ГЕРБ и ПП-ДБ остават политическите сили с най-голяма подкрепа, но партията на Бойко Борисов увеличава преднината си спрямо резултатите им от парламентарните избори на 2 април 2023 г.
Това показват последните проучвания на нагласите на избирателите за предстоящия предсрочен вот на 9 юни, направени от "Галъп интернешънъл" по поръчка на БНТ и от "Маркет линкс" по поръчка на bTV.
На изборите преди година ГЕРБ-СДС спечели 26,4% от гласовете, ПП-ДБ остана втора с 24,5%, "Възраждане" беше на трето място с 14,1%, ДПС - на четвърто с 13,7%, БСП - на пето с 8,9%, а ИТН - на шесто с 4,1%.
Малко по-малко от два месеца преди изборите "2 в 1" за Народно събрание и Европейски парламент ГЕРБ държи разлика между 8 и 10 на 100 от ПП-ДБ, сочат прогнозите на "Галъп" и "Маркет линкс".
Според "Галъп" електоралните нагласи в началото на април показват резултат на ГЕРБ от 27,4%, ПП-ДБ запазва второто място с 17,9%, ДПС е с 15,2%, "Възраждане" - с 14,9%, БСП - с 10,5%, а ИТН - с 5,2%.
Данните на "Маркет линкс" прогнозират парламент с пет, вместо с шест партии, както е в момента. Според агенцията в момента ГЕРБ събира подкрепа от 25,5%, ПП-ДБ - 17,1%, ДПС - 11,8%, "Възраждане" - 10,3%, БСП - 8,7%, а ИТН остава под 4-проценовата бариера за влизане в парламента с 3,9 на 100 от гласовете.
След последните парламентарни избори ГЕРБ и ПП-ДБ се разбраха да подкрепят кабинета на Николай Денков, който трябваше да бъде сменен след 9 месеца на премиерския пост от Мария Габриел. Правителството получи и подкрепата на ДПС.
Преговорите за т.нар. ротация обаче се провалиха, след като от ГЕРБ обявиха, че са отхвърлили искане на партньорите си за смяна на вътрешния министър Калин Стоянов.
Така се стигна до назначаването на шефа на Сметната палата и бивш депутат от ГЕРБ Димитър Главчев за служебен премиер. Той беше избран по нови правила, прокарани с конституционните промени, подкрепени от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Те предвиждат ограничен кръг от хора на публични длъжности, от които президентът да избере временен министър-председател.
