В Канада има град, който се казва Шипка. Той е създаден преди повече от 150 години, а името му е вдъхновено от историята на България. И не, не българин е дал това име на градчето, в което днес живеят стотици канадци, а германец. Ако българската Шипка се е сгушила в Подбалкана, близо до Казанлък, то братовчедка й, канадската Шипка, се намира в провинция Онтарио и е само на няколко километра от известния в района курорт Grand Bend. В канадското градче Шипка има и улица, която носи същото име. Град Шипка в провинция Онтарио е създадена през 1833 г. от англичани и немци, които били дървосекачи, и по това време е нямало име. За нея и историята й разказа Владислав Стойков в една от групите на българите в чужбина във Facebook. През 1877 г. в града се открива Пощенска служба. Неин началник става

германецът Фридрих Хайнцман

Фридрих бил любопитен и образован човек, той се интересувал от всичко, което се случвало в света. Началникът на пощенската станция редовно четял вестниците „Дейли нюз“ и „Ню Йорк хералд“, в които по това време често имало кореспонденции на американския журналист Джанюариъс Макгахан за хода на Освободителната Руско-турска война в България.

Вдъхновен от репортажите на Макгахан за героичната отбрана на Шипченския проход от руси и българи, той решил да остави спомен за тези събития в Канада, като кръстил градчето Шипка. Така един германец, възхитен от героизма на българите, макар и много отдалеч, увековечава Шипка за световната история, поделена поравно между Канада и България. Това не е първият случай на град с българско име от тази страна на Океана. Преди време BG VOICE писа за град София, в щата Ню Мексико, основан от български емигрант, избягал от беднотията в България в началото на 20 век. Той се е казвал Георги Белчев (1885-1980) и преди повече от век стъпил на брега на остров Елис в Нюйоркския залив. Пристигнал от Попово край Търговище, без да знае и дума на английски, съвсем сам, със завършен едва трети клас и само с 4 долара в джоба. Няколко години по-късно той вече имал над сто акра земя и къща в селището София, където предложил и на други българи да се заселят. За съжаление след Втората световна война селището запада и днес от него е останала само табелата и няколко изоставени постройки.