мо, както го наричат галено в „Ливърпул", подобри рекорда за отбелязани голове в едно първенство с едно попадение. Той бе определен за най-добър играч в класациите на спортните журналисти и на Асоциацията на професионалните футболисти. По-късно Салах получи приза за най-добър футболист за сезона и на Висшата лига. На фона на тоталната доминация на „Манчестър сити" по всички показатели това показва колко голям в действителност е талантът на египтянина. Много специалисти смятат, че тази сила е и слабост за „Ливърпул", защото отборът е прекалено зависим от Салах. Но това няма да има никакво значение, ако утре грабнат трофея в Шампионската лига, който ще трябва да измъкнат от ръцете на титулувания „Реал Мадрид". Поглеждайки финалното класиране в най-високото ниво на английския футбол, не може да не отбележим регреса на миналогодишния шампион „Челси", който приключи на пето място и ще играе в Лига Европа. Някои ще кажат, че сезонът на „сините" бе спасен миналата събота с победата с 1:0 над „Манчестър юнайтед" във финала за ФА Къп, но нека признаем, че това стана малко случайно.
За трети път в историята на Висшата лига и трите отбора, които се изкачиха от Чемпиъншип във Висшата лига, запазиха мястото си в елита. „Нюкасъл" завърши на 10-о място, „Брайтън" 15-и, а „Хъдърсфийлд" 16-и. Последно това се случи през 2011-2012 година с „Норич", КПР и „Суонзи". От гледна точка на индивидуалното представяне 10 души играха всяка минута този сезон, включително петима полеви играчи: Джак Корк („Бърнли"), Луис Дънк („Брайтън"), Матиас Йоргенсен („Хъдърсфийлд"), Хари Магуайър („Лестър") и Алфи Маусън („Суонзи"). Другите петима с над 3420 минути са вратари: Асмир Бегович („Борнемут"), Лукаш Фабиански („Суонзи"), Джонас Лосл („Хъдърсфийлд"), Джордан Пикфорд („Евертън") и Мат Райън („Брайтън"). За изпадащите три отбора ще остане утехата, че са прибрали по близо 100 млн. паунда от телевизионни права. „Суонзи", който си тръгва, макар и регистрирал повече победи от спасилия се „Саутхемптън", усвои 98,5 млн. лири. „Стоук сити", който в един момент имаше най-много носители на трофеи от Шампионската лига в състава си (не в първа младост, разбира се), отива към Чемпиъншип с 98,8 млн. паунда по-богат. Последният във Висшата лига „Уест Бромич Албиън" заработи през това първенство и най-малко - 94,4 млн. лири.
Много специалисти от Острова твърдят, че Висшата лига никога досега не е виждала толкова доминиращ отбор като „Манчестър сити" през този сезон. Но историята показва, че за последното десетилетие нито един шампион на Англия не е успявал да защити титлата си. „Ливърпул" на няколко пъти показва шампионско лице и с правилно дозиране на усилията и точни летни попълнения може спокойно да заяви претенция за първото място. Амбициозният треньор на „Юнайтед" Жозе Моуриньо ще започне трети сезон начело на отбора, а той не е свикнал да остава с празни ръце за толкова дълго време. Не трябва да се подценява „Тотнъм", който показва постоянство и може би е достигнал пика си в тази формация. Не може да се отписва и „Челси", който може да поднася както негативни, така и позитивни изненади. Във всеки случай най-силното футболно първенство ще е интересно и догодина.
1,235 мача, от които 707 победи. Арсен Венгер е нещо повече от обикновен треньор на добър отбор. Той е визионер, креативен новатор, лидерът, който въпреки някои свои особености е фигура, на която можеш само да се възхищаваш. Няма как да му се сърдим за това, че невинаги успяваше да се движи в крак с времето. Че докрай в „Арсенал" вярваше на системата, според която сам обработваш диамантите, и отричаше подхода с купуването на големи звезди за много пари. И двете са възможни в света на футбола, но в различно време. За странния французин в „Арсенал" то изтече. Сезонът бе сред най-неуспешните за „топчиите", които завършиха на шеста позиция. Болезнено неприятни загуби, моменти на проява на пълна безпомощност срещу класни тимове в Европа и далеч от всеки един от четирите трофея, за които се бори през годината. Плюс недоволството на феновете, които все пак победиха в задочния спор. Арсен Венгер е последната дълголетна треньорска легенда, която слага оръжие. 22 години са ера, чиято следа ще личи поне няколко сезона (справка „Манчестър юнайтед"). Това, което видяхме на изпращането на мениджъра, е още едно доказателство, че нещата са вече различни. Шоуто превзема футбола, но Венгер винаги е предпочитал то да е на терена.
