Гнойният хидраденит е заболяване, което не е много познато извън медицинските среди, но поразява все повече млади хора. Рядкото заболяване се характеризира с възпаления, циреи и абсцеси и е придружено от изключително силни болки. Възпаленията се образуват в области от тялото с много мастни и потни жлези като подмишниците и слабините, а при жените и под гърдите. Заболяването засяга изцяло млади хора (първите му прояви обикновено са на 20-годишна възраст) и води до трайна инвалидизация. „От ученик съм с това заболяване. Проблемът не е козметичен, болката е неописуема, все едно имаш пожар върху кожата. Пия болкоуспокоителни, преди да си легна, защото иначе не мога да заспя", сподели Джереми от Чикаго.
Когато не се лекува правилно, заболяването не позволява на младите хора да работят, както и да водят социален и сексуален живот. „При мен гнойният хидраденит се прояви и в чисто гинекологични проблеми - възпаление на фалопиевите тръби. Оказа се, че трябва да бъдат отстранени. Това пък доведе до уволнението ми от работа, тъй като съм отсъствала дълго време", сподели Моника, също от Чикаго. За да могат пациентите да водят достоен живот, е нужна хирургична интервенция при дерматолог, както и нужните консумативи като антисептични разтвори, специални превръзки и антибиотици. За част от заболелите е необходима и биологична терапия.
Болката е водещ симптом на болестта. Заболяването протича продължително, като фазите на активност се редуват с недълготрайни ремисии. Обикновено пациентите страдат през целия си живот, което силно затруднява социалната им активност и влошава качеството на живот. Болестта травмира физически и психически пациентите. Депресията е най-честото съпътстващо състояние.
Малко проучвания са правени доколко разпространен е гнойният хидраденит в света. Предполага се, че около 1% от общото население на планетата е засегнато. Необходимо е да се направят повече изследвания в световен мащаб, за да се определи каква е причината за заболяването, колко разпространено е и кое е най-ефективното лечение за него.
Има точни диагностични критерии за диагноза на това заболяване - това са определени промени, най-често възпалителни. Характерни са с наличието на подувания в областите на човешкото тяло, където апокринните потни жлези са най-много - аксилите, ингвиналните гънки, глутеусите, гениталии, около ушите. Засягат се космените фоликули и се формират фоликулити, фурункули и абсцеси. Получава се и гнойна секреция. Измененията често са симетрични. За съжаление, често гнойният хидраденит остава недиагностициран с години или в много случаи е диагностициран погрешно като циреи, форункули, корбункули или просто инфекция на кожата.
Задължително трябва да се направи диференциална диагноза още със стафилококова инфекция, фоликулит и с коликвативния вариант на туберкулозата. Практиката показва, че повечето лекари мислят, че става въпрос за даден тип бактериална инфекция или флегмон. Поради това именно флегмонът е най-честата диагноза, с която пациентите попадат при хирурзите или дерматолозите.
Към настоящия момент не е известно средство за трайно излекуване на гнойния хидраденит и няма лекарства за лечение на болестта. Терапията се дели на индуцираща и поддържаща. При първата приложение намират кортикостероидите, някои антибиотици и ретиноидите, но последните отпаднаха от консенсуса за лечение. Не се използват имуномодулатори като азатиоприн и метотрексат. Биологичните медикаменти (моноклонални антитела срещу TNF - alfa) се препоръчват при тежките случаи и за подготовка за хирургия. При най-тежките форми се налага хирургична намеса. Медикаментозната терапия е ефективна и във връзка с хирургията, като намалява обема на хирургичната интервенция или намалява риска от рецидиви след лимитирана операция.
До скоро се считаше, че при засягане на аналната област задължително трябва да се изключи болест на Крон. Но последните данни, представени на експертна среща по темата, провела се в Брюксел през март, показват, че коморбидността между гнойния хидроденит и болест на Крон не е толкова висока. От друга страна, най-често пациентите с гноен хидроденит имат спондилоартроза. Все още няма достатъчно данни по темата за коморбидността и тепърва ще се провеждат проучвания по темата.
