Георги Фунтаров е един от най-обещаващите български млади баскетболисти, който още ненавършил пълнолетие, пристига в САЩ в преследване на мечтата си - да играе баскетбол на високо ниво. След три сезона в гимназиалните US първенства 200-сантиметровият софиянец постигна една от целите си и от този сезон носи екипа на Университета в Калифорния ,,Дейвис" в 1-ва дивизия на NCAA. През първите си два сезона отвъд океана Георги носи екипите съответно на „Лоурънс Фрий Сейт" и „Бишъл Сийбъри Академи" в Лоурънс, Канзас.

Как се случи така, че получи възможност да се преместиш и да играеш

баскетбол в Америка още преди да навършиш пълнолетие?

- Това да имам шанса да се преместя в Америка и да имам шаса да уча и играя тук не беше никаква случайност. Винаги е била моя мечта да замина за САЩ и да имам тази възможност. Отне ми доста време, преди да замина. В продължение на две години търсих училища и писах безброй имейли на треньори от училища в Америка с надеждата някой да отговори и да ме пожелаят да уча и да играя в тяхното училище и отбор. В началото нямах никаква представа какво правя и нямах никакъв успех, докато не срещнах един невероятен човек - Иво Иванов. Той на практика ми помогна да намеря училище. Само той и аз знаем през колко много проблеми и документация трябваше да минем. Благодарение на него моята мечта започна на едно невероятно място - Лоурънс, Канзас. Там баскетболът наистина е религия и мисля, че нямаше по-добро място за мен да започна пътя към моята голям мечта.

От друга страна, моето семейство винаги ме подкрепяше. Оставиха аз да направя сам този избор, въпреки че бях още на 16 г. Но мисля, че нито аз, нито те знаеха в какво се забъркваме тогава. Аз на практика заминах, без да познавам никого освен Иво, с когото бяхме се виждали само веднъж и сме поддържали връзка само по интернет. Но в моменти като тези, когато си на 16 г., единственото нещо, за което мислиш, е това, за което мечтаеш. Бях твърде обзет от мисълта, че първата стъпка от мечтата ми е на път да стане реалност и поех огромен риск, който се оказа повече от успешен за мен. Просто знаех, че е време за промяна в живота ми и че за мечтите, които имам, България не е правилно място, където мога да ги сбъдна. Реших да взема нещата в мои ръце и да ги променям въпреки много негативни отзиви от треньори и други хора, че това би ме провалило като играч. Така аз направих избора, който ме направи щастлив, а не хората около мен по това време.

Направи фурор във всички отбори, в които се състезава в гимназиалните първенства. Как успя да постигнеш такива успехи и какво ти коства това?

- Мисля, че, първо, имах късмета да съм част от три различни училищни отбора, които имаха невероятни треньори и играчи. Те ме промениха в много аспекти. Всяка година ме научи на нещо различно. В крайна сметка, без значение къде се намирам в Америка, аз разбрах, че когато даваш всичко от себе си за отбора и правиш правилните неща, които се искат от теб, хората ще те уважават. Може и да не си Леброн Джеймс, но те ще те уважават. Нито съм първият, нито последният играч в тези училища, който е вкарвал подобни кошове или е печелил мачове за тях. Мисля, че разликата при мен беше, че аз живеех мечтата си всеки път, когато излизах на терена. Хората виждаха това. Не ми пукаше кой треньор от кой колеж ме гледа или какво говорят хората за мен в България. Аз се наслаждавах на преживяванията.

Вярно ли, че американската публика скандира ,,Победа'' на български език в твой мач?

- Да. По време на таймаут в мача ми се стори, че чух нещо на български, но си мислех, че ми се е пречуло, тъй като бях твърде фокусиран върху мача. Но след неговия край Иво ми показа видео, което той е записал. И настина, цялата публика викаше „По-бе-да" на български език. Не знам как са разбрали какво означава или как да го произнесат, но беше нещо невероятно, тъй като не много хора знаят за България и много пъти трябва се обяснява, че се намира до Гърция или Сърбия и чак тогава се сещат, че е в Европа. Но си спомням, че също имаше големи плакати, които ученици бяха направили и написали с български букви. Просто невероятно. Всички тези спомени остават завинаги и това показва защо съм в Америка. Това никога не би се случило в България.

От този сезон играеш в отбора на Унивеситета ,,Дейвис" в Калифорния, който се състезава в конференция ,,Биг уест'' на колежанското баскетболно първенство. Какво е чувството да играеш в най-силното първенство?

- Определено е нещо различно. В началото не знаех какво да очаквам. На практика аз пристигнах през миналото лято в Калифорния с надеждата да се впиша в отбора и да помогна с каквото мога. Колкото време ме пуснат да играя, толкова като за първа година. Но с времето започнах да свиквам с чувството, което имах в началото, когато не знаех дали въобще съм достатъчно добър или другите са много по-добри. Когато това отмина, след първите няколко мача започнах да играя доста силно. И след като се върнахме от зимната ваканция и започнахме новата година, треньорите, мисля, че видяха, че мога да съм много полезен. От тогава до края на сезона започвах в стартовата петица във всеки мач и играех по 25-30 минути. Имах невероятен шанс като първокурсник да съм един от основните играчи и се надявам в бъдеще да оправдая техните очаквания още повече.

Каква е следващата ти голяма цел? НБА?

- Не знам. Твърде е далеч за мен. Имам още 3 години тук и после кой знае какво ще се случи. Преди 4 години, когато напусках България, си нямах представа, че днес ще съм в Калифорния. Моите мечти винаги са много високи и аз винаги ще ги следвам, особено след като вече разбрах, че няма нищо страшно да поемеш риск заради мечтите си. Надявам се след 3 години да играя някъде професионално и поне да имам шанса да съм близо до семейството ми, тъй като през последните няколко години не съм ги виждал много често и въпреки че баскетболът е важен за мен, семейството е още по-важно. Така че следващата ми стъпка би била да продължавам да играя някъде, където съм щастлив и където мечтите ми продължават да живеят, където и да е.

Какво ще кажеш на всички български момчета в родината и тук, в Америка, които искат да постигнат твоята мечта да играят баскетбол на високо ниво?

- Да следват мечтите си, каквито и да са те. Аз не съм бил много по-различен от тях, когато съм бил на 15-16 години. Играл съм в същите лиги в България. Имал съм същите треньори като тях в България. Нищо не се променя. Нещата са си същите. Така че, щом аз съм успял, и те могат. Трябва да са настоятелни в това, което искат, и да не се влияят от нещата, които хората биха говорили за тях. Всеки си живее неговия собствен живот. Трябва сам да взема някои решения, за да живее живота, който иска, и да постигне целите си. Ако целта им е да заминат за Америка и да играят баскетбол, да учат тук, защо да не го направят? Определено би променило техния живот по много добър начин и би им отворило много нови врати, за които не са и подозирали.