сн. ЦТАК
Минат, не минат 12 месеца и Централната телеграфна агенция на Северна Корея (ЦТАК) официално съобщи, че ,,големият приятел на социалистическа Корея, бившият президент Джими Картър отново ще засвидетелства уважението си към любимия ръководител генералисимус...". На мястото на многоточието агенцията поставя името на актуалния велик вожд, който управлява Пхенян. Понеже за толкова много години съобщението се публикува в абсолютно идентичен вид, едното от главните действащи лица също остава непроменено, менят се единствено вождовете в КНДР. Тази година и третият от династията Ким - Чен-ън, ще има възможността да се здрависа топло с US президент, макар и бивш, да го поразходи с корабче по река Тедон, прекосяваща столицата Пхенян, да го заведе из разни културни забележителности на страната, а между другото правителствените фотографи да ги наснимат ухилени и щастливи. Накрая, при заминаването на г-н Картър, ЦТАК ще пусне и другото дежурно съобщение. В него обикновено се разказва как президентът Картър е изразил пълната си симпатия към ,,уважаемия любим ръководител" и към севернокорейския народ, но също и към революцията, която издига страната до нови и нови върхове.
Дали Джими Картър действително изпитва такава огромна симпатия към семейство Ким, което управлява КНДР от създаването й, и дали е съпричастен към социалистическия строй в единствената оцеляла сталинистка държава в света, или пък агенцията си измисля? Може би истината е посредата. Забележително качество на изпадналите от борда политици е да започват да говорят и да вършат това, което, докато са на власт, не си позволяват. Ако като президент Джими Картър е имал изобщо отношение към Северна Корея, доколкото тогава половината население на света живееше в комунистически диктатури, то след това той действително неведнъж посети КНДР. ЦТАК често публикува снимките, на които седи ту до Ким Ир-сен, ту до сина му Ким Чен-ир, сега няма да пропусне случая да го запечати и до внука.
Първата поява на г-н Картър в Пхенян бе през 1994 година, съвсем малко преди Ким Ир-сен да издъхне. Официално поводът бе севернокорейската ядрена програма. Но гостът никак не личи да е сърдит и на снимките демонстрира изключително задоволство от посрещането. За сравнение - Мадлин Олбрайт, която в началото на новия век също мина през Пхенян, едва сдържа на фотосите раздразнението си от сталинистките масови мероприятия, на която я бяха курдисали да е център на вниманието.
В същото време г-н Картър не гримасничи в нито един момент, а е постоянно с грейнала усмивка на лицето. Още по-щастливи са домакините - щом политик от такъв ранг се е разходил до изолираната от цял свят държава, значи това е признание, че са на прав път. За подобна визита те са готови да дадат мило и драго. През 1994 година Ким Ир-сен подписва споразумение, с което се съгласява да спре обогатяването на уран за атомна бомба. В замяна г-н Картър му обещава доставки на петрол и два реактора с лека вода, които да заменят графитните реактори. В Америка Картър обяви споразумението за голям дипломатически успех. Той обаче предвидливо пропусна да отбележи чий е успехът. Севернокорейците си получиха безплатния обещан петрол и част от ядреното оборудване, а после забравиха да спрат реакторите. Само десет години по-късно Пхенян обяви, че вече притежава ядрени оръжия.
Би следвало да се очаква президентът Картър да се почувства изигран и силно обиден от тази двойствена политика. Нищо подобно - през август 2010 г. той е отново в Пхенян. Пак се изреждат разходки с корабче, обиколки из забележителности и много усмивки. Този път официално визитата му е с цел освобождаването на US гражданин, осъден на 8 години каторга. Обратно във Вашингтон Картър пак отчете, че визитата е постигнала успех. Но и този път е спорно чий е успехът.
В Пхенян много правилно са разгадали как да си осигуряват скъпи гости. Сценарият с ядрената бомба не върши работа, понеже така или иначе севернокорейците я произведоха. Затова пък другата хватка е много ефикасна - арестува се американец, обвинява се в опит за преврат и г-н Картър веднага каца на летището. Тази година арестуваният се нарича Кенет Бей и е евангелистки мисионер от корейски произход. Той бе задържан през ноември 2012 г., когато развеждал туристи в северната част на азиатската държава, и осъден през май 2013 г. на 15 години трудов лагер от Върховния съд на КНДР. Северна Корея твърди, че Бей е участвал в подривна пропагандно-религиозна дейност с цел сваляне на правителството на народната република. В интервю за медиите сестрата на задържания американски гражданин от корейски произход заяви, че Бей е изпратил писма до семейството си в САЩ със зов за помощ поради влошеното му здравословно състояние. През януари бившият губернатор на Ню Мексико Бил Ричардсън бе в Пхенян на частно посещение, но не успя да договори освобождаването на Бей. Затова пък още отсега можем да прогнозираме, че г-н Картър ще пътува обратно от Пхенян до САЩ с Бей на борда. Фамилия Ким не може да откаже този жест на един толкова усмихнат и чест свой гост, който почти се е превърнал в семеен приятел.
