Стоян Георгиев

Един българин избра да живее и работи в най-северната точка на Норвегия, под ниски облаци, при минусови температури, сред бели мечки и елени. И като главен готвач в ресторант номер едно за 2017 година според една от най-реномираните класации за пътувания и кулинария.

Град Свалбард се намира на остров Шпицберген, наричан още Дивия запад на Арктика. Повече от 6 месеца в годината неговите обитатели живеят в пълен мрак, а през останалото време слънцето никога не залязва.

Това място избира Филип Захариев, който се мести толкова на север от един от най-северните градове в България - Видин.

„Беше нещо много странно, едни ниски облаци. Те ми бяха намерили една къщичка на брега точно на океана. И сутринта се събуждам - вода като стъкло, едни облаци, които са точно над планината, можех да ги пипна направо, и си казах: "Охо, тук ще се живее", спомня си българинът.

Филип Захариев се пали по готварството още от малък. След гимназията записва курс и започва първите си стъпки в кухнята в ресторант във Видин.

 

„Дълъг път беше. Намериха ми работа в хубав ресторант в София. Оттам, от Видин до София, в София изкарах още 3-4 години на работа и така се получи, че заминах за Италия с един готвач, с когото работех в София", разказва за професионалните си търсения той.

След това работи в Русия и Финландия. През 2015 г. идва и предложението да стане главен готвач в Свалбард, град с население около 2000 души, където максималната температура е под нулата 8 месеца в годината, а наоколо се разхождат бели мечки и северни елени.

Но Филип не мислил много, преди да реши да отиде да живее на края на света при минусови температури.

„Пуснах си в youtube едно украинско предаване "Орел и решка". И гледах един епизод, който беше 40-ият - юбилейният, беше точно в Шпицберген, нали Саутбарт, Шпицберген, е другото име на Саутбарт. И като видях за какво става дума, си казах: "Ооо!" Даже викнах и майка ми да го Гледа. Казах: Мамо, мамо, гледай това предаване. Ей тук са ми предложили работа за главен готвач. И, хареса ми, обадих му се", разказва той пред bTV.

Ресторантът, който оглавява, е в една от най-старите сгради в града.

„Историята на ресторанта ме заплени... Тази сграда, която е била стар миньорски склад. Била е конюшня също. Сградата е единствената, която е оцеляла от Втората световна война, защото тогава нацистите, като са дошли в Саутбарт, целия град са го изравнили със земята, всички къщи са били опожарени - като нашия ресторант, някакъв склад е бил, намира се на един баир на един стръмен път, до който е пропаст, и е малко извън града", пали се Филип.

Той разказва, че докато нацистите се качвали към него, са опожарявали всичко. Малко преди да стигнат до тази сграда, са пуснали сирените от кораба им и е трябвало да се връщат.

„Догоре дори няма канализационна система, ние имаме човек за всичко, който ни кара водата. До ресторанта имаме друга малка сграда, в която складираме и вината. И имаме 3000 литра вода, които ги харчим за няколко дни", обясни още майсторът.

Филип винаги успява да угоди и на най-взискателните клиенти на заведението. Наскоро готвил дори за кралското семейство на Норвегия. Но най-голям успях има, когато заедно с негов приятел готвач решават да направят тематична вечеря, посветена на българската кухня.

„За мен най-добрият български готвач в момента Георги Бойковски. С него направихме една поп ъп вечеря в Саутбарт, която наистина беше нещо невероятно", спомня си той.

Цялото меню на вечерта било типично българско, като концепцията се базирала на месо и мляко от тетевенска овца. Това е една малка овца, която се отглежда само в Тетевенския Балкан и има само около 5-6 хиляди овце в цяла България.

„Имахме едно българско, тако го бяхме кръстили, кебапче от тетевенска овца, което аз пекох на дървени въглища пред ресторанта, пред гостите. Кебапчето беше увито в листо от зелена салата, а вътре с още зелена салата, таратор с карамелизирани орехи, млякото беше също от тетевенска овца", разказва за успеха Филип.

Освен готвенето другата му страст са пътешествията и писането. Избира дестинациите си така, че да посети някои от топ 50 на най-добрите ресторанти в света. Кулинарното си преживяване описва в своя собствена рубрика.

Нарекъл е материалите си "рестописи".

Първия си рестопис направил, докато се прибирал от България за Саутбарт.

„Пътят затам винаги минава през Осло и реших да мина през Малага, напряко. И в Малага има един малък ресторант „Хосе Карлос Гарсия", той е единственият в Малага с "Мишелен" звезда. Направих си резервация, отидох, хапнах." След това по предложение на българския фотограф Стоян Георгиев написал ревю за ресторанта, което било публикувано. Кръстил го кратко „рестопис" и така си останало.

Освен за ресторанти пише за местата и държавите, които го впечатляват. Едно от най-необичайните, на което се връща за втори път, е призрачният Припят - най-близкият град до атомната централа в Чернобил.

„Не мога да кажа какво е за мен храната, не мога да кажа, че е всичко. Храната е мое хоби, страст ми е, но не мога да кажа, че е моят живот. Обичам си работата страшно много, нали хората са казали, когато обичаш работата си, нямаш нито един работен ден. Е, за мен готвенето и храната са хоби и работа", описва Филип призванието си.