Иво Сиромахов

Стокхолм, 12 септември 1965 г. „Левски“ играе първия си мач в евротурнирите срещу шампиона на Швеция Юргорден. Още в осмата минута един смайващо бърз и техничен играч пронизва вратата на домакините и „Левски“ повежда с 1:0. Голмайсторът е един от легендите на синия отбор. Името му е Георги Соколов.

Соколето, както с обич го наричат феновете,

 е роден в София през 1942 г. Син е на легендарния вратар Апостол Соколов. Георги дебютира в „Левски“ едва навършил 16 години и веднага грабва сърцата на публиката със сърцатата си игра, красиви финтове и изключителни голове. Феновете скандират името му в екстаз. Когато върви по улиците, непознати минувачи го спират само за да го прегърнат.

Соколето 

изиграва 239 мача със синята фланелка

 и вкарва 83 гола. Записва и 14 мача с националния отбор, като в Чили през 1962 г. вкарва първият гол за България на световни първенства. Запалянковците разказват легенди за него. Поставял москвича си на мястото на вратата, отварял багажника, после отивал в центъра на игрището и с един удар пращал топката право в багажника на колата.

Но идва 1969 година и комунистическата власт вижда огромната любов на привържениците към отбора на народа „Левски“. За да унизят софийския тим, властите решават да го обединят с отбора на МВР – „Спартак“. И да направят всички футболисти офицери от милицията. 

Прочети още

Соколето не е повикан в новосъздадения отбор „Левски – Спартак“, защото произхожда от „вражеско“ семейство. Дядо му Златан Соколов е бил телеграфист на цар Борис III.

На 26 години в разцвета на силите си 

големият талант остава на улицата

 Вратите на професионалния футбол са затворени завинаги за него.

„За мен животът бе само футболът - разказва Соколето. -  Затова и толкова много страдах, и то така страдах, признавам си, че не можах да преодолея мъката и рухнах, когато ни обединиха със „Спартак”, когато моите съотборници станаха, по-точно направиха ги офицери, а мен като внук на враг на народа ме изхвърлиха, майната му на разните там звания, те ме лишиха от възможността да играя, лишиха ме от … моя живот… Не искам да говоря за този мрачен епизод. Но е истина, че след него рухнах.

Прочети още

Не искам нищо лошо да кажа за ръководителите ми тогава. Но да не направиш дори едно символично изпращане на един свой футболист, да го оставиш като куче на произвола… Е, това вече е… Затова се обръщам към всички хора, които по един или друг начин са заети покрай футбола. Ние, футболистите, сме като артистите, ние, дори и някои да не си признават, умираме за аплодисменти, това е нашата най-голяма и истинска награда.“

Животът му от този момент е 

поредица от огорчения

 За да оцелява, Соколов става шофьор на камион, после сервитьор. Аз го помня от края на 80-те години, когато продаваше лимонада в един павилион на Солни пазар. Хората се тълпяха около побелелия бивш играч само за да си поговорят с него за футбол.

Последните си дни Соколето преживява прикован на легло от дископатия и радикулит. Умира на 60 години, болен, беден и забравен.