Всенародната любов е нещото, което кара Стивън да вярва, че прави добри дела

Юлиян Ангелов

Какво можеш да свършиш до 25 години? Централният защитник Стивън Колкър изгря в „Тотнъм", направи нелош сезон в „Кардиф", премина в „Куинс парк", изкара периоди под наем в „Саутхямптън" и „Ливърпул" (Клоп няколко пъти пускаше Колкър в края на мачовете като нападател), а в единствения мач за националния тим Стивън бе зрител от първия ред на шоуто на Ибрахимович (4:2 за Швеция и 4 гола за Златан), а Стивън попадна във вестниците като потенциален участник в сбиване с играчи на „Кристъл П" на коледно тържество и се замеси в идиотска история с неплатено сирене „Филаделфия" за 1.85 лири в магазин „Теско". Не е лошо.

Миналото лято едно пътешествие промени живота на Стивън Колкър. Той казва: „Цялото пътуване беше емоционално изтощително, напълно отрезвяващо, но невероятно вдъхновяващо. То ми показа бъдещето и ме накара да работя по-усърдно. Аз се влагам, знаейки, че сега мога да дам нещо по-добро и на други хора, не само на мен. Това показа, че всяка изтощителна предсезонна подготовка си струва."

Изглежда, че това момче се е замислило за нещата от живота, излежавайки се на плажа. Колкър отдавна искал да посети Сиера Леоне, страна в Западна Африка, в която е израснал дядо му. През 2014 година му попречила пандемията от ебола. Вирусът отне живота на няколко хиляди души и завинаги прекърши надеждата на десетки хиляди други. Хрониката на бедите в Сиера Леоне малко се различава от африканския канон: първоначално португалско и британско владичество, а след това, вече в съвремието ни - изпепеляваща гражданска война. Клането между силите на централното правителство и Обединения революционен фронт продължи 11 години от 1991 до 2002 година (впрочем точно за това време е филмът „Кървав диамант" с Ди Каприо в главната роля).

Днес почти цялото население на Сиера Леоне е под чертата на бедността, а страната се намира на последните места по оценка на живота и образованието. През 2015-а бе на последното 183-то място в класацията на Световната здравна организация по продължителност на живота. Лошите неща не свършват - никъде в света младите хора не умират толкова често, колкото в Сиера Леоне, а честотата на заразените със СПИН отдавна е извън контрол. Да спра да нагнетявам обстановката? Добре, тогава последно: една от най-мрачните „атракции" на Сиера Леоне е знаменитият затвор „Падемба", в който в очакване на съдебен процес в продължение на години са заключени изключително само млади хора. В такива условия вече почти 30 години в Сиера Леоне работи хуманитарният фонд „Екшън ейд", усилията на който са насочени в борбата с бедността, съдействието на образованието и правната защита на жените.

На интернет страницата на организацията Колкър се натъкнал по време на търсене в гугъл, мотивиран в този момент от партньора му в „Кардиф" Крейг Белами. Дивият уелсец откри през 2010 година собствена футболна академия около Томбо, голямо рибарско селище. Колкър се свързал с „Екшън ейд" и предложил помощта си да спонсорира начално училище в село Ла Гберай на Север.

Както после Стивън разказва пред „Гардиан", да събереш 76,000 паунда не изглеждало тежка задача. „Ако всеки в района, в който живея, се беше бръкнал за 2 паунда, щяхме да я съберем." В крайна сметка за сумата от 26,000 била необходима година и няколко благотворителни търга. На един от тях с автограф бе продадена и фланелка на Гарет Бейл. Останалата сума защитникът извадил от собствения си джоб и накрая през лятото той успял да види, че усилията му не били напразни.

При посещението в Ла Гберай Колкър бил посрещнат от стотина души. Главата на селото казал: денят е един от най-добрите в живота ни. Стивън не само дал шанс за бъдеще на децата, но и дошъл да види всичко с очите си. Това не били празни приказки, футболистът и сам почувствал как живеят хората: „Говорим за забравено от Бога село, без телефони и други средства за комуникация. Там се озоваваш все едно 200 години назад във времето. Те нямат почти нищо, което да не са добили или изработили с ръцете си, и искаха да ми дадат всичко това. Училището за тях е като лъч светлина в тунела. Всяка сутрин децата сами се събуждат в 6 часа, за да не закъснеят за час."

Колкър си спомня, че спал в най-добрата къща в селото. Дайте да се разберем какво броим за най-добро в тези условия. Хлебарки и паяци обикаляли около дюшека, а душът бил толкова студен, че можеш да го сравниш само с „патентованата процедура с ледена вода на базата на „Укинс парк" в Харлингтън". Вечерта Стивън правил селфи с местните момчета. Те никога не са виждали собственото си отражение и не могли да удържат смеха си при вида на голотата си.

По-рано същия ден Колкър разгледал столицата на Сиера Леоне - Фритаун. Първо оценил плажовете и отличните пейзажи (считат се за едни от най-красивите в африканския Запад; дяволски контраст), а след това се озовал в гетата. Тези райони, където се води ежеминутна надпревара за правото да се събудиш на сутринта, бяха покосени от ебола. Това е мястото, в което да оживееш не е сладко. Тук Стивън срещнал Елизабет. Вирусът отнел майката, бащата, леля, брат и още 4 родственици на 21-годишното момиче. Наложило му се да захвърли учебниците и да се грижи за прехраната на 4 по-малки братя и сестри. „Хората смятат, че след като са се докоснали до ебола, с тях не трябва да контактуваш. Това не е така, но как да им обясниш? Когато Елизабет се върнала у дома, загубвайки всичките си близки, тя видяла само едно семейство на улицата срещу тях, което я поздравило."

Колкър признава, че не може да си представи степента на кошмара, докато не се сблъскал сам с него. Впрочем примерът на Елизабет го вдъхновява - преди не бил срещал толкова силен човек. „Това ме промени. Аз по-добре чувствам желанията и потребностите си: задавам си въпроса - примерно трябва ли ми наистина блуза за 200 паунда, или това си е прищявка. Знам, че звучи опростенчески, но през годините май съм живял под похлупак. Похарчените от мен 50,000 паунда за училището са много по-ценни от всичко, което съм купувал през живота си."

Лято на 2016-а разтърси живота на Стивън Колкър. Той знае - дядо му Уилям не може да види старанието на внука си, но със сигурност би се гордял с него.