Линда Хазард пред санаториума
Продължение от миналия брой
Доротея и Клер Уилямсън, сестри едва навършили 30 г., били богати. Британските хипохондрички имали финансов контрол над огромно имение. По време на пътуване до Виктория, Вашингтон, те прочели обява за книгата на Хазард в сиатълски вестник. Веднага я поръчали и получили заедно с нея брошура за „Института за природно терапевтично лечение", както вече се наричал „санаториумът" в Олала.
Сестрите Уилямсън решили да се възползват от гладолечението, но не казали на роднините си, тъй като семейството им било подозрително към любовта им към алтернативната медицина. През февруари 1911 година те посетили Хазард в офиса й в „Нордърн Банк едн тръс билдинг", където им било обяснено, че санаториумът все още не бил напълно готов, но те могат да се запишат за лечение в Сиатъл. Сестрите отседнали в „Буена виста апартмънтс" под грижите на медицинската сестра на „доктор" Хазард. По време на лечението си двете сестри оцелявали на рядък зеленчуков бульон. Докторката идвала редовно, за да им прилага клизми, които често траели часове, както и бойни масажи. Освен това тя започнала да се интересува от бизнеса на сестрите и им предложила да оставят пръстените си с диаманти, както и документите за имотите си на съхранение при нея.
Докъм април сестрите вече били измършавели достатъчно и не на себе си. Преместили ги в Олала с линейки. Точно преди линейките да пристигнат, адвокатът на Хазард успял да получи подпис от Клер, чиято ръка треперела. Този подпис удостоверявал, че Клер предоставя на санаториума на Хазард стипендия от 25 лири годишно, добавяйки че, в случай че почине, Клер иска тялото й да бъде кремирано под ръководството на Линда Бърфийлд Хазард.
На 30 април бавачката от детството на сестрите Маргарет Конуей получила тайнствена телеграма, призоваваща я да ги посети в Олала. Тя веднага отплавала натам от Сидни, Австралия, където се намирала в този момент, и пристигнала в Сиатъл на 1 юни.
Сам Хазард посрещнал Конуей и я завел в офиса на Линда Хазард. Там й било съобщено, че Клер е починала, а Доротея е обявена за невменяема. Конуей била заведена в моргата на Е. Р. Батървърт, където й било показано балсамирано тяло, което тя не разпознала като Клер. След всичко това я завели в Олала, за да се срещне с Доротея, която по това време била ужасяващо скелетоподобна и живеела сама в колиба.
Доротея незабавно започнала да я моли да я отведе оттам, но на следващия ден, изглежда, променила мнението си и настоявала, че лечението й се отразява изключително добре. Маргарет останала с Доротея, надявайки се да я убеди да си тръгне. Тя пробвала да й занесе ориз, брашно и доматен бульон. Въпреки че по принцип пациентите били отделени един от друг, на 4 юли ги пускали навън за празненство. Две от пациентките се приближили до Маргарет Конуей и я умолявали да ги отведе оттам, твърдейки, че се затворнички.
Конуей също така забелязала, че доктор Хазард носела копринената рокля на Клер, както и любимата й шапка. Тя научила, че Доротея дала на Хазард право да теглят от спестяванията й. Когато Маргарет заявила на Хазард, че си тръгва и взема Доротея със себе си, Линда отвърнала, че Доротея не може да си тръгне. Семейство Хазард били станали законни настойници на Доротея и тя трябвало да живее с тях до края на живота си.
Конуей се измъкнала от имота, за да телеграфира на чичото на сестрите в Портланд и той дошъл, за да ги спаси. Доротея по това време тежала около 30 килограма. Семейство Хазард представили сметка за $2,000 на чичото и казали, че няма да й позволят да си тръгне, без да получат поне част от сумата. Той договорил с тях по-ниска такса и все пак отвел племенницата си.
Британският вицеконсул в Такома оказал натиск на окръг Китсап Линда Хазард да бъде подведена под отговорност. Когато те отказали под предлог, че не могат да си го позволят, богатата Доротея Уилямсън предложила да плати за делото. През август 1911 година Линда Хазард била арестувана. „Такома дейли нюз" излиза със заглавие „Властите се очаква да разобличат зверствата на глада - доктор Хазард описвана като чудовище".
Доктор Хазард казала, че е преследвана, защото е успяла жена и кликата на лекарите отрича нейния успех, тъй като не искали да бъде популяризирано природното лечение. Тя обявила на репортерите: „Възнамерявам да свидетелствам и да им покажа на всички. Те се опитват да ме разиграват като пионка, но сега аз съм на ход. Ще им покажа едно-две неща, когато заема свидетелското място."
Нейният адвокат не й позволил да свидетелства, но съдията я предупредил, че е обещала да го направи. Освен подправените документи, фалшифицирани дневници, свидетелстващи за „желанието" на Клер Линда Хазард да получи диамантите й, прокуратурата представила и доказателства, че Линда изобщо не е доктор и че двамата със съпруга й са измамници.
Доктор Хазард имала и защитници, сред които лоялни служители и пациенти. Йон Ивар Хаглунд свидетелствал, че макар жена му Дайзи да била първата вашингтонска жертва на Хазард, той вярвал на докторката и даже водел сина си Ивар при нея за лечение три пъти седмично въпреки майчината му кончина. Съдебните заседатели гласували ,,виновна" по обвинение в убийство втора степен. Пресата спекулирала, че ако Хазард била мъж, присъдата й щяла да е за предумишлено убийство.
Хазард успяла да умори още двама пациенти, докато очаквала присъдата си. Тя лежала две години в щатския затвор в Уала Уала. Тя и Сам след това се преместили в Нова Зеландия, където отново практикувала като „лекар", „диетолог" и „остеопат". Публикувала и втора книга и забогатяла доста.
До 1920 година Хазард натрупала достатъчно пари, за да се завърне в Олала и да построи мечтания санаториум в „Кота глад". След като щатът Вашингтон й отнел медицинското разрешително, тя нарекла санаториума „Училище за здраве". Пищната сграда включвала морга в мазето. Хазард продължила да мори хора от глад.
През 1935 година санаториумът изгорял, а три години по-късно „доктор" Хазард починала. Тя се подложила на собственото си лечение.
Днес нейните книги могат все още да бъдат закупени в някои книжарници и са качени в интернет пространството. Общият брой на жертвите й остава неизвестен, доказано е само, че е уморила от глад поне 12 души. Но пък стотици други се опитват да си отидат от този свят насила, тъй като последователите й само в Америка продължават да са много.
