Георги Иванов, ученикът от Софийската математическа гимназия, който е сред малкото, приети тази година в престижния Харвардски университет в САЩ, обяви, че зад успеха му стоят много труд, упоритост и „една баба“. „Баба ми ме насочи към физиката, менторът ми помогна да осъществя проект, финансиран от американското посолство. Без моя труд нямаше как да си мечтая за подобен резултат“, сподели Георги пред БНР. От тази есен той ще учи теоретична физика в Харвардския университет с пълна стипендия. „Самата идея да кандидатствам в университета в Харвард се зароди от рано. Още от 4-годишна възраст. Баба ми е физик. Оттам

тя запали интереса ми

разказвайки ми различни истории. Още оттогава започнах да чувам за университети като Харвард“, разказа Георги Иванов и пред bTV. Младият българин сподели, че мечтите на баба му едва ли са стигали до това да го накара да учи в Харвард, но от разказите й за това кой учен е учил там и какво е постигнал, в него се е зародила идеята и той един ден да опита.

Георги разказа и за момента, в който разбрал, че ще учи в Харвард. Той бил кандидатствал в няколко университета в САЩ от така наречената Бръшлянова лига, но нито един от тях не го приел. Оставало да получи само отговора от Харвардския, който е най-престижният и най-трудният за прием от всички. Заради това и очакванията му не били големи. „Но когато писмото дойде и го отворих, видях „Поздравления“, изписано болднато, и започнах да скачам от радост“, спомня си младежът. За да постигне целта си, Георги не просто се явява на изпитите за университета, но преминава и през няколко различни етапа, които го водят към пълната стипендия. Той е държал изпит по език, както и задължителния за САЩ – SAT. Но освен това ключови за приема му се оказват състезанията по физика, извънкласните дейности и инициативи на Георги. Единият от проектите осъществява заедно със своя ментор – американецът Луис Ломели.

„За този проект трябва да благодаря първо на американското посолство, които финансираха дейността“, сподели момчето. Проектът се изразявал в това да се въведе експерименталният процес в обучението на деца. „Аз имах късмета, че баба ми успя да запали интереса ми“, споделя Георги и допълва, че с проекта са опитали да направят същото и с децата. Той е

обхванал около 700 ученици

от 1 до 4 клас, с които заедно правили експерименти в часовете по физика, химия и биология. Георги споделя, че все още не е наясно какво ще прави, когато завърши Харвард, но е сигурен, че ще се върне в Родината. „Мен ме влече не само науката, но и ангажираността с обществото, в България имаме огромен потенциал и от нас зависи накъде да се развием. Виждам отговорност в това“, сподели младежът.

Според него във времето, в което живеем, въпросът за завръщането в Родината и за живеенето в чужбина не трябва да се поставя като или-или. „Контактите в обществото, в което ще вляза, ще останат за цял живот и няма да изчезнат при завръщането ми“, категоричен е Георги. И вярва, че това, което ще го върне обратно, са хората, на първо място семейството, но и приятелите и учителите. Бъдещият студент в Харвард има още четири братя и сестри. Той е единственият, изкушен от науката, но смята, че между петимата има нещо общо, и то е в това, че всеки следва интересите си. „Аз имах шанса, въпреки че не сме богато семейство, да уча в една от най-добрите гимназии и да общувам с едни от най-добрите преподаватели“, сподели още Георги.